Престъпления от частен характер

Наказателният кодекс (НК) съдържа дълъг списък от противоправни деяния, които поради високата степен на погазване на обществения ред и правата на гражданите са обявени за престъпления,  заслужаващи по-строго отношение от страна на държавата.  За най-тежките от тях деецът се изолира като бива лишаван от свобода с цел да се предпази общността от други подобни деяния в бъдеще, както и да се превъзпита и интегрира обратно в обществото извършителя.

Част от тези деяния, обаче, нямат чак толкова висока степен на обществена опасност. Те водят предимно до неблагоприятни последици за пострадалото лице и в по-малка степен за обществото като цяло. Така например кодексът предвижда наказания за престъпления като обида, клевета и лека телесна повреда, които не се преследват по общия ред, предвиден за повечето престъпления. Изключение е предвидено и за кражба, извършена от съпруг или от определена категория роднини. Това са престъпления от частен характер. В тези случаи инициирането на наказателно преследване не зависи от държавата, а от пострадалото лице. Ако то реши може да подаде тъжба в съда и да образува дело срещу извършителя, в което не участва прокурор. Обвинителната функция се осъществява от самото пострадало лице – лично или чрез използване на правни услуги и съдействие от адвокат.

Голяма част от тези престъпления биват подминавани от пострадалите лица, тъй като вредите от тях не са много съществени. Но често по този начин се затвърждава усещането за безнаказаност у извършителя и рисковете извършеното да се повтори спрямо същото или друго лице се увеличават. В същото време наказанията за тези престъпления са значително по-леки в сравнение с престъпленията от общ характер. Но тези наказания, както и самото образуване на дело, в много случаи са достатъчни извършителят да преосмисли поведението си за в бъдеще в подобни ситуации.

Претърпени вреди

При тези престъпления е възможно пострадалото лице (жертвата) да е понесло различни вреди от поведението на извършителя и това се явява допълнителен стимул за провеждане на наказателното производство, макар и без участието на прокурор. Тези вреди могат да се претендират в това производството пред наказателния съд ИЛИ в отделно самостоятелно гражданско производство пред гражданския съд. И в двата случая установяването и доказването на съпричастност към извършеното деяние от страна на извършителя е основна предпоставка за присъждане на обезщетение.

Споразумение

Не рядко извършителят на престъпление от частен характер след получаване на тъжбата сам осъзнава, че поведението му спрямо тъжителя не е било коректно. Тогава е възможно да се стигне до споразумение, с което наказателното производство се прекратява. Често съществена роля за постигането на такова споразумение има размера на предложено обезщетение като компенсация за извършеното. Понякога пострадалият се съгласява на официално извинение и получаване на платените до момента разноски, без заплащане на обезщетение. Във всички случаи на споразумение намесата на съда се явява фактор, който катализира уреждането на отношенията между страните.

Срок за образуване на наказателно дело от частен характер

Производството при дела, образувани по тъжба на пострадалото лице, се развива по правилата на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), но в същото време голяма част от разпоредбите му не се прилагат. Фактът, че в процеса не участва прокурор, говори много за това, че не всички предписания на кодекса са приложими при този тип дела. От друга страна, обаче, има и специфични правила, които се отнасят само за делата от частен характер. Най-същественото от тези правила е срокът, в който може да се подаде тъжбата – 6 месеца от деня, в който пострадалият е узнал за извършване на престъплението.

Ако за престъплението е водено досъдебно производство в резултат на подаден сигнал до полицията или прокуратурата, този 6 месечен срок започва да тече от датата, на която пострадалият е получил съобщение, че производството е спряно, тъй като се е установило, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Последното е особено валидно за нанесена лека телесна повреда и по-малко за обида и клевета, тъй като предимно при физически посегателства се сезира полицията и прокуратурата, и значително по-рядко при обида и клевета. В някои случаи дори при лека телесна повреда е възможно престъплението да се преследва по общия ред, така че е необходимо да се изчака становището на прокуратурата. Например ако повредата е нанесена по начин, който покрива признаците на хулиганство, което е отделен вид престъпление, е възможно да бъде повдигнато обвинение от прокурора и да се образува дело от общ характер.

