В последно време широко използван начин за осъществяване на съвместен живот между мъж и жена е така нареченото „фактическо съпружеско съжителство“. Имуществените отношения между участниците в такова съжителство са ясни – всеки придобива индивидуално права и се обвързва самостоятелно със задължения, освен ако не пожелаят да направят това заедно. Но въпреки тази тенденция все още традиционен начин за обвързване е сключването на граждански брак, което често се случва дори след дълготрайно фактическо съпружеско съжителство. Все пак режимът на имуществените отношения между съпрузите, сключили граждански брак, значително се либерализира с приемането на Семейния кодекс от 2009 г. Съпрузите вече могат да избират между три варианта за уреждане на имуществените си отношения – режим на общност, режим на разделност и договорен режим. 

Законов режим на общност:

Този режим е традиционен в общественото съзнание предвид прилагането му като единствено възможен в течение на дълги години. Дори и в момента много хора не са наясно и гледат с недоверие на предвидените в закона алтернативи. Законовият режим на общност предвижда уреждането на имуществените отношения между съпрузите да става чрез т.нар. „съпружеска имуществена общност“ (СИО). Тази общност в притежанието на движими и недвижими вещи не е обикновена съсобственост, тъй като е бездялова, докато не се прекрати СИО – например с развод.
Законовият режим на общност се прилага ако съпрузите не са избрали друг режим на уреждане на имуществените отношения помежду си. Този режим е задължителен и при брак между непълнолетни (навършили 16 години, но ненавършили 18 години лица), както и между ограничено запретени лица. При този режим вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос се предполага до доказване на противното.
Извън съпружеската имуществена общност като лично имущество остава всичко, придобито преди брака или по време на брака, но по наследство или дарение, вещите за лично ползване и за упражняване на професия или занаят, както и придобитите от ЕТ по време на брака вещи, които му служат за упражняване на търговската дейност. 
Всеки от съпрузите може да извършва самостоятелно действия на управление с общото имущество, но действия на разпореждане се извършват от двамата съпрузи съвместно. Въпреки това разпореждане с вещно право в СИО само от единия съпруг не е недействително и сделката може да се осъществи, но другият съпруг има право да я оспори. Когато става въпрос за недвижими имоти, оспорването е възможно в 6 месечен срок от узнаването, но не повече от 3 години от извършване на сделката.  При движими вещи, оспорването е невъзможно, ако третото лице, придобило вещта е било добросъвестно (т.е. не е знаело, че другият съпруг не е съгласен). Такава сделка може да се оспори само ако се докаже, че третото лице, придобило имуществото, е знаело, че другият съпруг не е съгласен.
Съществува и една хипотеза, при която за разпореждане с лично имущество, което не е част от СИО, също е необходимо съгласието на другия съпруг. Такова съгласие е нужно при разпореждане със семейно жилище, което е  собственост на единия съпруг, ако съпрузите нямат друго жилище (лично или в съсобственост). "Семейно жилище" по смисъла на кодекса е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.

Законов режим на разделност:

При този режим правата, придобити от всеки от съпрузите са негова лична собственост и може да се разпорежда свободно с тях. И тук, обаче, важи ограничението за разпореждане със семейно жилище без съгласието на другия съпруг, ако съпрузите нямат друго жилище.
Изборът на режим на разделност става чрез декларация от двамата съпрузи, която е с нотариална заверка на подписите. Избраният режим се вписва в акта за граждански брак. Освен това в Агенцията по вписвания е обособен Централен електронен регистър на имуществените отношения между съпрузите, в който служебно (по инициатива на Длъжностното лице по гражданско състояние) се вписва избрания режим на имуществени отношения и всяко трето лице, встъпващо в сделка с единия от съпрузите, може да направи предварително справка в регистъра.

Избор на режим на разделност може да се осъществи и по време на брака чрез попълване на посочената декларация и вписване в регистъра. В този случай СИО се прекратява, но  придобитото преди направения избор не се трансформира в обикновена дялова съсобственост между съпрузите. То си остава СИО. Бъдещите придобивки, обаче, стават индивидуална собственост на всеки от съпрузите.

Договорен режим:

При този режим съпрузите, чрез сключване на брачен договор се споразумяват за имуществените отношения помежду си по време на брака, а и след неговото прекратяване. Такъв договор може да се сключи както при сключване на брака, така и по време на неговото действие. В този смисъл не съществува понятие като „предбрачен договор“. Ако договорът се сключва преди брака, той ще породи правно действие след като бракът е факт. Ако договорът се сключва по време на брака в него се описва от кога влиза в сила и за кои взаимоотношения се отнася. Договорът може да се изменя по време на действието му, като се спазва същата процедура, като при сключването му.
За разлика от законовия режим на разделност, с брачния договор могат да се преуреждат и възникнали преди сключването му правоотношения и дори такива, възникнали преди сключване на брака, но правата на трети лица, придобити преди сключване на договора не могат да се засягат. В договора може да се препраща и към някой от законовите режими – например за определен тип имущества да се прилага режима на съпружеска имуществена общност, а за друг тип имущества да се прилага режим на разделност. Не е възможно, обаче, да се договори имущество, придобито преди брака да стане съпружеска имуществена общност, но може да се договори да стане обикновена съсобственост. В договора може да се уговори и начин на управление и разпореждане с имуществото, в кои случаи е необходимо съгласие на другия съпруг и т.н. Лични и неимуществени въпроси не могат да се разглеждат в договора. 
В брачния договор не могат да се правят уговорки по повод на смърт - завещатетелни разпореждания са недопустими. Т.е. при смърт на единия от съпрузите наследствените отношения се развиват както са предписани в българското наследствено право и не може да се предвиди нещо различно в договора. Така например ако единият от съпрузите желае да бъде наследен само от децата си, не и от другия съпруг или пък обратно (само от преживелия съпруг без децата), подобна уговорка в договора ще е недействителна.
Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите, като нотариусът издава удостоверение за сключения брачен договор. Това удостоверение и декларацията за избран договорен режим се представят на Длъжностното лице по гражданско състояние, където договорът се отбелязва в Акта за граждански брак и се вписва в Регистъра на имуществените отношения между съпрузите.

При изготвяне на брачен договор е необходимо да се направи задълбочен анализ на съществуващите към момента взаимоотношения и с оглед на това да се прецизират клаузите на договора. Поради това използването на правни услуги е препоръчително.

© Адвокатска кантора Димитър Кавалджиев. 
E-mail: info@bgkantora.bg
Тел: 0888 24 62 94