Пътна полиция, като съставна част от МВР, е институция, която постоянно налага глоби и други санкции както на гражданите, така и на юридическите лица. Тези санкции имат за цел да възпират хората от извършване на нарушения на правилата за движение по пътищата и по този начин да се увеличава сигурността на пътната среда. Стотици глоби в цялата страна се налагат ежедневно за нарушения на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и други приложими нормативни актове. Въпреки това динамичната санкционна дейност на Пътна полиция така и не е в състояние да намали трайно произшествията на пътя, предвид комплексния характер на проблемите. 

В много случаи, обаче, глоби и други санкции се налагат, незаслужено, несправедливо и/или незаконосъобразно от представителите на Пътна полиция. Лицата, които считат, че неправилно са санкционирани от Пътна полиция имат право да подават възражения срещу съставения им Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), както и да обжалват последващото акта Наказателно постановление (НП), с което реално се налага санкцията. Те имат право също така да обжалват заповедите, с които Пътна полиция налага принудителни административни мерки, както и фишовете, с които са санкционирани. Обикновено срокът и органа, пред който се осъществява обжалването, са посочени в самия документ, който им е връчен. По-важното, обаче, е да се направи трезва преценка дали обжалването в конкретния случай би довело до реална отмяна на санкцията или шансовете за това са минимални. Отговорът на този въпрос почти винаги е доста труден, не само поради наличието на множество правни норми, които не са достатъчно ясни и синхронизирани, но и защото реакцията на различните съдебни състави дори при аналогични случаи често е диаметрално противоположна. Поради това е полезно да се ползват правни услуги при обжалването на санкциите.

Настоящата статия няма за цел да служи като наръчник за обжалване на глоби, налагани от Пътна полиция. Целта на изложението е да насочи вниманието към някои по-често срещани в актовете на Пътна полиция недостатъци, които могат да доведат до отмяна на НП (изцяло или частично) или до намаляване на наложена санкция, както и до отмяна на принудителна административна мярка, ако е постановена такава. По-долу първо (т. 1 и 2) са посочени някои общи пороци, отнасящи се до всякакви наказателни постановления, свързани с правилата за движение по пътищата, а след това (т. 3) се прави анализ на възможността наказателно постановление да се обжалва с цел намаляване на наказанието. По-напред в текста (т. 4 и 5) се разискват конкретни недостатъци, които се проявяват само в конкретни административно-наказателни производства по определени нарушения. Накрая (т. 6) е засегната и темата за обжалване на заповеди, с които се налагат принудителни административни мерки (ПАМ), наред с глобата или имуществената санкция.

1. Отмяна на наказателно постановление поради проблеми със свидетелите

Установяването на всяко административно нарушение, в това число и нарушение на правилата, регламентирани в ЗДвП, започва с издаването на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Законовата процедура по налагане на наказания е строго формализирана с цел да се гарантират правата на нарушителите и да се избегнат произволи. Актът следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 42 ЗАНН и да е издаден в срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Наред с всички останали правила за издаване на акта поне три разпоредби от ЗАНН предвиждат той да се съставя в присъствието на свидетели. При това изискването е за повече от един (т. е. поне двама) свидетели – чл. 40, ал. 1; чл. 42, т. 7 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Свидетелите трябва да са или очевидци на нарушението или да са присъствали при установяването му. От друга страна актът трябва да се съставя в присъствието на нарушителя (чл. 40, ал. 1 ЗАНН), освен ако той е бил редовно уведомен, но не се е явил. Това са императивни правила, които следва да се съблюдават, но много често не се спазват и нито актът се съставя в присъствието на нарушителя, нито свидетелите присъстват по време на съставянето му. Най-вече това е валидно когато актът се съставя в сградата на Пътна полиция въз основа на докладна записка. Вече съставеният от някой служител акт се поднася на колега-полицай да сложи подпис, след което се вика нарушителя да му се връчи готовия акт. Съставянето на акта в отсъствието на нарушителя се явява процесуално нарушение, освен ако същият е редовно уведомен и не се е явил. Но дали това ще се приеме за съществено процесуално нарушение, което да доведе до отмяна на наказателното постановление или за несъществен пропуск, зависи изцяло от преценката на съда. Все пак ако освен тези нарушения в акта и НП се открият и други пороци, то в съвкупност всички те могат да доведат до отмяна на санкцията. Натрупването на недостатъци в процедурата, в която всеки детайл има значение, е в състояние да наклони везните в благоприятна за жалбоподателя посока. Когато глобата е несправедливо наложена и/или е в голям размер това е от значение. 