Обида

Съгласно чл. 146 НК: „Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.“

От текста на закона е видно, че обида може да се нанесе по два начина, чрез две изпълнителни деяния: „каже“ или „извърши“. Тези две форми се осъществяват с различни фактически действия от субекта на престъплението. По често обидата е под формата на казване на нещо унизително за другия – т.е. вербална проява. Това се изразява в неприлични думи, ругатни, псувни и др. по отношение на адресата, разбира се в контекста на рязък тон и конфронтация, а не под формата на шеги и закачки. В тези случаи обидните думи водят до оскърбление и засягане честта на адресата, което пък от друга страна е предпоставка за силен стрес. Чрез обидните изрази се засягат такива основни права на личността, закрепени в Конституцията на РБ, като чест, достойнство и добро име. Всичко изложено е валидно и за нанасянето на обида чрез действия, а не чрез думи – по този начин също е възможно да се накърнят честта, достойнството и доброто име на някого. Например чрез жестове – показване на среден пръст, имитиране на физически недъг на потърпевшия и пр.

Когато обидата е нанесена публично или разпространена чрез медии или нанесена от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му, както и ако е по расистки или ксенофобски подбуди, става дума за квалифицирани случаи, при които наказанието е по-голямо. Не е от значение дали казаното е истина или не, а дали става дума за презрително и унизително отношение към адресата. По същество обидата представлява отрицателна оценка от страна на дееца за личността на пострадалия.

Изричането на обидни реплики или извършването на обидни действия трябва да е в присъствието на адресата. Това, обаче, не означава буквано, че е задължително пред него да се осъществи изпълнителното деяние. Възможна е например обида по телефона. Обида може да се нанесе и чрез електронна поща, когато адресатът не я възприема веднага. Важното е обидните думи или действия да касаят конкретно човека, спрямо когото се извършва комуникацията, а не трето лице.

Наказанието за обида е глоба от 1000 до 3000 лева, а при квалифицираните състави глобата достига до 10 000 лева. Ако обиденият е отвърнал веднага с насрещна обида съдът може да освободи и двамата от наказание (реторсия).

Клевета

Съгласно чл. 147 НК: „Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.“  

За разлика от обидата, при клеветата е от значение дали казаното или написаното представлява истина, респективно дали престъплението действително е извършено. Това следва от втората алинея на чл. 147 НК, според която ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или извършването на престъплението, деецът не се наказва. Т.е. само лъжливи твърдения могат да доведат до наказание на някого за клевета. От друга страна не е достатъчно да е налице само лъжа. Лъжи се изричат ежедневно от голяма част от хората по всякакъв повод. Нужно е лъжливото твърдение да съдържа позорни обстоятелства за пострадалия, респективно приписаното престъпление действително да е престъпление по смисъла на НК, а не например административно нарушение или морално укоримо поведение. За разлика от обидата, при клеветата няма оценъчно изявление, своебразна квалификация, анализ на личността на адресата, а има изявление за факт /обстоятелство/ - т. е. нещо, което реално се е случило в действителността и подлежи на доказване. Ако се докаже – няма клевета. Ако не – твърдението е клеветническо.

Както и при обидата, клеветата също може да се осъществи чрез две изпълнителни деяния: „разгласи позорно обстоятелство“ ИЛИ „припише престъпление“.  За да е налице разгласяване е нужно това обстоятелство да е сведено до знанието на трето лице, различно от това, за когото се отнася. Ако позорното обстоятелство се заявява директно на лицето, ще е налице обида (евентуално), а не клевета. При това става дума за конкретни ПОЗОРНИ факти, а не за оценъчно отношение спрямо личността на някого. Фактът ще е позорен ако с разгласяването му се накърнява честта, достойнството и доброто име на пострадалия в обществото. Фактът трябва да е ясно заявен, пряко и директно да позори съобразно обществените критерии и оценки, а не да се подразбира или тълкува субективно. Също така трябва да бъде конкретизиран по време и място.

За клевета наказанието е глоба от 3 000 до 7 000 лева и обществено порицание, като при квалифицираните случаи глобата може да стигне до 15 000 лева.

