Санкционната политика на България предвижда налагане на различни видове наказания при извършване на закононарушения. За провиненията, които са с по-висока степен на обществена опасност е предвидена наказателна отговорност съгласно Наказателния кодекс, включително наказания, свързани с лишаване от свобода. Но за по-леките провинения законодателството предвижда налагане на глоби и имуществени санкции по административен ред, поради което и отговорността се нарича административно-наказателна. За реализирането на тази отговорност не е нужно да се сезира съда, но нарушителят може да обжалва актовете, издадени срещу него, по съдебен ред. Основният закон, който регламентира правилата за налагане на глоби и имуществени санкции за административни нарушения е Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Този нормативен акт урежда не само правилата за налагане на наказания, но и реда за обжалване на глоби и имуществени санкции.

С цел гарантиране правата на гражданите в закона е разписана силно формализирана процедура за реализация на санкциите, която включва последователно съставяне и връчване на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и Наказателно постановление (НП). С първият акт санкционният орган констатира, че е налице нарушение на съответните правила, а с втория – налага предвидената в закона санкция. Въведени са и пределни срокове за издаване както на АУАН, така и на НП с цел да се стимулира администрацията да не протака санкционната си дейност прекалено дълго и така да поддържа неяснота у нарушителя относно положението му. Актът се съставя от едни служители на административния орган, а НП – от други, което също се явява известна гаранция, че ще бъдат санкционирани само лица, които наистина са извършили нарушение.

Въпреки така зададената от закона формула за констатиране на нарушенията и налагане на наказанията, съществуват и изключения, при които вместо издаването на АУАН и НП е предвидено да се съставя и връчва един единствен акт, който се нарича електронен фиш. Същият се съставя само в изрично описани в закона случаи и по определен ред. По смисъла на ЗАНН и ЗДвП електронният фиш представлява: „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.“

Трябва да се прави разлика между понятията „фиш“ и „електронен фиш“, използвани в закона. Налагането на глоби чрез фиш вместо издаването на АУАН и НП е предвидено много отдавна, но за маловажни случаи на административни нарушения и когато глобата е до 50 лева, а нарушителят е съгласен да я плати. Когато не е съгласен да я плати се прилага общия ред, свързан с издаване на АУАН и НП. Електронният фиш, за разлика от фиша, се приравнява от закона на НП. Поради това и издаването му не се поставя в зависимост от съгласието на нарушителя да го плати, а обжалването му е подчинено на правила, аналогични на тези за НП.

Въвеждането на електронен фиш вместо АУАН и НП е предвидено най-вече за целите на мащабната санкционна дейност, която Пътна полиция реализира. При това предимно (но не само) за установяване на нарушения и налагане на наказания, свързани с превишена скорост. С електронен фиш понякога се налагат глоби в значителен размер. Някои от глобите и имуществените санкции за превишена скорост достигат и надвишават 600 лева. Значително по-голям размер може да достигне глобата при нарушения на Кодекса за застраховането, установени с електронен фиш. Когато заснето с автоматизирано техническо средство  МПС няма действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ глобата за физически лица е 250 лева, а имуществената санкция за юридически лица (и ЕТ) е в размер на 2 000 лева. За управляване на товарен автомобил без платена „тол“ такса по републиканската пътна мрежа глобата е в размер на 2 500 лева. Важно е да се знае, че електронен фиш може да се издава само когато наказанието не предвижда лишаване от право да се управлява МПС и/или отнемане на контролни точки.

Изисквания относно съдържанието на електронния фиш

Издаването на електронен фиш в предвидените от закона случаи е подчинено на строги правила, които следва да се спазват. В закона са предвидени реквизити, които електронният фиш трябва да притежава. В противен случай същият е незаконен и подлежи на отмяна. Доколкото издаването на електронен фиш се използва само за нарушения, извършени от или във връзка с МПС, регламентацията на съдържанието на електронния фиш е предимно в Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В електронния фиш трябва да има данни за датата, часа и мястото на извършване на нарушението, регистрационния номер на автомобила и собственика му, описание на извършеното нарушение, законовите разпоредби, които са нарушени, размер на глобата, срок за плащането й и др. Образец на електронен фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Тъй като е възможно автомобила, с който е извършено нарушението, да е бил управляван от друг водач, собственикът му има право да подаде в Пътна полиция декларация и да посочи кой е бил водача, за да му се състави на него фиш, като се анулира издадения до момента. Това не важи за нарушенията на Кодекса за застраховането, които се констатират с електронен фиш.

