Защита на авторското право и сродните му права

Защита на авторското право и сродните му права


Въпреки своя невеществен, нематериален характер, обектите на авторски и сродни на тях права в контекста на постоянно развиващата се и силно динамична  дигитална среда все по-често привличат вниманието и са в центъра на разнообразни извънсъдебни и съдебни спорове. Имуществените елементи на авторските права, които за някои автори водят до генериране на колосални приходи в световен мащаб, са предмет на множество дела за заплащане на обезщетения и лицензионни възнаграждения. 

Значимостта на тези права нарастна стремглаво с развитието на техническите възможности за публикуване в интернет на всякакви авторски произведения буквално за секунди, които стават видими практически на територията на целия свят. Сега всеки резултат от творческата дейност (текст, образ, звук) може мигновено да достигне до почти всяка точка от планетата и веднага да се реализира като обект на интелектуална собственост. Тази глобална свързаност и лекотата, с която обектите на авторски права циркулират в дигиталното пространство (а и не само там) превърнаха усилията за съхранение и защита на авторските права от посегателства и изобщо грижата за правата в много важна ежедневна дейност.

Видове обекти на авторски права

Авторското право по света е хармонизирано и почти идентично за по-голямата част от държавите благодарение на множеството подписани международни споразумения и конвенции. В рамките на ЕС тенденцията за уедняквяване на авторското право е още по-задълбочена. Все пак има и различия - някои елементи са предоставени за регламентация на отделните държави. 

За територията на България авторските права се регламентират от Закона за авторското право и сродните права (ЗАПСП). Съгласно чл. 3 от закона обект на авторско право е всяко произведение на литературата, науката и изкуството, което е резултат от творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Обект на авторско право може да бъде и част от произведение. Законът изброява най-популярните форми, които са обекти на авторско право, но това изброяване не е изчерпателно. Всяко друго произведение, което отговаря на изискванията на закона да е в резултат от творческа дейност може да е обект. Обекти на авторско право са: 

• литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;

• музикални произведения;

• сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;

• филми и други аудио-визуални произведения;

• произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;

• реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени планове;

• фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;

• одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;

• графично оформление на печатно издание;

• кадастрални карти и държавни топографски карти.

• преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;

• аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;

• периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.

Не са обект на авторско право, обаче, идеите. Ако конкретна идея се обективира в някакво произведение, върху самото произведение възникват авторски права, но идеите в абстрактен вид, които съдържа произведението (например политическа идея за създаване на нов тип партия или идея за създаване на нов вид детска игра и пр.) могат свободно да се прилагат от всеки.

Освен авторски права законът урежда и друга категория права, наречени права, сродни на авторските. Те предоставят закрила на артистите-изпълнители, на продуцентите на звукозаписи, филми и аудио-визуални произведения и на радио- и телевизионните организации във връзка с използването на техните записани изпълнения, записи и програми, в т. ч. и посредством тяхното възпроизвеждане и разпространение. Регламентацията на правата, сродни на авторското, е сходна с авторските права.

Авторски права в социалните мрежи

Всеки който публикува собствени произведения в социалните мрежи (най-често това са снимки) притежава авторски права върху тях. Който реши да използва тези произведения в или извън Интернет (включително и да ги публикува на своята страница) следва да поиска разрешение от автора за това. Не се нарушава авторското право, обаче, ако се публикува само линк с препращане към оригиналния източник на произведението. Медиите също следва да искат разрешение от автора, ако решат да използват произведения, публикувани в профилите в социалните мрежи – при положение, че ги използват в дейността си. 

Съвършено различно е положението на авторските права спрямо самите социални мрежи. Чрез откриване на профил в съответния сайт потребителят задължително се съгласява с общите условия, а те  неизменно съдържат признаване възможността на социалните мрежи да разпространяват произведенията на потребителите, публикувани в съответния профил. По своята същност това е предоставяне на лицензия на социалната мрежа да използва произведнията – настоящи и бъдещи. Т.е. ако авторско правната защита спрямо всички трети лица преимуществено се регламентира от закона, то тази спрямо социалните мрежи, в които участваме, се подчинява на общите условия на съответния сайт. Някои социални мрежи имат право дори да прехвърлят на трети лица така учредената им лицензия без съгласието на автора. От друга страна, обаче, самите социални мрежи се стремят да помагат на потребителите да защитават авторските си права спрямо трети лица, поддържайки различни технически решения и платформи за сигнализиране при установени нарушения с цел изтриване на профили на нарушители или заличаване на конкретна информация.