Лека телесна повреда

Съгласно чл. 130, ал. 1 НК: „Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация.“

Споменатите случаи на чл. 128 и чл. 129 НК са тези на тежка и средна телесна повреда. Извън тези случаи е налице лека телесна повреда. Законодателят е предвидил, че ако пострадалият е претърпял леки, временни неразположения в резултат действията на извършителя, които не водят до трайни последствия за здравето му, инициативата за реализиране на наказателна отговорност е у самия пострадал, а не у държавата. Това е продиктувано от обстоятелството, че в много случаи проблемът е възможно да се реши чрез гражданския съд, без да се ангажира наказателна отговорност, а и за да не се задръства системата от по-леки случаи. От друга страна, обаче, държавата няма как да толерира физическите посегателства и саморазправата, дори и тогава, когато са с по-ниска степен на обществена опасност и поради това предоставя възможност на пострадалия ако прецени да ангажира сам наказателна отговорност за извършителя. Всъщност много често в края на наказателния процес тази наказателната отговорност се заменя от съда с административно-наказателна по реда на чл. 78а НК – т.е. съдът постановява  заплащане на глоба, а извършителят остава с чисто удостоверение за съдимост. Но при следващ подобен случай замяната на наказателната отговорност не се допуска, тъй като очевидно деецът не си е взел поука.

При подаване на тъжба от пострадалия за лека телесна повреда се образува наказателно частен характер дело (НЧХД) - така, както и при обидата и клеветата. Но при физическите посегателства се открояват някои особености, които характеризират конкретно това производството. Обикновено, когато е нанесена телесна повреда същата се констатира от лекар и се предписва лечение. В този смисъл от съществено значение за тъжителя е да се снабди своевременно (във възможно най-кратък срок след инцидента) с медицинска документация, която удостоверява и доказва състоянието му (амбулаторни листове, рентгенови изследвания, резултати от други изследвания, епикризи и пр.) Ако пострадалият има намерение да съди извършителя е желателно да посети (отново възможно най-скоро) съдебен лекар, който да освидетелства пораженията. По-късно, по време на наказателното производство, образувано по тъжба на пострадалия, се ангажира  съдебно-медицинска експертиза, която прави анализ на медицинската документация в контекста на предявената тъжба.

Често в случаите на нанасяне на телесна повреда на място се вика полиция. При посещението полицейският патрул разпитва присъстващите и съставя протокол, който (ако няма тежки последици), най-често съдържа предупреждение към определени лица да се въздържат от незаконосъобразни действия за в бъдеще. Този протокол може да се изиска от МВР по време на делото и това също е от значение за изясняване на фактическата обстановка. Не рядко се налага и информацията за обаждането на тел. 112 също да се приобщи към материалите по делото, за да се изяснят и изследват някои детайли.

Най-съществените доказателства при подобен род дела, обаче, се явяват свидетелските показания. Тъй като обикновено става дума за поредица от фактически действия, които имат предистория и последици, изясняването на всички обстоятелства почти винаги се осъществява чрез разпитване на свидетели. Следва да се има предвид, че за подсъдимия (лицето нанесло леката телесна повреда) е достатъчно просто да РАЗКОЛЕБАЕ тезата на тъжителя, за да бъде признат за невиновен. Докато за пострадалото лице е задължително по НЕСЪМНЕН начин да докаже твърденията си, за да бъде осъден извършителя.

Аудио и видео записи също могат да се използват като доказателства по делото, но тъй като обикновено не са събрани по реда на Закона за специалните разузнавателни средства доказателствената им стойност не е толкова голяма. Рядко един запис може да елиминира нуждата от свидетелски показания. Но може да помогне за ориентиране на участниците във фактическата обстановка и за планиране на адекватни процесуални действия.

Най-често телесната повреда се причинява в резултат на побой, но може да настъпи и при други обстоятелства. Така например възможно е да възникнат увреждания при ПТП. Тогава задължителната гражданска отговорност на автомобилистите обикновено покрива (изцяло или частично) вредите на пострадалия. Но ако поведението на извършителя при инцидента е било такова, че може да се квалифицира като умишлено и целенасочено, е напълно възможно пострадалият да образува наказателно производство от частен характер срещу извършителя.

