С ползването на сайта чрез активиране на поне две от съдържащите се в него препратки Вие декларирате, че приемате Общите условия. Разбрах

Обжалване на административни актове

Обжалване на административни актове


Издаваните от държавата и общините актове, както и отказите да бъдат издадени такива много често са от съществено значение за реализацията на правата и инициативите на гражданите и юридическите лица. Административните актове във всичките им разновидности имат властнически характер (няма съгласуване на волите на автора и адресата) и именно това обуславя голямото им значение. Въпреки, че не са част от гражданските и търговските правоотношения, те влияят прако и косвено с правните си последици на тяхното възникване, развитие и прекратяване.

Предвид обстоятелството, че административните актове се съставят от служители-професионалисти в съответната област, които познават материята, би следвало законосъобразността им да не се поставя под съмнение. Но практиката показва, че не винаги това е така. На фона на сложната и постоянно променяща се нормативна база във всички сфери на обществения живот, а също така и постоянно изменящите се и често пъти не докрай ясни европейски норми, всъщност издаването на незаконосъобразен административен акт не е толкова рядко явление.

Издаването, оспорването и изпълнението на административните актове се регулира от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Административните актове се издават въз основа на и за изпълнение на закона. 

Видове административни актове

По настоящем  се е наложило виждането за класификация на административните актове в три вида: 1/ нормативни, 2/ общи и 3/ индивидуални административни актове. Индивидуалните административни актове са най-често издавани. Те непосредствено създават, изменят и прекратяват права и задължения за точно определени адресати и имат еднократно действие. Общите административни актове също създават, изменят и прекратяват права и задължения, но за неопределен брой лица. Те също имат еднократно действие. От своя страна нормативните административни актове не само са насочени до неопределен брой лица, но имат и продължително действие във времето. 

Оспорване на административни актове по административен път

Оспорване на административните актове могат да инициират две категории лица – засегнатите от акта лица (чрез жалба) и прокурорските органи (чрез протест). Последните са призвани да следят за законността по принцип и това обуславя и правото им да протестират административни актове. Производството е с контролно-отменителен характер тъй като въпросът се разглежда повторно по същество от институцията, издала акта, която може сама да си го отмени. В тази фаза на оспорване на административния акт (административната) може да се оспорва както законосъобразността, така и целесъобразността (правилността) на акта. Оспорването се извършва пред непосредствено горестоящия административен орган. Неговото решение подлежи на обжалване пред съда, но вече само по отношение законосъобразността му, не и относно правилността му.

На административно обжалване подлежат само индивидуалните и общите административни органи. Нормативните актове се атакуват единствено по съдебен ред. Административните актове на някои държавни органи (Президент, Министерски съвет, Областен управител и т.н.) не се обжалват по този ред. Не подлежат на обжалване и актовете на органи, които нямат по-горестоящ административен орган. Самото обжалване може да се извърши само от заинтересовани лица, а не от всеки – т.е лица, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от акта. Интересът на жалбоподателя трябва да е правен, пряк и личен (това не се отнася за прокурора).

Чл.146 от АПК определя основанията за оспорване на административните актове, а именно:

- липса на компетентност (лична, материална и териториална);

- неспазване на установената форма;

- съществено нарушение  на административно-производствените правила;

- противоречие с материално-правните разпоредби;

- несъответствие с целта на закона.

Жалбата и протеста се оформят в писмена форма (винаги на български език) и трябва да съдържат някои задължителни реквизити. Задължително трябва да се конкретизира и обхвата на оспорването – коя част от акта се атакува като незаконосъобразна или неправилна. Жалбата задължително се подава чрез органа, издал акта, който е възможно и да преразгледа сам въпроса като проява на самоконтрол. Този орган не може сам да отмени акта си, но може да го оттегли, което има същия ефект. В процеса по обжалване могат да се правят искания за събиране на допълнителни доказателства. Ако жалбата не отговаря на всички изисквания органът изпраща съобщение за отстраняване на недостъците в 7-дневен срок. 

