Oбжалване на глоби и имуществени санкции
В Република България действат над 500 законови и подзаконови нормативни акта, които предвиждат налагане на глоби, имуществени санкции и принудителни административни мерки по отношение на лица, извършили административни нарушения. Съществуват около 40 административни органа, които на национално и местно ниво са свързани с налагане и изпълнение на административни санкции, а правомощия в тази насока имат и всички общини. В особено големи размери е санкционната дейност на „Пътна полиция“, поради това за делата срещу Пътна полиция е предвидена самостоятелна статия.
Основният вид административно наказание, предвидено в българското законодателство е глобата, която по отношение на юридически лица и еднолични търговци се нарича „имуществена санкция“. Общата уредба на процеса по налагане на глоби е в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Глобите и имуществените санкции се налагат за установено извършено административно нарушение и най-често се изразяват в заплащане на определена сума.
Основен принцип в административно-наказателната материя е принципът на законоустановеност на административните нарушения и наказания – т.е. такива могат да бъдат определяни само със закон. Все пак има две изключения от този принцип. Първо – т.нар. „законова делегация“. Това е хипотезата, при която с правна норма нарушението на закон е обявено общо за наказуемо, а с подзаконов нормативен акт се определят отделни състави на нарушения. Второ – наредбите, които се приемат от Общинските съвети също могат да съдържат нарушения и санкции.
Обикновено предвидената в нормативните актове глоба или имуществена санкция за определено нарушение се посочва като варираща сума с минимум и максимум, в рамките на който наказващият орган определя глобата. Това предопределя възможността ако в конкретния случай глобата не е определена на минимума Наказателното постановление да се обжалва дори и нарушителят да не отрича извършването на нарушението, претендирайки намаляване размера на санкцията. Понякога санкциите са в особено големи размери - от порядъка на десетки и дори стотици хиляди лева. В тези случаи е особено удачно да се проведе обжалване, дори резултати от него да са само минимизиране на глобата.
Акт за установяване на административно нарушение
Най-често при установяване на административното нарушение контролните органи съставят протокол, в който описват нарушението. Въз основа на данните от протокола в последствие се издава Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който се връчва на нарушителя. Но АУАН може да се издаде и без да се съставя протокол. Срещу акта в седемдневен срок от връчването му могат да се направят писмени възражения по административен ред пред органа, който го е издал. Когато нарушителят откаже да подпише акта същият се подписва от поне още един свидетел, като се отбелязва това обстоятелство. Според закона ако не е съставен АУАН до три месеца от откриване на нарушителя или до една година от извършване на нарушението (за определени нарушения има предвидени други срокове), то административно- наказателно производство не се образува.
Наказателно постановление
Налагането на точната санкция се извършва от ръководителя на съответното ведомство, от обласните управители и кметовете, от овластените длъжностни лица, от съдебните и прокурорските органи или от упълномощени от тях лица. Определянето на глобата става чрез издаване на Наказателно постановление (НП), като наказващият орган взема в предвид възраженията по акта - ако са направени такива. Образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на АУАН.
Съдебно обжалване
Обжалването на НП е възможно в определен срок, след изтичането на който постановлението влиза в сила и глобата подлежи на изпълнение. Срокът започва да тече от връчване на НП и е четиринадесет дни. НП може да се обжалва независимо от това дали е използвана правната възможност да се подаде възражение срещу издаденият преди това АУАН или не е подадено такова. При всички видове обжалвания и възразявания по време на процедурата е валиден основния принцип в правото, че положението на обжалващия не може да се влоши.
При обжалване на НП трябва да се провери първо дали съставянето и връчването на АУАН и на самото НП е извършено според всички предвидени в закона изисквания. Така например ЗАНН предвижда АУАН да се съставя в присъствието на нарушителя и на свидетелите, присъствали при извършването или при съставянето му. Както в акта, така и в НП следва да са отразени всички реквизити, които законът предвижда, а именно: данни за съставителя; дата на съставяне; дата, място и описание на нарушението и пр. Всички тези реквизити са задължителни, тъй като въз основа на тях може да се направи извод дали актът е издаден от компетентен орган, дали не са изтекли 6 месеца от издаването му, дали процедурата се води срещу действителния нарушител (тъй като административно-наказателната отговорност е лична) и т.н.
Принципно по време на обжалването се спира изпълнението на НП и санкцията не се заплаща, докато не влезе в сила. Но за редица нарушения, предвидени в специфични закони, освен санкцията се предвижда с мотивирана заповед да се налагат и Принудителни административни мерки (ПАМ) - например запечатване на обект. Тази заповед се обжалва отделно по реда на Административно процесуалния кодекс, а не по реда на ЗАНН. Най-често ПАМ подлежат на предварително изпълнение и се осъществяват веднага, но по всяко време по искане на заинтересованото лице съдът може да спре изпълнението им. При някои ПАМ е възможно ако се заплати глобата веднага, преди влизане в силана НП, да се прекрати изпълнението на мярката. Ако в последствие Наказателното постановление бъде отменено, то изплатената сума подлежи на връщане.