Липсата или неточното нанасяне на всички или част от реквизитите на електронния фиш създава предпоставки за обжалването му, респективно за отмяната му от съда като незаконосъобразен. Най-често повод за отмяна на фиша е липса или неяснота на изпълнителното деяние, което води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и налага извод за незаконосъобразност на електронния фиш.

Обжалване на електронен фиш

За да се предотврати влизане в сила на електронния фиш същият може да се обжалва пред съда. На пръв поглед изглежда, че установяването на нарушения чрез автоматизирани технически средства или системи (АТСС) е неоспоримо, предвид законовите текстове. Това е особено валидно ако техническото средство, с което е установено нарушението, е преминало съответните проверки и е сертифицирано, поради което няма съмнения в изправността му. Но прилагането на съкратената процедура за налагане на санкции чрез електронен фиш всъщност не винаги е законосъобразна.

При първоначалното въвеждане през 2011 г. на електронния фиш като механизъм за санкциониране на водачите на МПС възникнаха съмнения в кои случаи може да се използва този способ. Спорните моменти следваха от текста на закона (чл. 189, ал. 4 ЗДвП), който предвиждаше при нарушения, установени с техническо средство в отсъствието на контролен орган и на нарушител да се издава електронен фиш. Това разколеба законосъобразността на всички фишове, издадени за нарушения, установени чрез мобилни камери, тъй като същите заснемат само в присъствието на намиращите се наблизо полицаи. Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ВАС издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително СТАЦИОНАРНО ПОЗИЦИОНИРАНИ технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им, като същите трябва да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения е приложим общия ред, а именно: съставяне на АУАН и издаване на НП.

След постановяване на Тълкувателното решение, обаче, бяха предприети серия от изменения на ЗДвП във връзка с използването на АТСС и издаването на електронни фишове. Въведе се определение на понятието „автоматизирани технически средства и системи“ като изрично се предвиди, че те могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Освен това МВР прие Наредба №  8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и тези  на Закона за движение по пътищата, в която изрично се допуска издаване на фиш по отношение на установени с мобилна камера нарушения. Най-същественото е, че вече отсъствието на контролния орган се отнася не за установяване на нарушението, а за издаване на електронния фиш. Предвид всичко това позоваването на Тълкувателното решение вече не е актуално и не води до неизбежна отмяна на фиша.

Все пак и след приемането на измененията в ЗДвП и Наредба №  8121з-532 изискванията за прилагане на мобилни АТСС когато се установява нарушение не са малко. Преди всичко е добре да се знае, че Наредбата изрично забранява издаване на електронен фиш когато се констатират нарушения с АТСС във време на движение. Електронен фиш може да се издава само ако техническото средство работи на място.

Въпреки, че посоченото по-горе тълкувателно решение е загубило актуалността си, дори и сега е възможно съдът да отмени издадени електронни фишове за нарушения, установени с мобилни устройства, а някои от тезите на тълкувателното решение да се използват за отмяната. След многобройните изменения на чл. 189, ал. 4 ЗДвП в текста на закона продължава да стои изискването, че електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушителя. Разбира се, вече отсъствието се отнася до издаването на фиша, а не до установяването на нарушението. Но от законовото определение на понятието за „електронен фиш“, както и от това за АТСС (§ 6. т. 65 от Допълнителните разпоредби на закона), става ясно, че същият се генерира АВТОМАТИЧНО в електронната система (електронно изявление). Това става в същия момент, в който се установява нарушението и ако установяването е чрез мобилна камера, до която присъства полицай, то и издаването на фиша (т.е. генерирането му в системата) е в присъствие на контролен орган. Ако пък генерирането на фиша става в някакъв по-късен момент в резултат на конкретни действия от служители на полицията (например зареждане на някаква информация или стартиране на някаква програма), то отново издаването на фиша е в присъствието на контролен орган. И накрая - ако фишът се генерира самостоятелно в предвидено от софтуера време, тогава въобще не е ясно дали наблизо няма контролен орган точно в момента на създаване на фиша. Предвид всичко това считам, че и последните изменения на ЗДвП не могат да убедят категорично, че изискването за отсъствие на контролен орган в чл. 189, ал. 4 ЗДвП се отнася до издаването на фиша и не касае изобщо установяването на нарушението. Това е така, защото е напълно безмислено в закона да се въвежда изискване, че издаването на фиш става в отсъствието на контролен орган, при положение, че този процес е напълно автоматичен (за разлика от насочването и позиционирането на камерата)!!!

