Брачен договор в България.

Брачен договор

В резултат на динамично развиващите се обществени отношения през последните десетилетия, своето развитие претърпя и такава по принцип консервативна институция, каквато е гражданския брак. Развитие претърпяха и различните правни услуги, свързани с уреждане на отношенията между съпрузите. Променените социални отношения и задълбочаващата се тенденция на съжителство без брак оказаха натиск да се променят правилата на брака и да се даде възможност на съпрузите сами да определят голяма част от имуществените отношения помежду си предварително или по време на брака.

Новият семеен кодекс, приет през 2009 г. предвиди изрично договорен режим на отношенията между съпрузите: чл. 37 - 43 СК. Законът даде възможност двамата съпрузи да подпишат договор, който се нарича брачен договор. Същият може да бъде изготвен и сключен както преди сключването на брака, така и след това – по време на неговото действие. Най-често повод за сключване на такъв договор е ситуацията, при която единият от съпрузите притежава насъразмерно по-голямо имущество или доход и по този начин имущественотосъстояниена съпрузите е предпоставка за по-малки или по-големи конфликти в последствие.

Освен сключването на брачен договор, където страните могат подробно и разнообразно да уговорят имуществените отношения помежду си, законът предвиди и правото те да заявят режим на разделност в имуществените си отношения. Така съгласно актуалната уредба на брака съществуват три режима на имуществени отношения между съпрузите: режим на съпружеска имуществена общност, режим на разделност и договорен режим(брачен договор).

Предмет на брачен договор могат да бъдат следните уговорки:

уговорки относно собствеността върху вещи, придобити преди брака.Може да се договори вещите на единия съпругслед сключване на брака да станат собственост на другия съпруг или да станат обикновена дялова съсобственост между двамата (но не и съпружеска имуществена общност). При реализацията на тези уговорки не могат да се засягат съществуващи права на трети лица;
уговорки относно собствеността върху новопридобиваните вещи по време на брака. Тук вече за разлика от вещите, придобити преди брака, може да се договори определени имущества да стават съпружеска имуществена общност;
уговорки относно сключването на сделки със собствено или общо имущество. Страните сами определят начините на управление и разпореждане с имуществото, придобито по време или преди сключване на брака - как се ползва и управлява семейното жилище, кой какви сделки може да сключва,до какви размери, по отношение на кои имущества, дали е необходимо съгласие на другия съпруг, в каква форма да се даде и т.н;
уговорки относно участие в разходите за издръжка на семейството. Страните могат да определят свободно кой какви разходи ще поеме и кои разноски ще се плащат от двамата съпрузи, а така също в какво съотношение;
уговорки относно издръжката на децата. Тук могат да се договарят само имуществени условия. Неимуществените (лични) въпроси не могат да се коментират в брачния договор по никакъв повод, а при наличие на такива същите са недействителни.
уговорки относно собствеността върху вещите при евентуален развод. Възможно е да се оформи клауза, че всички вещи стават собственост само на единия съпруг.След прекратяване на брака в сила остават само тези клаузи от договора, за които това изрично е предвидено.
уговорки относно издръжката между съпрузите при развод.Няма пречка в договора да се впише препратка към законовия режим на издръжка.

Ако за определени имуществени права и/или задължения липсва клауза в договора, то по отношение на тях се прилага законовия режим на съпружеска имуществена общност.

Независимо какъв режим са избрали страните (режим на СИО, режим на разделност или договорен режим) не се променя наследяването между съпрузите. Т.е. дори определени имущества да стават индивидуална собственост на единият съпруг по силата на брачния договор, то при неговата смърт другият съпруг ги наследява по правилата на Закона за наследството. Клауза в брачния договор, че преживелият съпруг няма да наследява цялото или конкретно имущество или ще наследява по определен начин е нищожна. Няма как с такъв договор да се дерогират правилата на Закона за наследството.

Ако брачният договор е сключен преди брака, той поражда своето действие след сключване на брака. Брачният договор може да се променя по всяко време, като промяната може да важи както за в бъдеще, така и със задна дата - от сключването на брака или от по-късен момент. Договорът може да се прекрати и да се замени с друг по всяко време.

Съгласно чл. 39 СК брачният договор не може да се сключи с пълномощно. Страните трябва лично да положат подписите си пред нотариус в най-малко 4 екземпляра. Предвидената нотариална заверка на подписите и съдържанието е форма за действителност на сделката и няма как да се избегне. В противен случай договорът е недействителен. Компетентен е нотариус, в чийто район се намира имота, предмет на договора, а ако са няколко имота и се намират в различни райони – в някой от тях по избор на страните. Нотариалните такси за изповядване на такава сделка и вписването й зависят от това дали има разпореждане с имуществени права, на каква стойност и пр.

Нотариусът вписва договора и издава специално удостоверение. Ако договорът се сключва преди сключване на брака нотариусът изчаква да излезе брачното свидетелство и тогава вписва договора в имотния регистър. Ако договорът се сключва след сключване на брака, договорът се вписва веднага в имотния регистър.

Освен в имотния регистър брачния договор следва да се впише и в Регистъра на имуществените отношения между съпрузите. За целта нотариусът изпраща служебно на съответната общинска администрация, издала акта за граждански брак екземпляр от договора и удостоверение за осъществената сделка. Но тъй като за вписването общинската администрация изисква заплащане на неголяма такса, се налага някой от страните по договора да се яви на място за да попълни заявление и плати таксата. Ако получаването на договора и удостоверението в общината се забави, страните могат и лично да представят на длъжностното лице по гражданско състояние брачния договор, както и екземпляр от специалното удостоверение на нотариуса. Когато договорът е сключен по време на брака в акта за граждански брак се прави отбелязване за сключването му.

При промяна на брачния договор се преминава през същата процедура както при сключване на първоначален договор.