Обжалване на административни актове

Издаваните от държавата и общините актове, както и отказите да бъдат издадени такива много често са от съществено значение за реализацията на правата и инициативите на гражданите и юридическите лица. Въпреки, че не са част от гражданските и търговските правоотношения, те влияят прако и косвено с правните си последици на тяхното възникване, развитие и прекратяване.

Издаването, оспорването и изпълнението на административните актове се регулира от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Видове административни актове

По настоящем се е наложило виждането за класификация на административните актове в три вида:

1/ индивидуални административни актове;

2/ общи административни актове и

3/ нормативни административни актове

Оспорване на индивидуални административни актове

Индивидуалните административни актове са най-често издаваните административни актове от администрацията. Те непосредствено създават, изменят и прекратяват права и задължения за точно определени адресати и имат еднократно действие.

Обжалването на индивидуалните административни актове става по два начина:

1. По административен ред – пред по-горе стоящия административен орган

2. По съдебен ред – пред административния съд

Пред по-горния административен орган административните актове могат да се обжалват както по отношение тяхната целесъобразност, така и по отношение законосъобразността им. Пред съда актовете се обжалват само с оглед тяхната законосъобразност. При обжалване на акта по административен ред е възможно институцията, която го е издала, сама да оттегли акта. Не подлежат на обжалване по административен ред актовете на органи, които нямат по-горе стоящ административен орган.

Повечето административни актове могат да се обжалват директно пред съда, без да се минава през по-горния административен орган. Но има и административни актове, които задължително се обжалват първо по административен рад и след това по съдебен – в зависимост от резултата. Така например ревизионни актове по ДОПК задължително се обжалват първо по административен ред като предпоставка за обжалването им в последствие по съдебен. Решенията на ТЕЛК също се обжалват първо пред НЕЛК и след това пред съда.

Обжалването може да се осъществи от две групи лица – заинтересованите от акта лица (чрез жалба) и прокурора (чрез протест). Заинтересовани са лицата, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от акта. Интересът на жалбоподателя трябва да е правен, пряк и личен.

Чл.146 от АПК определя основанията за оспорване на административните актове, а именно:

- липса на компетентност (лична, материална и териториална);

- неспазване на установената форма;

- съществено нарушение на административно-производствените правила;

- противоречие с материално-правните разпоредби;

- несъответствие с целта на закона.

Жалбата трябва да се подаде в срок до 14 дни и да отговаря на определени изисквания. В процеса по обжалване могат да се правят искания за събиране на допълнителни доказателства. Ако жалбата не отговаря на всички изисквания органът изпраща съобщение за отстраняване на недостатъците в 7-дневен срок. По-горе стоящият административен орган се произнася по жалбата с мотивирано решение, с което може да обяви оспорения акт за нищожен, да го отмени изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен, решавайки въпроса по същество и да отхвърли жалбата или протеста (което подлежи на обжалване пред съд). Срокът за произнасяне е две седмици ако органът е едноличен и един месец – ако е колективен.

Актовете на кметове на кметства, кметове на райони и специализираните изпълнителни органи на общината се обжалват пред кмета на общината. Административните актове на кметовете на общини се оспорват пред Областния управител.

Съдебното обжалване пред административния съд се осъществява в 14 дневен срок (в някои случаи срокът е по-дълъг) от съобщаването им, а ако са обжалвани по административен ред – от съобщението за решението на по-горе стоящия административен орган или от датата, до която е трябвало да се произнесе (при липса на произнасяне). Жалбата до съда задължително се подава чрез органа, издал акта, който е възможно и да преразгледа сам въпроса като проява на самоконтрол. Но ако бъде подадена директно в съда пак ще бъде разгледана. Съдът също се произнася с решение, аналогично на административния орган, но не може да отменя акта по целесъобразност и да се произнася по същество – това правомощие е само за административния орган. Производството може да завърши и с писмено споразумение, потвърдено от съда с определение.

Когато в административния акт не е посочено в какъв срок и пред кой се обжалва, то срокът за обжалване е 2 месеца. Ако в акта погрешно е указано, че не подлежи на обжалване, срокът е шест месеца.