За лека телесна повреда се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, а в квалифицираните случай наказанието стига до 3 години лишаване от свобода. За причиняване на телесна повреда на определена група длъжностни лица наказанието е още по-голямо. Ако е нямало други последици, а само болки и страдания, наказанието е лишаване от свобода до 6 месеца или пробация или глоба от сто до триста лева.

Граждански иск за вреди

Наред с наказателно-правната защита пострадалите при обида, клевета и лека телесна повреда имат право да предявят граждански иск за обезщетение на претърпените от тях вреди. Вредите могат да са имуществени (например платени парични средства от пострадалото лице за изследвания, прегледи, лечение, снабдяване с лекарства и медицински изделия, посещение на психолог, платени публикации за опровергаване на факти и др.) и неимуществени (физически и емоционални страдания, негативни преживявания, накърняване на душевното спокойствие, социална изолация, психически разстройства и т.н.).

Имуществените вреди от своя страна освен претърпени загуби могат да са и под формата на пропуснати ползи. Пропусната полза представлява неосъществено увеличаване на имуществото, което се дължи именно на поведението на другата страна. Пропуснатите ползи трябва да бъдaт доказани по несъмнен начин. В контекста на клеветата, пропуснатите ползи могат да са в причинна връзка например с лъжливи изявления чрез писмена публикация в медиите (включително социалните медии), които дискредитират определено лице, предлагащо някакви услуги или извършващо определена дейност (например футболен агент, брокер на недвижими имоти, посредник и пр.). В тези случаи е възможно неверните изявления в публикациите (клевети) да доведат до прекратяване на сключени договори с контрагенти или до несключване на такива договори, което води до пропуснати ползи. При нанасяне на лека телесна повреда е възможно например самоосигуряващо се лице (например земеделски производител), особено такова, което не се осигурява за всички осигурителни случаи, в резултат на полученото увреждане да не може да упражнява професията си за определен период от време, което да доведе до пропускане на приходи. Колкото по-дълъг е периода толкова по-големи са пропуснатите ползи.

Размер на вредите

Определянето на размера на претърпените имуществени вреди обикновено е по-лесно, доколкото същите се доказват с издадени разходооправдателни документи. Понякога е възможно затруднения да има при определяне размера на пропуснати ползи, но дори и тогава съществуват обективни критерии, които спомагат да се определи сумата. По-съществени са затрудненията при определяне размера на неимуществените вреди. Съгласно чл. 52 ЗЗД същите се определят от съда по справедливост. Съдебната практика е оформила някои критерии и ориентири при постановяване на обезщетения за неимуществени вреди, но субективният фактор при тази дейност има голяма роля. От значение са редица обстоятелства, свързани с личността на извършителя и пострадалия, начина на нанасяне на вредите, утежняващи и облекчаващи вината обстоятелства, поведението на пострадалия и извършителя по време, преди и след извършване на деянието,  поведението на трети лица и много други, които влияят на преценката. И тъй като за голяма част от обстоятелствата липсват писмени доказателства, значението на свидетелските показания както за доказване на фактите, така и за това какво отражение са оказали те на пострадалото лице, е огромно. Много рядко дела за обида, клевета или лека телесна повреда преминават успешно без ангажиране на свидетелски показания.

Заключение

Престъпленията, които се преследват по тъжба на пострадалия, въпреки по-ниската степен на обществена опасност, всъщност не са чак толкова маловажни, доколкото за тях са предвидени наказания за посегателства срещу основни права на личността, като чест, достойнство и добро име. Но практиката показва, че повечето съдии, които разглеждат такива дела в съдилища, които са силно натоварени, настойчиво се стараят да предизвикат постигане на споразумение между страните, за да се спестят време, усилия и нерви. Дори когато съдебният състав не е толкова активен в помирителната си дейност, постигането на споразумение често е добро решение за страните, поради което условията за споразумяване е добре да са предварително премислени – още преди подаване на тъжбата.

Предлагани правни услуги:

Консултации при инциденти, свързани с нанасяне на обида, клевета или лека телесна повреда, изготвяне на тъжби и представляване на пострадалия пред съда, подаване на граждански искове за претърпени вреди и заплащане на обезщетения, съдействие за постигане на споразумения между страните.

© Адвокатска кантора Димитър Кавалджиев 
E-mail: info@bgkantora.bg
Тел: 0888 24 62 94