Наказателното правораздаване е специфична и отговорна дейност на държавата, която цели да осигури сигурността и спокойствието на гражданите. Колкото и да е развито едно общество, то е съставено от хора, част от които са склонни на противообществени прояви. Не всички противообществените прояви са обявени в Наказателния кодекс за престъпления – само най-тежките и с най-сериозни последици.

Извършването на престъпление неминуемо води до необходимост от правна защита на подсъдимия, доколкото в съвременните правни системи правото му на защита е силно застъпено в наказателното производство. Никой не може да бъде съден или осъден без възможност за защита. По отношение на някои видове престъпления участието на защитник дори е задължително.

В сянката на правото на защита на подсъдимия, обаче, остават правата на пострадалото от престъплението лице или лица. Действително, при наказателните дела от общ характер, инициативата за съдене и осъждане на извършителя на престъплението е у държавата. Без внасяне на обвинителен акт в съда от страна на прокурор наказателно производство от общ характер не може да се проведе. По лична инициатива на пострадалия може да се провежда само наказателно производство от частен характер, но това касае твърде малко престъпления – предимно за обида, клевета и лека телесна повреда.

В същото време пострадалото лице при престъпления от общ характер също има своите права, които, обаче, понякога трудно се реализират предвид сложността и множеството участници в наказателното производство и разнопосочните им дейности. Тези права пострадалият може да реализира сам или чрез ползване на правни услуги.

       1. Подаване на сигнал или жалба до полицията и прокуратуратa.   

За голяма част от престъпните деяния сигнал подават други лица, а не жертвата. В зависимост от вида на престъплението е напълно възможно без активно поведение от страна на пострадалия да се образува наказателно производство срещу извършителя. Но има и престъпни деяния, за които ако пострадалият не подаде сигнал или жалба до полицията, респективно до прокуратурата, извършеното остава скрито. В тези случаи своевременното уведомяване на компетентните органи е важно, като е добре това уведомяване да бъде съпроводено с отправяне на искания за извършване на конкретни действия.

Сезирането на тези институции става писмено по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) в свободен текст, като се излагат отделните факти и обстоятелства, които могат да доведат до извод или предположение, че е извършено престъпление. Полезно е изложението на фактическата обстановка да е добре систематизирано и поднесено по такъв начин, че да се подпомогнат разследващите органи по-лесно да си свършат работата. При наличието на множество случаи, които те разследват, ясно поднесената информация е само в полза на пострадалия, доколкото могат да се съкратят сроковете и да се извършат по-бързо следствени действия като се насочат разследващите органи в правилната посока.

       2. Участие в досъдебно производство

Първата фаза от наказателното производство се развива извън съда и за това се нарича досъдебно производство. Тази фаза има за цел да се съберат достатъчно доказателства, които да потвърдят или оборят предположението, че някой е извършил престъпление. Досъдебното производство се образува с постановление на прокурор. Прокурорът е водеща фигура при разследване на престъпленията, като неговите разпореждания се изпълняват от различните видове разследващи служители. Тъй като инициативата е в държавата, пострадалият от престъплението често остава в страни от разследващата дейност. Но жертвата от престъплението, независимо от неговата тежест, също има определени права и правомощия в досъдебното производство и едно от тях е да бъде уведомяван за тези права.

Пострадалият има право да бъде информиран за хода на наказателното производство и да участва в това производство. Той има право да отправя определени искания и възражения. Ако се чувства застрашен има право да получи защита за сигурността си и тази на роднините. Най-същественото правомощие на пострадалия е да обжалва актовете, с които се прекратява или спира наказателното производство. Пострадалият също така може да прави искания за връщане на веществени доказателства, както и да прави доказателствени искания.

Реализацията на тези права може да се осъществява лично или чрез използване на правни услуги. Най-често единственият пряк досег с разследващ полицай се осъществява при разпита на пострадалия. Извън този контакт обикновено производството следва своя ход без участието на пострадалия и ако той иска да повлияе на процеса трябва да подава писмено своите искания и предложения. За да получи по-съществена информация отново се налага подаването на писмено запитване. Пострадалият може да прави и искания за участието му в определени процесуални действия по разследването – лично или чрез своя повереник (адвокат).

За да реализира в пълна степен правата си е полезно пострадалият още в самото начало с изрично писмено заявление да заяви, че желае да участва в досъдебното производство и да посочи адрес за призоваване и уведомяване. Ако пострадалият е починал, в производството участват наследниците му. Юридическо лице също е възможно да бъде пострадало или по-скоро ощетено от престъплението.

