Развод по исков ред

Когато отношенията между съпрузите не вървят и няма изгледи да се изгладят, логично на преден план излиза идеята за прекратяване на брака чрез развод. Но ако връзката е до такава степен компрометирана, че липсват предпоставки бракът да се прекрати по взаимно съгласие, единственият възможен ход е да се поиска съдът да разтрогне съюза, като постанови решение относно всички спорни въпроси. Това става по молба и инициатива на единия от съпрузите, която се подава в съда, като обикновено за целта се използва правна помощ. Другият съпруг е ответник по иска – това е лицето, което най-често не желае бракът да се прекрати.

Когато нещата са стигнали до подаване на такава искова молба, съдът напътства страните да стигнат до помирение. Дори споразумение да се постигне само по част от въпросите, свързани с развода, това е крачка напред. Ако пък се постигне съгласие по всички въпроси директно се преминава към развод по взаимно съгласие. Но обратното - от развод по взаимно съгласие към развод по исков ред не е възможно да се премине.

Дълбоко и непоправимо разстройство на брака

До развод по исков ред се прибягва не само когато единият съпруг не е съгласен бракът да се прекрати, а и когато не може да се постигне съгласие по някой или всички задължителни теми, съпътстващи развода. Тези задължителни въпроси са същите, както и при развод по взаимно съгласие. Но преди да стигне до решаването на тези въпроси съдът изследва главната предпоставка за постановяване на развод – настъпило ли е ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА. Това е правен въпрос, който съдът решава въз основа на всички фактически констатации.

Без да установи това съдът не може да постанови развод. В тази връзка следва да се има предвид, че не съществуват абсолютни основания, за които да се счита, че развод се постановява задължително. Съдът преценя всички факти и едва след като стигне до извод, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, постановява прекратяването му. Така например изневярата традиционно се счита за голямо прегрешение в брачните отношения. Но има двойки, за които връзката е отворена и това не е повод бракът да се прекрати. Аналогични тези могат да се заявят дори при прояви на някои форми на домашно насилие – хората са различни. Т.е. съдът изследва в детайли какво се е случило и се случва между съпрузите, но анализира резултата от случилото се (дали е довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака), а не самите обстоятелства.

Фактическата раздяла между съпрузите е силен аргумент да се счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Все пак дори и това не е абсолютно основание за прекратяване на брака и съдът трябва да изследва обстоятелствата.

Съдът не е длъжен да се съобразява с желанието на едната страна да не се прекратява брака. Достатъчно е да установи, че има дълбоко и непоправимо разстройство, за да прекрати брака. Това произтича от същността на брака, отразена в чл. 46 от Конституцията: бракът е доброволен съюз между мъж и жена (все още еднополови двойки не са легализирани в България). Т.е. ако единият от съпрузите искрено желае прекратяване на брака, това ще бъде постигнато по един или друг начин.

Въпреки промените в нормативната уредба през годините, по отношение на понятието „дълбоко и непоправимо разстройство на брака” все още е меродавно Постановление на Пленума на Върховния съд № 10/71 г. Съгласно този съдебен акт „дълбоко” е разстройството, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения, а бракът съществува само формално. Това състояние е обективно – т.е. не се дължи само на субективното отношение между съпрузите към фактите. Искът не може да бъде уважен само на основание изявленията на съпрузите, а съдът трябва да се убеди в разстройството. „Непоправимо” е разстройството, когато няма начин да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите.

Вина

В исковото производство по развод съдът изследва вината, поради която се прекратява брака САМО ако това е поискано от някоя страна. Но ако този въпрос е повдигнат в делото се превръща в централен въпрос, тъй като вината има значение за възлагане на съдебните разноски накрая, за възлагане на родителските права и ползването на семейното жилище, за правото на издръжка между съпрузите и т.н. Вината оказва влияние и при отмяна на даренията по реда на чл. 55 СК. Вината може да е и на двамата съпрузи.

