Срещу арендатор в затруднение бяха заведени множество дела за просрочени плащания на рента. Защитата на арендатора в съда се проведе предимно в действия по уточняване на дължимата сума (когато не е претендирана коректно съгласно договореното) по всяко едно дело, както и избягване назначаването на вещи лица по инициатива на ищците. При ясни данни на дължимата сума съгласно договора и липсата на основания за оспорване, експертизите са източник на допълнителни излишни разноски за арендатора. Друга задача при представителството по делата беше наблюдаване претенциите на ищеца за адвокатско възнаграждение по всяко от делата и подаване при нужда на възражение за прекомерност. В резултат на така проведената защита бяха спестени значителни разноски, както и заплащане на неоснователно претендирани суми. По някои от делата защитата доведе до пълно отхвърляне на иска, тъй като ищците, след подаване на исковата молба, бяха пропуснали да вземат становище по отговора на молбата и да се явят в първото по делото заседание, нито изпратиха искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. В резултат на това в първото съдебно заседание по изрично настояване делата бяха прекратени от съда на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.