Сключване на договор с адвокат – особености.

Договор за правна защита и съдействие с адвокат

Ползването на адвокатски услуги в Република България се основава на принципа на свободно договаряне, което се материализира чрез договор за правна помощ (още „договор за правна защита“, „договор за правно представителство и правни услуги“ и др.). Законът и този договор уреждат какви са възможностите, правата и задълженията както на клиента, така и на адвоката при осъществяване на поръчаните правни услуги.

Обикновено отношенията между адвокат и клиент се уреждат с договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани.Тези кочани са номерирани и всеки договор има номер. Договорът се изготвя в три екземпляра. Първият екземпляр от договора се дава на клиента, вторият - на съда (ако става въпрос за дело) и третият остава на кочана. Договорът и съпътстващото го пълномощно може да не се изготвя на бланка от кочан, а да се материализира върху обикновена хартия. Възможно е също така към всеки договор (независимо дали е на бланка или не), да се изготви анекс, който да конкретизира или изменя отделни права и задължения.

От една страна адвокатските кочани не са задължителни, а са създадени само за улеснение на адвокатите, но от друга страна в този си вид те отговарят на изискванията на Закона за счетоводството. На практика този документ играе ролята на фактура, тъй като съдържа всички изискуеми реквизити по Закона за счетоводството и по същество е първичен счетоводен документ. Но ако адвокатът е регистриран по ЗДДС, то следва да издава нарочна фактура за всяка услуга. Когато клиент на адвокат е юридическо лице, последното не трябва да попълва Сметка за изплатени суми, въпреки че договорът с адвоката е граждански договор, тъй като адвокатите са самоосигуряващи се лица. Но в този случай адвокатът трябва да подпише и представи на юридическото лице декларация (или да инкорпорира такъв текст в договора), че е самоосигуряващо се лице, за да може този документ да бъде приложен към счетоводната документация.

С договора за правна помощ и съдействие се уговаря възнаграждение за адвоката. То не може да бъде по-малко от това, посочено в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ако поръчката е за процесуално представителство, обикновено се договаря възнаграждение за водене на делото в първа инстанция,тъй като единствения сигурен стадий на производството е тази инстанция. Обжалване на решението от първа инстанция в следващите инстанции (въззивна и касационна) зависи от изхода на първоинстанционното производство и от волята на клиента в зависимост от резултата, но не може да се предвиди първоначално при сключване на договора. Все пак няма пречка в договора да се запише условно възнаграждение и за втора и трета инстанция, както и за допълнителни производства (изпълнително производство, обезпечително производство и т.н.) –в случай, че се стигне до такова развитие на делото. Добре е да е ясно за какво точно се дължи уговореното възнаграждение с цел да се избегнат бъдещи спорове.

Особено важно е в договора да се отбележи, че възнаграждението е реално получено (ако действително е така), за да може съдът да го признае при присъждане на разноските по делото, платими от загубилата го страна. Т. е. не е достатъчно само да има уговорка за заплащане на договорения хонорар, а доказателство, че същият реално е платен. Ако в договора се предвиди хонорарът да се заплати по банков път (особено предвид изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в брой), то за присъждане на разноските от съда освен договора за правна помощ следва да се представят и доказателства за плащане на хонорара.

Предмет на договора обикновено е оказване на правна помощ и защита законните интереси на клиента във връзка с образуване и водене на конкретно дело или дела. Но предмет на договора може да бъде и друга услуга: изготвяне на договор, създаване на дружество, консултация и др. подобни. В договора може да се включват изрично или чрез препращане услугите, предвидени в чл. 24 от Закона за адвокатурата в пълен обем или частично.

Но с подписване на договора адвокатът не е упълномощен да извършва действия от името на клиента, а само му е възложено това. За да може адвокатът легитимно да представлява доверителя си и да извършва процесуални и други правни действия от негово име, включително да преговаря и сключва извънсъдебни или съдебни спогодби, е необходимо да бъде изрично упълномощен. За целта вторият екземпляр от стандартизираните бланки съдържа от едната страна договор за правна помощ, а от другата – пълномощно. Когато предмет на договора е водене на дело - клиентът следва да се подпише и върху двете.

В договора за правна помощ може да се уговори парите за разноски по договорената работа да се внесат от клиента по т.нар. клиентска сметка на адвоката. По същата сметка може да се уреди да постъпят и паричните средства, които адвокатът ще получи от името на клиента си - например по договор, който обслужва или по дело, което води. Клиентската сметка на адвоката не е част от неговото имущество, а е специална сметка, регламентирана в чл. 39 от Закона за адвокатурата. Адвокатът е длъжен да представя отчет на клиента за изразходваните средства.

В редица случаи за определени клиенти се налага постоянно и регулярно използване на адвокатска помощ и правни услуги. За целта този род клиенти (физически и юридически лица) могат да сключат договор за абонаментно правно обслужване, като разновидност на договора за правна помощ. С този договор адвокатът поема задължение срещу предварително договорено твърдо месечно (или с друга периодичност) възнаграждение да оказва правна помощ на клиента, изразяваща се в предоставянето на писмени и устни консултации, изготвяне на документи (договори, писма, уведомления, пълномощни, възражения и др.), участие в преговори с партньори на клиента, извършване на някои промени на фирмата в Търговския регистър, проучване на висящи съдебни дела и даване на становища по тях, съдействие при извънсъдебно решаване на спорове, консултиране и осигуряване на юридическа защита при сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори на работниците/служителите, консултиране на самите работници и служители по техни лични въпроси.

Следва да се има предвид, че по силата на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (а и според наложилата се сред адвокатите практика), абонаментното обслужване не включва някои дейности и услуги, като процесуално представителство по дела, сделки с недвижими имоти и някои други действия, които се заплащат отделно. Все пак няма пречка в договора да се уговори отстъпка за тези услуги и клиентът да заплаща изгодна цена за извършването им при необходимост.