Сключването на граждански брак е значимо събитие в живота на хората.  Но не винаги този „доброволен съюз между мъж и жена” (в България не са допустими еднополови бракове) продължава цял живот, а понякога, дори, трае много кратко време. Разбира се, причините както за сключване на граждански брак, така и за развод са строго индивидуални. Всяко дееспособно физическо лице е свободно по собствена воля и съобразно разбиранията си да формира поведение по отношение на брака и семейството, стига, разбира се, да се зачитат свободата и достойнството на другите хора и поведението да е съобразено със закона. Възникването и съществуването на брачното отношение се базира на съгласието на двете страни. 

От официалната статистика на НСИ по отношение на браковете и разводите през последните години е видно, че почти всеки втори брак у нас завършва с развод. Въпреки все по-задълбочаващата се тенденция да се живее по модела на т.нар. „фактическо съпружеско съжителство”, традицията за сключване на бракове не е умряла. Но и традицията голяма част от тези бракове да завършват с развод също се утвърждава постоянно – годишно се разтрогват по около 10 000 брака. По-интересни са данните, че за една значителна част от развеждащите се разводът не е първи. 

Видове разводи

Съгласно действащото законодателство бракът може да бъде прекратен с развод по два начина: по взаимно съгласие и по исков ред. Възможно е по време на развод по исков ред да се постигне съгласие по всички въпроси и да се премине към развод по взаимно съгласие. При прекратяване на брака е препоръчително да се ползва правна помощ.

Повечето от браковете се прекратяват по взаимно съгласие, но има и много случаи, в които се налага по-сериозна намеса на съда (а и не само) в личната сфера. Уреждането на отношенията, макар и компрометирани, чрез взаимни компромиси и отстъпки винаги е за предпочитане. Не само защото всичко излиза по-евтино и по-бързо, а и защото е най-малко травматично за всички „участници” в процеса в широк смисъл на думата – деца, роднини, колеги, познати и дори съседи. 

При развод по взаимно съгласие съдът няма задължение да изследва мотивите за развода. Основният елемент в процедурата по осъществяване на развод по взаимно съгласие е изготвяне и подписване на споразумение между съпрузите, което включва като задължителен минимум група от теми и въпроси, установени императивно от закона. Освен тях няма пречка съпрузите да се споразумеят и по други въпроси, които да включат в споразумението. Споразумението задължително се одобрява от съда. 

Споразумение

Съгласно чл. 51 Семейния кодекс /СК/ споразумението задължително трябва да съдържа съгласуване волите на страните относно следните въпроси:

 местоживеенето на децата,

 упражняването на родителските права, 

 личните отношения с децата,

 издръжката на децата,

 ползването на семейното жилище, 

 издръжката между съпрузите и 

 фамилното име. 

Основният момент при решаването на въпросите, свързани с прекратяване на брака е интересът на децата. Интересът на съпрузите отстъпва на заден план и от това се ръководи съда при одобряване на споразумението. При липса на изпълнение на договореното в споразумението може да се иска изпълнение чрез ЧСИ. 

Обикновено местоживеенето на детето се определя при родителя, на който се предоставя упражняването на родителските права. Когато децата са повече от едно, както законът, така и съдебната практика третират разделянето им като изключение, а не като правило. Но това подлежи на конкретна преценка от съда.

Предоставяне упражняването на родителските права на единия от съпрузите не означава ограничаване или лишаване на другия родител от права. За последното има предвидени различни процедури. Следва да се има предвид, че се предоставят за упражняване само правата, а родителските задължения остават след развода и по отношение на двамата съпрузи. Принципно задължението на съпруга, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, не се свежда само до даване на издръжка. Така например ако нещо се случи с оправомощения родител и той не може временно или трайно да упражнява родителските права, задълженията на другия родител да се погрижи за децата са актуални. 

По отношение на родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права се определя режим на лични отношения. Това е период, в който този родител може да вижда и да взема децата. Целта е да се поддържа емоционалната връзка с детето. Формулирането на този режим трябва да е ясно, точно и прагматично за да води до улеснение на родителите при прилагането му. 

Минималният размер на издръжката за децата е ¼ от Минималната работна заплата. Няма никаква пречка в споразумението да се запише по-голяма издръжка. Следва, обаче, да се има предвид, че след приключване на делото и одобряване на споразумението съдът определя окончателна такса за развода, която страните трябва да доплатят, а специално по отношение на издръжката тази такса се определя върху материалния интерес. Що се касае до определяне на издръжка между съпрузите, то рядко в споразуменията се залага такава, но е напълно възможно. Право на издръжка имат тези съпрузи, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от имуществото си. Това право се прекратява при встъпване в нов брак.

Съществен въпрос от споразумението е уреждане ползването на семейното жилище. Семейно жилище е това жилище, в което съпрузите са живели заедно преди развода. Тук няма значение чия е собствеността върху имота. Важно е да се уточни кой и как ще го ползва. Възможно е и никой от съпрузите да не продължи да го ползва. Ако жилището е собственост на роднини на единия съпруг, а бъде определено да се ползва от другия съпруг поради предоставяне на родителските права, то това може да е за срок не повече от една година. В тази точка не става въпрос за уреждане на имуществени спорове, а само за уреждане фактическото ползване на имота.