При тълкуването на тази разпоредба следва да се вземе предвид и съдържанието на чл. 39, ал. 4 ЗАНН, в който е предвидена възможността да се издават електронни фишове за нарушения, установени с АТСС, но в отсъствието на контролен орган и нарушител. В този член отсъствието на контролен орган безспорно се отнася до установяването на нарушението, а не до издаването на електронния фиш. ЗАНН установява единна система на административни наказания, както и единно административно-наказателно производство. Поради това приемането на противоречащ текст в ЗДвП не е обосновано.

Предвид всичко това и сега е възможно съдебен състав да приеме, че и към настоящия момент при установяване на нарушения чрез използване на мобилни камери не следва да се издава електронен фиш, а трябва да се съставя АУАН и НП. Разбира се, с оглед измененията в закона, аргументирането на отмяната на фиша с цитираното Тълкувателно решение вече не се практикува – поне не пряко. Но шансовете такъв фиш да се отмени от съда, особено ако се констатират и други нарушения, не са малки. Цялата неяснота при прилагането на разпоредбите и сложния начин за установяване на правилата, свързани с използването на електронни фишове за налагане на наказания, води до това, че понякога съдът отменя фишове с аргументи, които дори след многократното им изследване не стават до край ясни. Но за жалбоподателя по-важен е крайния резултат, а не конкретните аргументи.

Дори да се приеме за безспорно, че Пътна полиция вече има право да издава електронни фишове за нарушения, установени с мобилни камери, то цитираната по-горе Наредба №  8121з-532 съдържа множество изисквания за осъществяването на тази дейност. Ако същите не са изпълнени това е основание за обжалване на електронния фиш. Наредбата включва изискване за всяко използвано АТСС да се съставя протокол, за който е предвиден образец. Този протокол трябва да е коректно попълнен и да е приложена снимка на разположението на камерата, с която е установено нарушението. Мястото на видеоконтрол трябва да се обозначава с пътен знак Е 24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи“ – нещо което често се пропуска от служителите на Пътна полиция. Когато видеоконтролът се упражнява с мобилна камера, този знак трябва да се поставя на преносима стойка, ако няма трайно прикрепен на пътя. От значение е и къде точно е поставен този знак.

Освен всичко друго, ако собственикът на автомобила докаже, че не е управлявал същия по време на извършване на нарушението, наложената с електронен фиш глоба следва да се отмени. Това е много актуално при налагане на такава глоба за превишена скорост когато автомобилът е собственост на юридическо лице. В тези случаи глобата се налага на управителя на юридическото лице (поради невъзможността да се налага наказание с електронен фиш за превишена скорост на юридическо лице). Но е напълно възможно управителят да не знае и да не може да се установи кой от служителите му е управлявал посоченото МПС по това време, поради което и да не може да попълни декларация, в която да посочи друго лице, на което да се състави фиша. Съдът, обаче, следва да отмени електронния фиш, ако се установи например, че управителят е бил в чужбина и няма как да е извършил нарушението, което му се вменява.

На отмяна подлежат и фишове, по които Пътна полиция не е в състояние да докаже, че техническото устройство, с което е установено нарушението е било технически изправно и сертифицирано от съответните органи. Всяко АТТС трябва да е снабдено с Удостоверение за одобрен тип техническо средство, посочващо датата на одобрение, както и с протокол за периодична проверка (метрологичен контрол).

Срок за обжалване на електронен фиш

Срещу издаденият електронен фиш може да се подаде възражение до Директора на съответната структура на МВР в седем дневен срок от получаването. Това възражение, обаче, води до анулиране на издадения електронен фиш само в две хипотези: когато МПС е било обявено за издирване И когато МПС е със специален режим на движение. На практика в по-голямата част от случаите възразяването по този ред е неприложимо.

Същинското обжалване на фиша става в 14-дневен срок пред съда. Ако нарушителят реши да плати глобата в посочения срок дължи 70 процента от размера й. При плащане на глобата след изтичане на срока или след потвърждаване на фиша от съда същата е в пълен размер.