Следва да се отбележи, че наказателните постановления не се обжалват по описания ред. Наказателните постановления не са индивидуални административни актове, а особени правораздавателни актове на администрацията. За обжалването на наказателните постановления, с коите се налагат глоби, не се прилага АПК, а се прилага ЗАНН. Същите се обажалват директно пред съд – районните съдилища. Много често, обаче, успоредно с установяване на нарушенията, наказващият орган издава и заповед, с която се постановява принудителна административна мярка (ПАМ) – например запечатване на обект, спиране на автомобил от движение и т.н.. Тази заповед е тясно свързана и съпътства процеса на установяване на нарушението и налагане на глоба, но по своята същност представлява ОТДЕЛЕН АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ, който се обжалва отделно и независимо от наказателното постановление за глобата. Обжалването му следва правилата на традиционното административно производство по АПК.

Най-често обжалвани индивидуални административни актове:

Заповеди за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността
Заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправност, както и такава за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Заповеди за запечатване на търговски обекти издадени от НАП или Агенция „Митници“.
Решения на директорите на ТП на НОИ, касаещи парични обезщетения за безработица, пенсии, трудови злополуки и др.
Решения на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за отказване предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут
Заповеди за налагане на ПАМ по ЗМВР за спиране на определени дейности, използване на обекти, уреди и други, които създават опасност за националната сигурност и обществения ред, за възникването на пожари и производствени аварии.
Експертни решения на специализирани състави на НЕЛК във връзка с определяне оценката на трудоспособността
Писмени покани за възстановяване на суми, получени без правно основание, издадени от Директора на РЗОК.
Заповеди за налагане на санкции от Директора на Районна здравноосигурителна каса във връзка с неизпълнение на Договори за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, както и за договори за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК за домашно лечение на територията на страната.
Решения на Ръководителя на Управляващия орган на програма "Околна среда“, съставляващи основания за извършване на финансови корекции.
Решения за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по подадено заявление.
Заповеди на работодатели държавни агенции, общински структури и други административни органи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и други дисциплинарни наказания на служителите и за прекратяване на служебно правоотношение, както и за временно отстраняване от длъжност.
Ревизионни актове, издадени от длъжностни лица при ТД на НАП, както и Решения на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при ЦУ на НАП
Заповеди на кметове за спиране изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи на строеж, а също така и за премахване на строеж
Решения на държавни и общински органи за отчуждаване на имоти и части от имоти
Решения на Комисията за защита от дискриминация
Решения на Комисията за енергийно и водно регулиране
Решения на Комисията за защита на личните данни
Заповеди на главни архитекти на общини и райони
Мълчалив отказ на длъжностно лице за издаване на определен административен акт, удостоверение, справка и т.н.
Мълчалив отказ на административен орган по подадено Заявление за достъп до обществена информация
Задължителни предписания, дадени от длъжностни лица в Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), обикновено обективирани в Констативен протокол
Решения за определяне на финансова корекция, във връзка със сигнали за нередности и с установени нарушения при проведена обществена поръчка
Отказ за обработване на декларация по чл. 14 ЗМДТ
Постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки, издадени от публичен изпълтител към НАП

и много други!!!

Обжалване на общи административни актове

Общите административни актове също създават, изменят и прекратяват права и задължения, но за неопределен брой лица. Те също имат еднократно действие. Общите административни актове могат да бъдат оспорвани на същите основания, посочени по-горе за индивидуалните. Откриването на производството, обаче, се оповестява публично в Държавен вестник. Общите административни актове се обжалват от заинтересованите лица след съобщаването им, като за участвалите в производството лица срокът е 14 дни (изпращат се отделни съобщения до всеки), а за неучаствалите в производството лица – един месец (за тях се публикува общо съобщение). Оспорването не спира изпълнението на общия административен акт, освен ако съдът не постанови друго. Оспорващият не може да оттегли оспорването си, тъй като общият административен акт се отнася до неопределен кръг лица.

Пример за общ административен акт: Заповед относно забрана на къпането и други дейности в необезопасени и неохраняеми водни площи на територията на община

Обжалване на нормативни административни актове

На обжалване подлежат и нормативните административни актове (постановления, правилници, наредби, инструкции). Нормативните административни актове не само са насочени до неопределен брой лица, но имат и продължително действие във времето. Тези актове се оспорват само по съдебен ред. И тук е валидно изискването лицето, което обжалва акта, да има правен интерес – т.е. при обжалването жалбоподателят да обоснове засягане на определено право, свобода или законен интерес. Обжалват се само влезли в сила нормативни актове. За разлика от другите актове оспорването е безсрочно – без ограничения във времето. Обжалването става чрез органа, издал нормативния акт. Оспорването не спира изпълнението на административния акт, освен ако съдът не постанови друго. Оспорването се обявява в Държавен вестник. Всеки, който има правен интерес може да се присъедини към жалбата. Съдът се произнася само по тези части от акта, които са предмет на жалбата. Съдът не може да изменя акта в обжалваната част, а само да го отмени.