Последици от развода

Най-важната част от съдебното произнасяне е относно последиците от развода по исков ред. Тези последици се определят на базата на същите задължителни въпроси, както и при развод по взаимно съгласие:

 местоживеенето на децата,

 упражняването на родителските права,

 личните отношения с децата,

 издръжката на децата,

 ползването на семейното жилище,

 фамилното име.

Тези въпроси се решават с оглед интересите на децата, които имат преимуществено значение.

Имуществени въпроси

С прекратяване на брака автоматично се прекратява съпружеската имуществена общност (СИО). Собствеността върху общите вещи се превръща в обикновена дялова съсобственост, като дяловете се считат за равни. Тази съсобственост следва да се раздели отделно в бъдещо производство. В производството по исков ред не може да има делба на имущество. С прекратяване на брака отпада и наследяването между съпрузите – по закон и по завещание. Направено завещание от единия съпруг в ползва на другия не поражда действие.

Важен имуществен въпрос в бракоразводния процес при прекратяване на брака е ползването на семейното жилище. Семейното жилище на практика се явява жилището, в което съпрузите са живели последно преди развода. Тази тема нерядко се обсъжда във връзка с упражняването на родителските права. Независимо от собствеността върху имота има варианти, при които семейното жилище може да се присъди за ползване на всеки от съпрузите. То може да е собственост на двамата съпрузи, на единия от тях, на някой роднина, на трето лице (ползва се под наем), на няколко съсобственика и т.н. Съдът преценя дали ще е възможно да се продължи ползването му от някой от съпрузите и при какви условия. Възможно е съдът да постанови да се ползва от двамата, ако жилището е поделяемо, но на практика това рядко се случва. Дори жилище под наем може да се отреди за ползване от единия съпруг - за срока на наема.

В чл. 56 СК са предвидени специални правила за предоставяне ползването на семейното жилище. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година. Ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия и ако сключи нов брак. Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. При тези хипотези по силата на съдебното решение се влиза в наемни правоотношения между ползващия и собственика на имота, като всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема

Съдебно производство

Съдебната процедура в исковото производство по развод започва с подаване на искова молба. Компетентен да разгледа молбата е районният съд. Исковата молба се предявява от единият съпруг срещу другия съпруг. В молбата трябва да се опишат всички обстоятелства, които водят до извод за дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Нещо повече – ищецът трябва да предяви всички основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Ако някое основание не е предявено с исковата молба то се погасява и по-късно не може да послужи като основаниe за предявяване на нов иск за развод – т.нар. процесуална консумпция (изчерпателност на брачния процес). Т.е. нов иск за развод може да се предяви само на основание новонастъпили факти и обстоятелства. Посочените в молбата данни се доказват с всички възможни доказателствени средства. В исковата молба трябва да се оформи искане за произнасяне на съда по посочените по-горе задължителни въпроси, свързани с прекратяването на брака.

Когато ответникът получи исковата молба има право в едномесечен срок да подаде отговор на същата. В срока за отговор той може да предяви насрещни искове. Не се счита за насрещен иск заявление, че също иска прекратяване на брака, но по вина на ищеца.

В първото по делото заседание ищецът задължително трябва да се яви лично. В противен случай делото се прекратява, освен ако няма уважителни причини, установени с доказателства, за неявяването. Ответникът може и да не се явява по време на целия процес.

Производството по бракоразводното дело се спира по искане на съпругата, ако е бременна и до навършване на 12 месечна възраст на детето.

Привременни мерки

В началото на процеса, а и по всяко време, съдът може да определи по молба на страните привременни мерки относно издръжката и жилището на съпрузите и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка. Тези мерки траят докато тече процеса – до влизане в сила на съдебното решение. Делата по развод по исков ред рядко минават в едно заседание, което прави определянето на привременни мерки полезно. При определяне на мерките съдът иска становище от Дирекция „Социално подпомагане”. По всяко време на делото може да се инициира определяне на привременни мерки. Привременните мерки трябва да са в предметния обхват на делото. Съдът има възможност и служебно да вземе такива мерки – т.е. без да е сезиран от страните.