Срок за издаване и връчване на електронен фиш

Няма срок за издаване на електронен фиш. Но предвид това, че за издаване се счита генериране на фиша автоматично в системата след установяване на нарушението, то на практика издаването му е незабавно. Все пак ако това не стане и фишът се генерира по-късно, то следва да се имат предвид правилата на чл. 34 ЗАНН, според които не се образува административно-наказателно производство ако е изминала повече от една година от извършване на нарушението.

Липсва срок и за връчване на електронния фиш, поради което масово такива фишове се връчват когато съответния нарушител бива спрян за друго нарушение или за проверка от органите на Пътна полиция – независимо кога е това. Понякога генерираният в системата електронен фиш не се връчва с години което поставя на преден план въпроса: погасява ли се по давност възможността за реализиране на глобата?

Погасяване по давност на санкционното правоотношение

Чл. 82 ЗАНН регламентира т.нар. изпълнителска давност с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция. В алинея 1 е уредена обикновена давност, която може да бъде прекъсвана или спирана, когато административният орган предприема предвидени в закона действия. Специално по отношение на наказанието глоба, което се налага с електронен фиш, тази давност е две години. В алинея 3, обаче, е въведена т.нар. абсолютна изпълнителска давност, с изтичането на която (независимо от спирането или прекъсването на давността), възможността за реализация на наказанието се погасява. Този абсолютен давностен срок за наказанието „глоба“ е 3 години. Същият, обаче, не се прилага, ако е образувано изпълнително производство за събиране на глобата. Но описаните по-горе срокове започват да текат от връчването на електронния фиш, глобата по който подлежи на плащане и за това и тази давност се нарича изпълнителска давност. Следователно, така предвидените срокове се отнасят само за хипотезата, при която има връчване на електронен фиш и той е влязъл в сила. Но какво се случва ако няма връчване на електронния фиш дълго време, въпреки, че такъв е генериран в системата?

В административно-наказателното производство не е уредена абсолютна погасителна давност, която да започва да тече от извършване на самото нарушение, а не от влизане в сила на фиша (респективно НП). Такава има предвидена в наказателния процес, но не и в адаминистративно-наказателния. Разпоредбите на чл. 80 и чл. 81 от Наказателния кодекс уреждат различните видове давностни срокове, включително абсолютна давност, но при извършено престъпление, а не при извършено административно нарушение. Необходимо е тази празнота да се запълни. За това, по силата на препращащата норма на чл. 11 ЗАНН уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение и в производствата по ЗАНН. Това е прието в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСК на НК на ВКС и II Колегия на ВАС. Следователно, на основание чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН абсолютната погасителна давност при административно-наказателни производства (в това число и по издадени електронни фишове) е четири години и половина, считано от датата на извършване на нарушението. След изтичане на този период от време административно-наказващият орган трябва да прекрати служебно производството, тъй като същото е недопустимо на основание чл. 54 ЗАНН. Но ако това не се случи и все пак има връчване на електронен фиш след изтичането на периода, то отмяната му ще трябва да се осъществи по пътя на обжалване пред съда.

Такси и разноски

За обжалване на връчен електронен фиш не се дължат държавни такси. Но ако в производството се използват правни услуги се заплаща адвокатски хонорар, който, при успех на обжалването се възстановява на жалбоподателя въз основа на приложения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат. От друга страна от известно време вече е възможно и другата страна (административният орган) да претендира да й бъде присъдено заплащане на разноски за производството пред съда - ако фишът бъде потвърден. Поради това жалбоподателят може да бъде осъден да заплати тези разноски (например юрисконсултско възнаграждение). Считам, че подобно законодателно решение влиза в противоречие с правилото да не се влошава положението на жалбоподателя. Когато е налице риск на края да се поемат разноските на административния орган в едно административно-наказателно производство, на практика е напълно възможно това да повлияе на решението дали да се обжалва глобата или да се плати. Възможно е дори в края на процеса жалбоподателят да бъде осъден да заплаща разноски, направени от другата страна, в по-голям размер от самата глоба. Това считам за въздействие върху правото на защита на гражданите чрез финансови способи, което не съответства на стандартите на правовата държава, но е факт. Все пак по отношение конкретно на глобите, налагани от Пътна полиция, включително и с електронен фиш, известно успокоение буди обстоятелството, че представител на административния орган много рядко се явява по тези дела и искания за присъждане на разноски в ущърб на жалбоподателя почти липсват.  

© Адвокатска кантора Димитър Кавалджиев. 
E-mail: info@bgkantora.bg
Тел: 0888 24 62 94