Често пъти получаването на едно съобщение или призовка за някакво съдопроизводствено действие изненадва получателя и става повод за притеснения и тревоги, които в голяма част от случаите се оказват неоснователни. Действително, ако призовката или документа, който е приложен към нея съдържа информация за вече извършени ограничителни действия по отношение имуществената сфера на получателя притеснението е обосновано. Нормално и естествено е първата инстинктивна реакция на получателя да откаже да получи (подпише) призовката или съобщението, разчитайки да предотврати или поне забави неблагоприятните последствия. Но дали подобно поведение има търсения ефект? При всички положения за да се избегнат неловки и непредвидени ситуации е добре да се познават правилата, които законът предвижда, за изпращане на съобщения и призоваване на гражданите и фирмите по различен повод във връзка с висящо дело.

Призоваването и уведомяването в гражданския процес е уредено в Глава VI Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) – „Съобщения и призовки”. То предизвиква най-негативни реакции у ответника в едно производство, но негативни емоции може да създаде и получаване на призовка от свидетел. Призовки и съобщения в гражданското произодство се връчват на страна по делото, на свидетел, на вещо лице и на други участници в производството, като преводачи, тълковници и прокурори - когато е наложително или задължително участието им в гражданския процес. Тези правила се прилагат и за връчване на нотариaлни покани от нотариусите.

Връчването на съобщенията и призовките се извършва от служител на съда,нотариуса или съдебния изпълнител, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. За разлика от наказателното производство, в което за връчване може да се използват служителите на МВР, в гражданското производство няма такава възможност (с изключение на производствата по дела за налагане на мерки по Закона за защита от домашно насилие). Когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството. Има възможност също така по искане на някоя от страните съдът да разпореди връчване на книжа чрез съдебен изпълнител.

Съобщенията се връчват лично или чрез трето лице. За лично се счита и връчването на пълномощник (все пак той действа от чуждо име), стига правомощията на пълномощника за получаване на съобщения и призовки да са установени и безспорни. Ако получателят откаже да приеме съобщението това обстоятелство се отбелязва в него и се удостоверява с подписа на връчителя. Когато съобщението се предава на трето лице (неупълномощено), то го подписва със задължението да го предаде на адресата. Именно в тези случаи адресатът следва да е наясно с правото си да възстанови срока, който започва да тече от връчването, ако докаже, че е отсъствал от адреса и не е могъл своевременно да узнае за връчването. Така например едноседмично пребиваване в планината без телефонна връзка може да стане причина получателят да изпусне срок за представяне на документи и/или разяснения и това да промени развитието на делото в негативна насока, затваряйки определени възможности.

Особено важно е да се знае, че съобщение може да се връчи валидно и чрез залепване на уведомление лицето да се яви да си получи книжата в двуседмичен срок. След промените през 2017 г. значително бе утежнена процедурата, приложима за валидно залепяне на уведомление при призоваване на ответника. Сега вече е необходимо поне един месец лицето да бъде търсено на посочения по делото адрес, като бъдат удостоверени поне три посещения на място с интервал от една седмица, като най-малко едно от тях е в неприсъствен ден. Това правило може да не се прилага САМО ако връчителят е получил информация от управителя на етажната собственост, от кмета или по друг начин, че лицето не живее на адреса и удостовери това с посочване на източника. Едва след изпълнение на тази процедура на ответника се залепя съобщение на вратата, на пощенската кутия или на друго видно място в района на адреса. Това се случва ако никое трето лице не се съгласи да го получи призовката със задължение да я предаде. Ако има достъп до пощенската кутия, връчителят трябва да пусне уведомление и в нея. Но за да е валидно уведомяването и да породи съответните процесуални последици по делото, процедурата не свършва до тук. Ако в двуседмичния срок ответникът не се яви да получи книжата съответният орган-връчител служебно проверява дали посоченият адрес съвпада с постоянния или настоящия адрес на лицето и ако това не е така се разпорежда връчване по постоянния или настоящия адрес. Органът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване и по местоработата. Ако, обаче, адресът съвпада с постояния адрес на лицето (респективно адреса на управление за фирмите) или пък отново не бъде намерено след новите призовавания, съобщението се смята за връчено и се прилага към делото, но съдът разпорежда назначаване на особен представител на ответника за сметка на ищеца.

Разбира се процедурата със залепяне на съобщение крие рискове, тъй като напълно възможно е няколко минути след залепяне на уведомлението от връчителя същото да бъде разлепено, скъсано, надраскано или покрито поради някаква причина, за която адресатът не отговаря (умишени действия, атмосферни условия и пр.). Поради това бяха усложнени изискванията за действията преди залепяне на съобщение. Най-сериозни са последиците, ако с конкретното съобщение лицето за пръв път се уведомява за делото, тъй като ако вече е уведомено преди това,  може и трябва да следи и проверява развитието му в съда. Веднъж редовно уведомена страната е длъжна да следи развитието на делото сама. Поради това всички документи (писмени заключения на вещи лица, преписи от решения, жалба и т.н.) които се връчват от призовкарите са важни сами по себе си, но от най-съществено значение е първоначалното връчване на препис от исковата молба в първа инстанция, тъй като с това дейтвие другата страна разбира за делото и има определен срок за отговор.

Усложнения в призоваването възникват когато при завеждане на делото лицето, срещу което се предприемат съдебните действия няма адрес – например чужд гражданин, пребиваващ в чужбина. Ако при завеждане на делото ответникът няма регистриран  постоянен или настоящ адрес в Република България, съобщението се връчва чрез публикуването му в Държавен вестник.  За целта е необходимо ищецът да поиска това, като представи справка, че ответникът няма адресна регистрация и декларация, че на него не му е известен адрес на пребиваване в чужбина. Ако въпреки това ответникът не се яви в канцеларията на съда да се запознае с документите, съдът му назначава особен представител за сметка на ищеца, който се явява на първото заседание по делото.

Важно е да се знае, че когато се извършва призоваване на страна по определено дело за явяване в насрочено заседание, призоваването следва да се осъществи най-късно една седмица преди заседанието. В противен случай получателят има право да поиска отлагане на делото. При отлагане на делото и насрочването му за следваща дата редовно призованите лица се считат редовно призовани и за следващата насрочена дата, дори да не присъстват.

Ако има данни и основателни претенции за нарушаване правилата на призоване, влязло в сила решение или друг акт на съда може да бъде отменен на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Но желателно е съответните мерки за защита правата и интересите на лицата да се вземат далеч преди да влезе в сила акта на съда, когато процедурата за отмяната му вече е сложна и несигурна, а и междувременно е възможно да са се осъществили определени обстоятелства и действия в изпълнение на акта на съда.

Съобщенията и призовките по гражданските дела могат да се връчват и чрез адвокатите на страните, предоставящи правни услуги (в наказателния процес такава възможност има само при изрично заявяване от адвоката). Нещо повече – ако по делото има упълномощен процесуален представител и призовката бъде връчена на страната не чрез адвоката, а чрез трето лице (например съпруг), със задължение да му я предаде, то призоваването е нередовно. В този случай призоваването ще е редовно само ако се връчи лично на страната. Призоваването ще е редовно и ако се връчи на друго упълномощено лице – тогава пак има лично призоваване.

В изключителни случаи е допустимо призовки и съобщения да се връчват и по телефона, когато това не може да бъде осъществено чрез други способи. ГПК предвижда и връчване на електронния адрес, но на практика такова връчване не се използва.

© Адвокатска кантора Димитър Кавалджиев. 
E-mail: info@bgkantora.bg
Тел: 0888 24 62 94