Обжалване на откази за издаване на административен акт и други дела

Освен обжалване на административни актове, предмет на административни дела могат да са и отказите да се издадат такива. Когато отказът е изричен и писмен се прилагат традиционните срокове за обжалването им. Мълчалив отказ или мълчаливо съгласие се обжалват в едномесечен срок, считано от датата, на която органът е трябвало да се произнесе.

Административните съдилища осигуряват защита и срещу незаконни действия и бездействия на администрацията. Гражданите и юридическите лица имат възможност също така да поискат от съда да установи съществуването или несъществуването на едно административно правоотношение – т.е. да подадат установителен иск до съда.

Изпълнение на административните актове

Административните актове не се изпълняват преди да изтече срока им за оспорване, освен ако няма допуснато предварително изпълнение. Ако има такова, то при обжалването им може да се направи искане за спиране на предварителното изпълнение като вид обезпечителна мярка с цел да не се нанесат големи вреди, но е възможно да е предвидена някаква гаранция от страна на жалбоподателя като условие за спиране на изпълнението.

Когато предварително изпълнение е постановено с отделно разпореждане на органа, това разпореждане подлежи на самостоятелно обжалване в три дневен срок – целеният резултат е отмяна на разпореждането за предварително изпълнение. Има, обаче, административни актове, за които самият закон предвижда предварителното им изпълнение, без да е необходимо отделно разпореждане на органа. В тези случаи обжалването на предварителното им изпълнение се прави заедно с обжалването на самия административен акт – целеният резултат в този случай е спиране на изпълнението.

Такси и разноски

По административни дела в съда (за разлика от делата по обжалване на наказателни постановления, с които се налагат глоби) се събират такси. Таксата в първа инстанция е твърда, като за физически лица и юридически лица с нестопанска цел е 10 лева, за останалите субекти – 50 лева. При касационна жалба таксата е 70 лева за гражданите, едноличните търговци, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, а за организациите (търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел) – 370 лева.

Когато, обаче, по делото има определяем материален интерес се дължи такса определена като процент от интереса – 0.8% от материалния интерес но не повече от 1700 лева, а ако материалният интерес е 10 000 000 лева – таксата е 4500 лева. Независимо от материалния интерес, таксите при касационно обжалване по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване са 30 лв. за гражданите и едноличните търговци и 200 лв. за организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги.

Освен таксите, при използването на правни услуги по делото се заплаща и адвокатски хонорар, който се определя в зависимост от материалния интерес, а ако няма такъв – според правилата на НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Важно е да се отбележи, че по СПЕЧЕЛЕНИТЕ административни дела възстановяването на разноските по делото за жалбоподателя е почти изцяло гарантирано, доколкото държавата и общините винаги са изряден платец – плащането може да се забави, но се получава. Нещо, което не е валидно за гражданските дела, където е възможно присъдените разноски да не се съберат никога, ако загубилата делото страна не разполага със средства и/или имущество.

Обезщетение за вреди от отменени административни актове

Една от последиците при отмяна на административен акт или отказ да бъде издаден такъв е, че лицата, които са претърпяли вреди от това могат да ги претендират по съдебен ред. Тези вреди се заявяват по реда на Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) чрез водене на дела срещу държавата и общините. Ако с жалбата се претендира унищожаемост на акта, то следва първо да се обжалва акта и едва след влизане в сила на такова решение да се активира отговорността за вреди по ЗОДОВ. Ако, обаче, се иска прогласяване на нищожност на акта или става въпрос за оттеглен административен акт, няма изискване за предварително произнасяне и исковете могат да бъдат съединени в едно производство. В тези случаи съдът се произнася преюдициално по въпроса за нищожността със съдебното решение и след това решава и въпроса относно претендираните вреди.

Случаи от практиката: Обжалване заповед на НОИ ; Обжалване заповед на кмета ; Обжалване две заповеди на ДАМТН ; Обжалване на отказ за продажба на общинско жилище ; Защита срещу подадена жалба за отмяна разрешение за строеж

При нужда от адвокат и предоставяне на квалифицирана правна помощ относно обжалване на административни актове или други административни дела, както и за представителство пред административните органи и съда, свържете се с кантората на посочените по-долу координати.

Адвокат София Адвокат Младост