          3. Участие в съдебно производство

Докато в досъдебното производството нещата се случват фрагментирано и предимно в кабинетите на разследващите служители и прокурорите, като рядко всички замесени лица участват в отделните процесуални действия заедно, то съдебната фаза се развива с едновременното участие на всички, в това число и на пострадалия от престъплението – ако желае. Това е същинската фаза на процеса.

В същинската фаза на процеса пострадалият може да участва само като свидетел и да не се конституира като страна по делото. Но ако желае да повлияе (доколкото е възможно) на производството по-съществено, следва да подаде молба и да се конституира като частен обвинител (наред с публичния такъв – прокурора), както и като граждански ищец, претендиращ обезщетение за претърпени вреди. Обезщетение може да се претендира и в последствие пред гражданския съд в отделно дело – ако не е предявена претенция пред наказателния съд.

Действията като страна в наказателното производство пострадалият може да извършва както сам, така и използвайки правни услуги. Адвокатът, който защитава пострадалия в наказателни производства се нарича повереник. Тъй като в наказателните производства почти винаги участват много лица (прокурор, подсъдим, защитник, свидетели, вещи лица, понякога преводачи, пострадал, повереник и др.), а и нерядко към делото се приобщават сложни масиви от писмени данни, препоръчително е защитата на правата на пострадалия да се осъществява чрез адвокат.

           4. Претендиране на обезщетение за претърпени вреди от престъплението

Често реално претърпените вреди от пострадалото лице са големи. Те следва да се претендират за плащане като обезщетение от самия извършил на престъплението – директно в наказателното производство или в отделно гражданско производство.

Претенции за вреди могат да се предявят не само от пострадалото лице, но и от членове на неговото семейство. Всъщност в хипотезите, при които пострадалият е починал, именно неговите наследници са оправомощени да поискат обезщетение за претърпените вреди.

Вредите могат да са имуществени (например платени парични средства от пострадалото лице за изследвания, прегледи, лечение, снабдяване с лекарства и медицински изделия, посещение на психолог, платени публикации за опровергаване на факти и др.) и неимуществени (физически и емоционални страдания, негативни преживявания, накърняване на душевното спокойствие, социална изолация, психически разстройства и т.н.).

Имуществените вреди от своя страна освен под формата на претърпени загуби могат да са и под формата на пропуснати ползи. Пропусната полза представлява неосъществено увеличаване на имуществото, което се дължи именно на поведението на другата страна. Пропуснатите ползи трябва да бъдат доказани по несъмнен начин.

           5. Компенсации от държавата за пострадалия при престъпление

Пострадалите от престъпления лица могат да получат помощ и по реда на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. Не за всички видове престъпления е предвидена такава помощ. Плащания се предвиждат за пострадали от тежки престъпления. За получаване на помощ и компенсации първо се прави индивидуална оценка на пострадалия, за да се определи физическото и психическото му състояние и специфичните му нужди за защита. Тази оценка се прави от органите на МВР и следователите, чрез съдействието на различни видове специалисти. На пострадалия може да се предостави: медицинска помощ (при спешни състояния), психологическа помощ, правна помощ и/или практическа помощ. Що се отнася до финансовата компенсация, то такава може да получи едва след влизане в сила на осъдителна присъда или споразумение, както и при прекратяване (или спиране – когато извършителят не е открит) на наказателното производство от прокурора или съда. Максималният размер на компенсаторната сума не може да надвишава 10 000 лева. Тази компенсация обхваща само имуществени вреди.

Заключение

Въпреки проактивната дейност на полицията и прокуратурата, участието на пострадалото лице в наказателни дело от общ характер е препоръчително. При това ползите са не само във връзка с евентуални претенции за обезщетяване на вреди, но и с оглед осъждането на извършителя и най-вече налагането на справедливо наказание.

Предлагани правни услуги:

Консултации на пострадали от престъпления, изготвяне на молби, сигнали и жалби до полицията и прокуратурата, обжалване на актове на полицията и прокуратурата, представителство на пострадалия пред тези органи и пред съда, подаване на граждански искове за претърпени вреди и заплащане на обезщетения в наказателно или гражданско производство, съдействие за компенсации от държавата.

© Адвокатска кантора Димитър Кавалджиев 
E-mail: info@bgkantora.bg
Тел: 0888 24 62 94

Наказателен Адвокат София Адвокат Младост