Относно изискването за присъствието на свидетели при съставяне на АУАН съществуват и други фактори, които могат да допринесат за евентуална отмяна на наказателното постановление. Ако свидетелите са заинтересовани лица съдът често приема, че не е редно да свидетелстват.  Така например ако единият или единственият свидетел по акта е пострадало от поведението на нарушителя лице, то безспорно е заинтересован от изхода на производството свидетел. Много често според съда това е съществено процесуално нарушение, поради което се приема, че съставеният административен акт, с който се поставя началното на административното преследване, страда от съществен порок, дискредитиращ непредубедеността на лицата, подписали акта. Този порок не може да бъде саниран с издаването на последващото акта наказателно постановление, поради което често то се отменя.

2. Отмяна на наказателно постановление поради пропуски в описанието и квалификацията на нарушението

В съдебната практика се срещат множество решения, в които наказателни постановления, издадени за различни видове нарушения на ЗДвП са отменени поради пропуски и несъответствия в описанието на нарушението, както и в посочената за нарушена разпоредба от закона. Освен това описанието на нарушението в АУАН трябва да съвпада с това в НП. Изцяло недопустимо е в наказателното постановление да се отразяват факти и обстоятелства, които не са отразени в акта за установяване на административното нарушение. Така например ако в акта е записано, че водач е предизвикал ПТП в резултат на несъобразена с пътните условия скорост, а в последствие в наказателното постановление допълнително е уточнено, че водачът не се е съобразил с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, е налице несъответствие в описанията. Наказателното постановление неоправдано допълва констатираното в акта и това е основание за отмяната му. 

Освен идентичност в описанието на нарушението между АУАН и НП е необходимо още и това описание да съответства на съдържанието на посочената за нарушена законова разпоредба. Правилното посочване на относимата правна норма за конкретния случай е в основата на законосъобразното санкциониране на нарушителя. Ако в обстоятелствената част на наказателното постановление не е описано нарушение, което съответства на посочената за нарушена разпоредба, НП подлежи на отмяна. Трябва да съществува единство между текстовото и цифровото описание на нарушението. Следва да се има предвид, че именно със съставяне на АУАН се поставя началото на административно-наказателното производство, което изисква изключителна точност при описание на нарушението и текстово и цифрово. В този аспект административно наказателния процес се характеризира с изключителен формализъм.

3. Намаляване от съда на наложена с наказателно постановление санкция 

Когато водач извърши нарушение за първи път може да се каже, че законът е по-снизходителен и размерът на санкциите не е чак толкова голям и в този случай заплащането на глобата няма да натежи в такава степен на личния или фирмения бюджет. Но при повторно извършване на някои нарушения глобата нараства значително. Така например санкциите, посочени в чл. 177, ал. 1 и 2 ЗДвП (неправоспособен или лишен от права да управлява водач), варират от 100 до 500 лева за първо нарушение. Съставите, описани в чл. 177, ал. 3 и 4 ЗДвП (превоз на извънгабаритни и неукрепени товари) се санкционират с глоби от 500 до 3000 лева за първо нарушение. При повторно извършване на тези нарушения, обаче, глобите скачат значително, като за първите две алинеи достигат до 1500 лева, а за вторите две - до 5000 лева. Често при подадена от нарушителя жалба съдът не може да отмени НП изцяло, но го изменя така, че глобата намалява, понякога съществено. В такива случаи обжалването на глобата (особено ако наказанието е наложено несправедливо), има голям смисъл, доколкото санкциите в посочените по-горе разпоредби не са фиксирани, а са зададени с минимум и максимум. Поради това дори редуциране размера на санкцията може да се приеме като успех при евентуално обжалване. 

Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Принципно, извършването на предходни нарушения, които се появяват в Справка за наложени наказания, изисквана обикновено служебно от съда при обжалване на наказателните постановления, не следва да е единственото обстоятелство, което се взема предвид при определяне размера на санкцията, особено ако глобите за минали нарушения са заплатени своевременно. При определяне на наказанието следва да се направи комплексна преценка на обстоятелствата, визирани в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и да се определи административно наказание, съответстващо както на тежестта на извършеното нарушение, така и на база смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и имотното състояние на нарушителя. Последният критерий обикновено се пропуска за изследване от наказващия орган. Често, наказващият орган неуместно хиперболизира значението на извършеното до момента от нарушителя и налага свръх-санкция. Съдът, обаче, е напълно в правото си да измени наказателното постановление като намали тази санкция, стига действително тя да е посочена в закона с минимум и максимум, а не да е фиксирана. В някои случаи намаляването на санкцията може да е значително - например коригиране на наложеното наказание от 4000 лева, на 2000 лева.

Когато нарушението е извършено за първи път това безспорно се явява смекчаващо вината обстоятелство и не следва предвидените наказания да са в максимален размер. Намаляването на наказанието е от съществено значение когато става дума за парична санкция, но още по-голямо е това значение когато е постановено лишаване от право да се управлява МПС за определен период от време. Не е все едно дали лишаването ще е за 6 месеца или за един месец – тогава, когато санкционната норма предвижда минимум и максимум. Освен това наказващият орган поради неправилна квалификация на извършеното понякога погрешно приема, че дадено нарушение е извършено повторно и прилага предвидените в закона наказания за повторно нарушение, вместо тези за извършено за първи път нарушение. В тези случаи погрешната правна квалификация дори е основание за отмяна изцяло на наказателното постановление, особено ако тази квалификация е направена едва в НП и не фигурира в АУАН. В наказателното постановление не могат да се отразяват и включват факти и обстоятелства, не отразени в акта за установяване на административно нарушение, които са и основание за налагане на по-тежко наказание. При обжалване на такова постановление винаги е полезно алтернативно да се поиска ако не се стигне до отмяна, то поне да се постанови намаляване на наказанието.

4. Управление на МПС със служебно прекратена регистрация

Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата се допускат за движение само МПС, които са регистрирани. Условията и редът за регистриране на МПС, отчет, спиране от движение, пускане и т.н. се определя с Наредба № I-45/24.03.2000 г. на МВР. При определени предпоставки законът допуска служебно да се прекрати регистрацията на „провинили се“ шофьори. Така например в чл. 143, ал. 10 ЗДвП е регламентирано служебно прекратяване на регистрацията на МПС когато в Пътна полиция е получено уведомление от Гаранционния фонд, че по отношение на това МПС не е сключена задължителна застрахова „Гражданска отговорност“. Важно изискване, обаче, за това служебно прекратяване на регистрацията е да се уведомява собственика на съответното МПС. Това често се пропуска от страна на компетентните органи или не се прави по указания в закона начин, поради което те не могат да предоставят доказателства за уведомяването след санкционирането на някой водач. Когато въпросното МПС продължи да се управлява по пътищата на страната и контролните органи го спрат и установят служебно прекратената регистрация, глобата съгласно чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е 200 до 500 лева. По-важното, обаче е, че успоредно с глобата се предвижда и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца. Липсата на знание от страна на водача, че управлява МПС с прекратена регистрация е достатъчно основание издаденото наказателно постановление да се отмени при обжалването му пред съда. Доказването, че водачът е уведомен за прекратената регистрация е в тежест на наказващия орган. Ако регистрационните табели са свалени е очевидно, че водачът знае за прекратената регистрация. Но когато липсват обективни признаци за прекратяване на регистрацията уведомяването на собственика е задължително за Пътна полиция. Когато лицето не е действало виновно липсва административно нарушение. В този смисъл е и Тълкувателно Постановление на ВКС и ВАС по тълкувателно дело № 3/2022 г., в което се посочва, че "Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.“

Във връзка с това нарушение често се случва вместо посочване на разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП като основание за налагане на конкретно наказание да се посочи разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 1, която обаче, се касае за управляване на МПС, на което табелите не са поставени на определените за целта места. Некоректното посочване на разпоредбите от закона също е основание за отмяна на наказателното постановление.