Самата жалба се подава в законово определен срок (14 дни) – след това е процесуално недопустима. При наличие на важни и (най-вече) непредвидени обстоятелства може да се поиска от органа възстановяване на този срок – ако е пропуснат. 

Когато жалбата е недопустима на някое основание, по-горестоящият орган прекратява производството с акт, който се съобщава на оспорващият. В 7 дневен срок оспорващият може да обжалва прекратяването с частна жалба пред съответния съд, който се произнася с окончателно определение.

По-горестоящият административен орган се произнася по жалбата с мотивирано решение, с което може да обяви оспорения акт за нищожен, да го отмени изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен, решавайки въпроса по същество и  да отхърли жалбата или протеста (което подлежи на обжалване пред съд). Срокът за произнасяне е две седмици ако органът е едноличен и един месец – ако е колективен. 

Следва да се отбележи, че наказателни постановления не се обжалват по описания ред. Наказателните постановления не са индивидуални административни актове, а особени правораздавателни актове на администрацията. За обжалването на наказателните постановления, с коите се налагат глоби, не се прилага АПК, а се прилага ЗАНН. Същите се обажалват директно пред съд – районните съдилища. 

Но много често успоредно с издаването на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), предшестващо налагането на глоба или имуществена санкция, наказващият орган издава и заповед, с която се постановява принудителна административна мярка (ПАМ) – например запечатване на обект. Тази заповед е тясно свързана и съпътства процеса на установяване на нарушението, но по своята същност е отделен административен акт, който се обжалва независимо от наказателното постановление. Обжалването му следва правилата на традиционното административно производство по АПК. 

Актовете на кметове на кметства, кметове на райони и специализирани изпълнителните органи на общината се обжалват пред кмета на общината. Административните актове на кметовете на общини се оспорват пред Областния управител. 

Съдебно обжалване на административни актове.

Не винаги обжалването на административния акт пред по-горестоящ административен орган води до успех за жалбоподателя. Но с това възможностите за отмяна или изменение на акта не се изчерпват. Актът може да се обжалва пред съда. Компетенти като първа инстанция са административните съдилища. Те гледат всички административни дела освен тези, които със закон са определени да се гледат от Върховния административен съд. 

Освен обжалване на административни актове, предмет на административни дела могат да са и отказите да се издадат такива. Освен това административните съдилища осигуряват защита и срещу незаконни действия и бездействия на администрацията, незаконно принудително изпълнение и др.. Гражданите и юридическите лица имат възможност също така да поискат от съда да установи съществуването или несъществуването на едно административно правоотношение. 

Както бе изложено по-горе, актовете могат да се обжалват пред съд само по отношение на тяхната законосъобразност. Ако актът не отговаря на някой от петте условия, посочени в чл. 146 АПК, може да се оспорва изцяло или отчасти. Актът може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността да се обжалва пред по-горестоящия административен орган (незадължителност на административното обжалване), освен ако в закон изрично е предвидено друго (така например ревизионни актове по ДОПК задължително се обжалват първо по административен ред като предпоставка за обжалването им в последствие по съдебен; решенията  на ТЕЛК се обжалват първо пред НЕЛК и след това пред съд). 

Актовете се обжалват пред съда в 14 дневен срок от съобщаването им, а ако са обжалвани по административен ред – от съобщението за решението на по-горестоящия административен орган или от датата, до която е трябвало да се произнесе (при липса на произнасяне). Ако актът или отказът да се издаде такъв са обжалвани едновременно и по административен и по съдебен ред, то двете жалби се съединяват в производството пред съда, освен ако не е обжалвана целесъобразността на акта. В последния случай съдът спира делото и изчаква административният орган да се произнесе по целесъобразност, след което делото продължава. 

В някои случаи, посочени в закона, предвиденият за обжалване срок е по-дълг от нормалния. Когато в административния акт не е посочено в какъв срок и пред кой се обжалва, то срокът за обжалване е 2 месеца. Ако в акта погрешно е указано, че не подлежи на обжалване, срокът е шест месеца. Мълчалив отказ или мълчаливо съгласие се обжалват в едномесечен срок, считано от датата, на която органът е трябвало да се произнесе. 