Наказателното постановление се обжалва пред районния съд чрез органа, който го е издал, но съдебната практика допуска жалбата да се подаде и директно в съда. При втората хипотеза, която е по-скоро изключение, съдът изисква служебно от органа цялото досие, за да реши делото. Ако жалбата се подаде чрез органа, издал постановлението (каквато е обичайната практика), органът е длъжен в седемдневен срок да препрати цялата преписка в съда. Районният съд разглежда жалбата и насрочва открито заседание, за което призовава страните и свидетелите. С решението си по делото съдът може да отмени, измени или потвърди Наказателното постановление. Това решение на районния съд отново подлежи на обжалване в 14 дневен срок от уведомяването, пред Административния съд, който е последна инстанция. В това последно обжалване (касационно обжалване) вече не се допускат свидетелски показания, а само писмени доказателства.За всички обжалвания е препоръчително да се използват правни услуги.
Важно е да се отбележи, че за обжалването на НП по съдебен ред държавна такса не се дължи, но в хода на процеса могат да възникнат други разноски, които при потвърждаване на НП са за сметка на жалбоподателя (например назначаване на вещо лице). Липсата на държавна такса е допълнителна мотивация за обжалване на НП и гаранция за правата на гражданите. При евентуална отмяна на НП направените от жалбоподателя по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение, могат да бъдат поискани за плащане от органа, издал постановлението в текущото производство и съдът присъжда заплащането им в полза на жалбоподателя.Проблем за жалбоподателя, обаче, е възможността и органът, издал постановлението, да поиска заплащане на разноски, ако е направил такива, в случай, че постановлението бъде потвърдено. Това определено не кореспондира с принципа, че не може да се влошава положението на жалбоподателя при обжалване. На практика положението се влошава, ако в негова вреда бъдат присъдени разноските, които другата страна е направила.
Погасяване по давност на санкционното правоотношение
Глобите по влезлите в сила санкции се събират в полза на държавата и общините. Ако не се реализират на време същите се погасяват по давност. Чл. 82 ЗАНН регламентира т.нар. изпълнителска давност с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция. В алинея 1 е уредена обикновена давност, която може да бъде прекъсвана или спирана, когато административният орган предприема предвидени в закона действия. Специално по отношение на наказанието глоба тази давност е две години. В алинея 3, обаче, е въведена т.нар. абсолютна изпълнителска давност, с изтичането на която (независимо от спирането или прекъсването на давността), възможността за реализация на наказанието се погасява. Този абсолютен давностен срок за наказанието „глоба“ е 3 години. Същият, обаче, не се прилага, ако е образувано изпълнително производство за събиране на глобата в двугодишния срок по ал. 1.
Следва да се има предвид, че описаните по-горе срокове започват да текат от влизане в сила на наказателно постановление, глобата по което подлежи на плащане и за това и тази давност се нарича изпълнителска давност. Следователно, така предвидените срокове се отнасят само за хипотезата, при която има връчване на постановление и то е влязло в сила. Какво се случва ако няма връчване на издадено постановление дълго време?
В административно-наказателното производство не е уредена абсолютна погасителна давност, която да започва да тече от извършване на самото нарушение, а не от влизане в сила на наказателното постановление. Такава има предвидена в наказателния процес, но не и в административно-наказателния. Разпоредбите на чл. 80 и чл. 81 от Наказателния кодекс уреждат различните видове давностни срокове, включително абсолютна давност, но при извършено престъпление, а не при извършено административно нарушение. Необходимо е тази празнота да се запълни. За това, по силата на препращащата норма на чл. 11 ЗАНН уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение и в производствата по ЗАНН. Това е прието в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСК на НК на ВКС и II Колегия на ВАС. Следователно, на основание чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН абсолютната погасителна давност при административно-наказателни производства е четири години и половина, считано от датата на извършване на нарушението. След изтичане на този период от време административно-наказващият орган трябва да прекрати служебно производството, тъй като същото е недопустимо на основание чл. 54 ЗАНН. Но ако това не се случи и все пак има връчване на постановление след изтичането на периода, то отмяната му ще трябва да се осъществи по пътя на обжалване пред съда.
Влезлите в сила НП, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания. Глобите по влезлите в сила НП се събират от публичните изпълнители при НАП. Държавата и общините могат да възложат събирането на глобата и на частен съдебен изпълнител. Глобата се събира така, както е посочена в НП – т.е. без да се начисляват лихви.
© Адвокатска кантора Димитър Кавалджиев.
E-mail: info@bgkantora.bg
Тел: 0888 24 62 94