По отношение на това нарушение в българското законодателство се наблюдава един парадокс. От една страна е предвидено административно нарушение, за което се предвижда глоба, от друга страна, обаче, съгласно чл. 345, ал. 2 НК това поведение представлява и престъпление. Поради това, когато се констатира управление на МПС със служебно прекратена регистрация, обикновено освен съставянето на АУАН стартира и прокурорска проверка, която може да прерасне в досъдебно производство, в рамките на което се изследва дали са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Това не е единствения случай, когато за дадено поведение има предвидена едновременно административно-наказателна и наказателна отговорност. Но обикновено съществува някаква, макар и малка разлика в деянията, или поне някакви критерии, по които компетентните органи да степенуват обществената опасност и да знаят в кои случаи да санкционират лицето със санкция по административен ред и в кои да му се повдигне обвинение за престъпление от общ характер. При управлението на автомобил без регистрация тези елементи липсват и единствено от преценката на прокуратурата зависи дали ще се прекрати производството или ще се повдигне обвинение. Обективни критерии няма. Налице е разнопосочна практика в съдилищата и досъдебните органи.

5. Напускане на местопроизшествие

Част от произшествията по пътищата се случват в резултат на бързане или поради обективни причини. Ако в тези случаи има само имуществени вреди, страните имат право да се споразумеят и да подпишат протокол, като изобщо не сезират представителите на Пътна полиция. Но не винаги и двете страни са склонни на такова развитие на ситуацията, дори виновният водач да си признава вината. От друга страна изчакването на представители на Пътна полиция при липсата на други освен имуществени вреди, при това не големи, по автомобилите, нерядко отнема много време докато полицаите се появят на място. Ако причините за бързането на причинилия ПТП водач наистина са обективни (като например здравословни проблеми у водача или у негови роднини, нуждаещ се от помощ пасажер и др.), то при липсата на сериозни щети е твърде вероятно той да продължи пътя си, оставяйки уреждането на последиците от произшествието за по-късно. Често, обаче, служители на Пътна полиция, появили в последствие на мястото по сигнал или случайно, не пропускат да съставят АУАН не само за причиняването на ПТП-то, но и за напускане на местопроизшествието. 

Според чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, е длъжен без да напуска произшествието да уведоми съответната служба за контрол на МВР и да изпълни дадените му указания. Когато, обаче, между страните има съгласие относно обстоятелствата, но поради по-съществени причини виновният водач следва да напусне местопроизшествието веднага, като остави своите координати, то описаната по-горе разпоредба не е приложима и нарушение липсва. Водачът следва да бъде наказан само за причиняването на ПТП, ако наистина е виновен, но не и за напускане на местопроизшествието. Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП лице, което наруши задълженията си като участник в ПТП се наказва с глоба от 50 до 200 лева, но в същото време и с лишаване от право да управлява МПС от 1 до 6 месеца. Не толкова глобата, колкото лишаването от права обуславя в такива случаи необходимостта от обжалване на наказателното постановление, ако справедливостта налага това. Разбира се обективните причини за бързането следва да се докажат в производството пред съда с всички допустими доказателствени средства, в това число свидетели, ако се налага. Но ако те все пак се докажат, не само съгласието между страните относно обстоятелствата за произшествието прави несъставомерно извършеното. Съществува и още една предпоставка напускането на местопроизшествието да не се приема за нарушение.

Според чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Обективните обстоятелства изключват отговорността на напусналия водач съгласно чл. 13, ал. 1 от НК, според който не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. В този смисъл ако напускането на местопроизшествието може да се разглежда в този контекст, то е налице крайна необходимост по смисъла на НК, за което не следва да се носи отговорност.

6. Обжалване на заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ)

Освен налагане на глоби в правомощията на Пътна полиция и другите органи, натоварени със задължения да следят за нарушения на правилата за движение, е да съставят и заповеди за налагане на принудителни административни мерки (ПАМ). Видовете ПАМ са описани в чл. 171 ЗДвП. Такива мерки са: временно отнемане свидетелството за управление на МПС, временно спиране от движение на ППС, прекратяване на регистрацията на ППС. Принудителните административни мерки не се налагат с наказателно постановление, а с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол и поради това следват друг ред за обжалване, различен от този при обжалване на наказателните постановления. Тези актове дори се обжалват в различни съдилища. Обжалването на наказателното постановление, с което е наложена глоба или друг вид санкция се извършва пред районните съдилища, докато заповедите за прилагане на ПАМ – пред административните съдилища. Реализацията на ПАМ се осъществява чрез отнемане на регистрационните табели, отнемане на различни документи, поставяне на стикери върху автомобила, преместване и представяне за отговорно пазене на МПС.