След получаване на жалбата административният съд следва да насрочи заседание в срок не по-дълъг от 2 месеца. Доказателствата, събрани в производството пред административния орган, имат сила и в съда. Съдът извършва служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт и се произнася с решение. Производството може да завърши и с писмено споразумение, потвърдено от съда с определение.

Обжалване на общи административни

Общите административни актове могат да бъдат оспорвани на същите основания, посочени по-горе за индивидуалните. Откриването на производството, обаче, се оповестява публично в ДВ. Общите административни актове се обжалват от заинтересованите лица след съобщаването им, като за участвалите в производството лица срокът е 14 дни (изпращат се отделни съобщения до всеки), а за неучаствалите в производството лица – един месец (за тях се публикува общо съобщение). Оспорването не спира изпълнението на общия административен акт, освен ако съдът не постанови друго. Оспорващият не може да оттегли оспорването си, тъй като общият административен акт се отнася до неопределен кръг лица.

Обжалване на нормативни административни актове

На обжалване подлежат и нормативните административни актове. Не могат да се обжалват по този ред такива актове на НС и Президента; актове, с които се упражнява законодателна инициатива; такива, с които се създават права и задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта (освен ако с тях не се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица). Обжалват се само влезли в сила нормативни актове. Тези актове се оспорват само по съдебен ред. И тук е валидно изискването лицето, което обжалва акта, да има правен интерес – т.е. при обжалването жалбоподателят да обоснове засягане на определено право, свобода или законен интерес. За разлика от другите актове оспорването е безсрочно – без ограничения във времето. Обжалването става чрез органа, издал нормативния акт. Оспорването не спира изпълнението на административния акт, освен ако съдът не постанови друго. Оспорването се обявява в ДВ. Всеки, който има правен интерес може да се присъедини към жалбата. Съдът се произнася само по тези части от акта, които са предмет на жалбата. Съдът не може да изменя акта в обжалваната част, а само да го отмени. 

Изпълнение на административните актове

Административните актове не се изпълняват преди да изтече срока им за оспорване, освен ако няма допуснато предварително изпълнение. Ако има такова, то при обжалването им може да се направи искане за спиране на предварителното изпълнение като вид обезпечителна мярка с цел да не се нанесат големи вреди, но е възможно да е предвидена някаква гаранция от страна на жалбоподателя като условие за спиране на изпълнението. 

Когато предварително изпълнение е постановено с отделно разпореждане на органа, това разпореждане подлежи на самостоятелно обжалване в три дневен срок – целеният резултат е отмяна на разпореждането за предварително изпълнение. Има, обаче, административни актове, за които самият закон предвижда предварителното им изпълнение, без да е необходимо отделно разпореждане на органа. В тези случаи обжалването на предварителното им изпълнение се прави заедно с обжалването на самия административен акт – целеният резултат в този случай е спиране на изпълнението.

Такси 

По административни дела в съда (за разлика от делата по обжалване на наказателни постановления, с които се налагат глоби) се събират такси. Таксата е твърда, като за физически лица и юридически лица с нестопанска цел е 10 лева, за останалите субекти – 50 лева. При касационна жалба таксата е в половин размер.

Обезщетение за вреди от отменени административни актове

Една от последиците при отмяна на административен акт или отказ да бъде издаден такъв е, че лицата, които са претърпяли вреди от това могат да ги претендират по съдебен ред. Тези вреди се заявяват по реда на Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) чрез водене на дела срещу държавата и общините. Ако с жалбата се претендира унищожаемост на акта, то следва първо да се обжалва акта и едва след влизане в сила на такова решение да се активира отговорността за вреди по ЗОДОВ. Ако, обаче, се иска прогласяване на нищожност на акта или става въпрос за оттеглен административен акт, няма изискване за предварително произнасяне и исковете могат да бъдат съединени в едно производство. В тези случаи съдът се произнася преюдициално по въпроса със съдебното решение и след това решава и въпроса относно претендираните вреди.

© Адвокатска кантора Димитър Кавалджиев.
E-mail: info@bgkantora.bg
Тел: 0888 24 62 94