Задължителен въпрос от споразумението е какво става с фамилно име на съпрузите – ако е била променена при сключване на брака. Принципно законът  има предвид фамилията и на двамата съпрузи, макар, че значително по-често жената променя фамилията си при сключване на брак. Името може да продължи да се носи и без съгласието на другия съпруг.

Допълнителни имуществени въпроси в споразумението

Целта на споразумението не е да се уреждат имуществени въпроси. Поделянето на движими и недвижими вещи следва да се осъществи в отделно производство. Все пак не е невъзможно имуществото да се подели и чрез това споразумение, одобрено от съда, но след приключване на производството страните ще заплатят такси върху материалния интерес на дяловете от имуществото, което са придобили в индивидуална собственост. При поделяне на недвижим имот и/или МПС по този начин в производството ще трябва да се назначи вещо лице, което да оцени вещите. Това само по себе си оскъпява процедурата, тъй като следва да се заплати депозит за вещото лице.

При наличие на съгласие (което е най-важното в случая) уреждането на имуществените отношения може да стане много по-евтино и елегантно. Това може да се случи предварително, преди развода, чрез подписване на брачен договор. Процедурата е по-евтина, защото не се налага назначаване на вещо лице, а таксите при нотариуса за заверка на подписите върху договора се изчисляват върху данъчната оценка, а не върху пазарната. Брачният договор е особено удачен вариант и ако самото поделяне на имуществото се поставя като условие от някоя от страните за даване на съгласие за развод. Уреждане на тези отношения с брачен договор е препоръчително и с оглед на някои противоречия в практиката и теорията относно включването на имуществените отношения в споразумението при развод по взаимно съгласие – възможно е при конкретен съдия да възникнат проблеми.

Даване на съгласие за пътуване на детето в чужбина

При оформяне на споразумението е добре в текста му да се включи клауза, уреждаща съгласието на родителя, на когото не са възложени родителските права, за изваждане на задграничен паспорт на детето и пътуването му в чужбина само с родителя, на който са предоставени родителските права. По същество това означава съгласие на този родител, но дадено не пред нотариус чрез декларация, а пред съда – вписано в споразумението. Разбира се от формулировката на тази клауза зависи за какъв период, в кои държави и с кого ще може да пътува детето.

Съдебна процедура

Производството за развод по взаимно съгласие е охранително – т.е. между страните не съществува спор. Необходимо е пред съдията да се заяви непоколебимата воля за прекратяване на брака – прекратяването на брака може да стане само по съдебен ред. Съдът се сезира с молба, оформена лично или чрез използване на правна помощ. Молбата се подписва от съпрузите и включва определено съдържание и реквизити, предвидени от закона. Към молбата се прилагат поредица от документи по образец, свързани с имущественото състояние и личните данни на развеждащите се. Прилага се и Актът за граждански брак – в оригинал, както и акт за раждане на децата – копия. Страните трябва да се явят лично за да потвърдят непоколебимото си съгласие за развода. Единствено уважителни причини биха могли да са причина за неявяване на някой от съпрузите и продължаване на делото. В противен случай делото ще се прекрати. Но тези причини се преценяват от съда, което често прави обосноваването им трудно и по същество личното явяване е задължително. Съдът може да напътства страните да изменят споразумението, ако прецени, че в представения вид не може да се одобри. При нужда може да поиска становище от „Социално подпомагане” или други служби.

Таксата при завеждане на делото е в размер на 25 лева, а след постановяване на решението съдът присъжда още допълнителни такси за страните в подобен размер. Но специално за издръжката се присъжда такса, която е в размер на 4% от сбора на месечните издръжки за 3 години. Ако се уреждат и имуществени въпроси със споразумението ще се плати такса върху стойността на съответните имущества.

Последици от развода

С прекратяване на брака се прекратява съпружеската имуществена общност. Ако страните не са уредили имуществените си отношения преди развода (с брачен договор) или по време на развода (със споразумението), то останалото общо имущество вече не е СИО, а е обикновена съсобственост. С развода отпада и наследяването между съпрузите. Друга последица е, че бившите съпрузи вече могат да сключват друг брак. 

Изменение на споразумението

При настъпване на нови обстоятелства няма пречка да се поиска от другата страна изменение на договореното със споразумението. Следва да се има предвид, че могат да се пререшават само част от въпросите, включени в споразумението – тези посочени в чл. 51, ал. 4 СК (местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата). Одобрението на измененията, обаче, отново трябва да стане по съдебен ред. Ако няма съгласие между бившите съпрузи, въпросът може да бъде повдигнат и по исков ред пред съда, който предвид новите обстоятелства да постанови решение, изменящо споразумението. 

§  Предлагани правни услуги:
Консултации в областта на семейното право, изготвяне на документи и представителство в производства по развод.

© Адвокатска кантора Димитър Кавалджиев
E-mail: info@bgkantora.bg
Тел: 0888 24 62 94