Следва много отчетливо да се прави разлика между лишаване от право да се управлява МПС като вид наказание, което се налага с наказателно постановление и отнемане на свидетелството за управление на МПС като вид принудителна административна мярка, която се постановява чрез мотивирана заповед. Когато се налага наказание лишаване от право да се управлява МПС свидетелството за управление не се отнема нито при съставянето на АУАН, нито при съставянето на НП. Едва когато наказателното постановление влезе в сила, което понякога се случва след много месеци, ако санкцията е обжалвана съдебно, трябва да се предаде свидетелството за управление. До тогава лицето продължава да управлява МПС с наличното свидетелство. В този смисъл ако наказателното постановление бъде отменено или изменено в резултат на обжалване, свидетелството може изобщо да не се предаде на държавните органи. Когато, обаче, става дума за отнемане на свидетелството като ПАМ, то това отнемане става веднага. Хипотезите, при които се налага такава принудителна административна мярка са свързани с извършването на сериозни нарушения на правилата за движение, поради което налагането на ПАМ винаги е свързано и с налагане на глоба – т.е. издаване на АУАН и в последствие на НП. Но отделно от тях се издава и заповед за отнемане, която, обаче, не се съставя на място от проверяващите полицаи. Поради това законът предвижда в някои случаи когато се налага такава ПАМ свидетелството за управление да се отнема заедно със съставянето на АУАН, но в последствие задължително се издава заповед, която подлежи на връчване. Същото е валидно и за изземването на други документи, както и за сваляне на регистрационните табели.

Когато е наложена ПАМ със заповед и едновременно с това е съставен АУАН двата акта следват различен път на обжалване. Те не само се обжалват в различни съдилища, но и при обжалването им се прилагат различни нормативни актове. За обжалването на издадено НП в резултат на съставен АУАН се прилага ЗАНН, докато заповедите за ПАМ се обжалват по реда на АПК. За последните е важно да се отбележи, че обжалването им не спира изпълнението на ПАМ, освен ако съдът постанови друго. 

Обикновено оспорването включва обжалване и на двата акта - НП и заповедта за ПАМ, макар и в две отделни дела. Но не е задължително и двата акта да се обжалват. Ако в конкретния случай се застъпва тезата, че изобщо не е извършено претендираното нарушение, то логично трябва първо да се отмени НП като незаконосъобразно и това в последствие да се използва като аргумент (и доказателство) в административното производство за отмяна на заповедта за ПАМ. Но е възможно да се води дело само за намаляване на наказанието по НП, без да се обжалва заповедта. Възможно е също така ако се признава нарушението да се води дело само за изменение на ПАМ (т.е. да се обжалва само заповедта), когато законът предвижда минимум и максимум на срока, за който се прилага ПАМ (например за срок от 6 месеца до една година). 

Най-често се налага обжалване на ПАМ, наложена при установена с доказателствен анализатор на място превишена концентрация на алкохол в кръвта или наличие на наркотични вещества. При непризнаване на резултатите от такъв тест или отказ да се направи тест, установяването се извършва чрез медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Ако след получаване на талона за изследване лицето се изследва лабораторно и резултатите са липса на алкохол (или занижени данни) и наркотици в кръвната проба, то необходимостта от обжалване на наложената ПАМ е налице.

Изложените по-горе принципни положения не могат да обхванат всички случаи и хипотези при санкциониране на водачите и обжалването на санкциите. Всеки случай следва да се разглежда сам по себе си и предполага автономен юридически анализ. Понякога се случва санкционното правоотношение да е погасено по давност, но правилата за давността също са значително по сложни от наглед простото изтичане на определен периода от време. От съществено значение за успешното провеждане на такъв анализ е да се държи сметка за богатата практика, генерирана от съдилищата в страната при множеството дела, свързани с обжалване на наказателни постановления и заповеди за налагане на ПАМ. Използването на правни услуги в този процес е полезно.

© Адвокатска кантора Димитър Кавалджиев. 

E-mail: info@bgkantora.bg

Тел: 0888 24 62 94