Искът за развод е един от така наречените брачни искове. С него задължително се съединяват исковете за решаване на посочените по-горе задължителни въпроси. Но с иска за развод е възможно да се съединят и други брачни искове. Същите могат да се предявят и след прекратяване на брака.

Иск за установяване липсата на съвместен принос – чл. 21, ал. 3 СК

Вещите, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос са съпружеска имуществена общност (СИО). Съгласно чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос се предполага до доказване на противното. Въведена е оборима презумпция. С оборването на тази презумпция вещите, придобити по време на брака вече не са СИО. Оборването на презумпцията става чрез отрицателен установителен иск. В рамките на процеса трябва да се докаже пълна липса на принос у другия съпруг. Този иск не е ограничен със срок (освен общите давностни срокове) и може да се предяви и по време на брака. Искът може да се активира както за цялото имущество СИО, така и за отделни вещи, по отношение на които изцяло липсва принос на другия съпруг. Но ако конкретно имуществото е придобито на името на двамата съпрузи, а не само на името на този, който претендира липса на принос, счита се, че още при покупката страните са се разбрали то да е СИО и приносът не е от значение. Искът може да се подаде и от наследниците на починал съпруг.

Иск за по-голям дял от общото имущество – чл. 29, ал. 3 СК

Този иск може да се предявява само след прекратяване на брака, при това в едногодишен период. Това е конститутивен иск, при който не става въпрос за пълна липса на принос, а за по-голям принос на единия съпруг спрямо другия. Това се преценя конкретно за всеки случай. Приема се, че разликата в доходите сама по себе си не е основание за определяне на по-голям принос. При определяне на приноса се държи сметка за полагания труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата, както и за всички обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи. Несъответствието в приноса трябва да е ясно и значително.

Предмет на този иск не могат да бъдат отделни вещи, а цялото имущество СИО. Т.е. със съдебното решение се определя по-голям дял от цялото имущество, а не от отделни имуществени права. Това налага изследването на приноса да е по отношение на цялото имущество и изводът да е общ.

Двата иска (по чл. 21, ал. 3 и чл. 29, ал. 3 СК) могат да се предявят и в едно производство, като съдът първо да разгледа иска за липса на принос и ако го отхвърли – да разгледа евентуалния иск за по-голям дял.

Иск за определяне по-голям дял от имуществото на родителя, упражняващ родителските права – чл. 29, ал. 1 СК

По-голям дял от общото имущество може да се присъди на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Искът може да се активира в срок до една година от влизане в сила на решението за упражняване на родителските права. Този иск, обаче, е ненаследим – не може да се предявява от наследниците.

Иск за отмяна на даренията – чл. 55 СК

При този иск става въпрос за дарения, направени на съпруг. Дарението може да е извършено от другия съпруг или от негови близки. Ако дарението е направено на двамата съпрузи, може да се търси отмяна само на съответната идеална част. Съгласно закона такава отмяна е допустима в две хипотези – ако е предвидено в гражданските закони или ако е записано от страните в самия договор за дарение или в сключен брачен договор.

- В първата хипотеза към днешна дата става въпрос за текстовете на чл. 227 ЗЗД (които регламентират общите условия за отмяна на дарение) и чл. 33 ЗН (намаляване на даренията по линия на възстановяване на запазена част). Иск, основан на чл. 227 ЗЗД може да се упражни в едногодишен срок от узнаване на основанието за отмяна. Иск, основан на чл. 33 ЗН, може да се предявява в петгодишния общ давностен срок. Отмяната има обратна сила.

- Във втората хипотеза страните сами са договорили чрез съответния вид договор, че може да се отменят даренията, както и условията, при които това ще става.

Обичайните и възнаградителни дарения не подлежат на отмяна. Иск за отмяна на даренията може да се води и от наследниците, освен ако в самия договор за дарение или в брачен договор не е уговорено някакво ограничение в тази посока.

§ Предлагани правни услуги:

Консултации в областта на семейното право, изготвяне на документи и представителство в производства по бракоразводни дела, представителство по брачни искове.