Нарушения на авторското право

Разнообразието от обекти на авторски права обуслява и разнообразието на възможните злоупотереби с тях. Нарушенията на авторското право най-често са свързани с нерегламентирано (т.е. неразрешено от автора или носителя на авторските права) използване на произведенията от трети лица. Авторът може да разреши безвъзмездно използване на произведнието му, но обикновено това става срещу възнаграждение, уговорено в лицензионен договор. Нерегламентираното използване (нарушение) може да се осъществи по различни начини, посочени неизчерпателно в чл. 18, ал. 2 от ЗАПСП. За всички тези нарушения от нарушителя следва да се търси отговорност. Българският закон съдържа някои изключения, при които се допуска свободно (без съгласието на автора) използване на произведенията (със или без възнаграждение), които са посочени в Глава пета от ЗАПСП. Но тези изключения не се отнасят за компютърни програми. 

Най-разпространени и шумно дискутирани напоследък са нарушенията на авторските права в интернет. Такова нарушение е например предоставянето на достъп за осъществяване на онлайн стрийминг на видео материали от платформа, която не е оторизирана от авторите на тези материали за такива действия. Незаконосъобразна е дейността и на сайтове, които предлагат не само стрийминг, но и изтегляне на произведения и изпълнения, защитени от авторско право или сродните му права, без съгласието на притежателите на правата. Усилено преследвана от носителите на авторски права е възможността за обмен на файлове с произведения и изпълнения от типа „потребител към потребител“ („peer to peer“) без съгласието на притежателите на правата. Все пак развитието на техниката не може да бъде спряно и в крайна сметка се стига до компромиси между носители на авторски права и съответните платформи, които да са взаимоизгодни и за двете страни.

Гражданскоправна отговорност за нарушаване на авторски права

Гражданскоправната отговорност на нарушителя е регламентирана в чл. 94 от ЗАПСП. При нерегламентирано използване на произведение на даден автор или при извършване на други нарушения, носителят на авторските права има право да поиска обезщетение за неправомерните действия. Обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от злоупотребата с авторското право. Най-често липсва воля за доброволно обезщетяване на автора и тогава неизбежно отговорността се реализира по съдебен път. Чрез образуване и водене на съдебно дело правоимащото лице може да поиска от съда да осъди нарушителя не само да му заплати обезщетение, но и да преустанови незаконнните действия, да предаде за унищожаване неправомерно създадени екземпляри от произведението (както и средствата, с които са създадени) и др. От съда може да бъде поискано и само да установи с решение факта на нарушението - когато има спор относно това обстоятелство. Възможно е също така съдът да постанови разгласяване на диспозитива на съдебното решение за сметка на нарушителя в два всекидневника и национална телевизия. Исковете се предявяват в окръжния съд.

Съгласно установената съдебна практика гражданско-правната отговорност, уредена в чл. 94 и сл. от ЗАПСП е специфично проявление на общата отговорност за непозволено увреждане (деликт), регламентирана в чл. 45 ЗЗД. Т.е. при липса на конкретна правна уредба по определени въпроси в ЗАПСП, приложение намират общите правила за деликтната отговорност, уредени в ЗЗД. Вината на юридически лица или еднолични търговци се предполага до доказване на противното (оборима презумпция). Т.е. нарушителят ще е този, който следва да доказва, че няма вина за закононарушението, а не автора. 

За разлика от други видове искове за обезщетения на вреди, при които увреденото лице следва точно да посочи размера на вредите, които претендира, при предявяване на иск за вреди от нарушение на авторски права ищецът може да поиска от съда да определи конкретния размер на обезщетението в границите между петстотин и сто хиляди лева ИЛИ да поиска присъждане равностйността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри. Друга особеност на исковете по ЗАПСП е, че освен носителите на авторски права, иск за обезщетение могат да предяват и организациите за колективно управление на права, както и професионалните защитни организации на правоносителите – по повод на правата, които са им поверени за управление.

Тъй като нарушенията на авторските права имат специфики, отличаващи ги съществено от други нарушения на права, то в ЗАПСП се съдържат и специални правила за осигуряване на доказателства по такива дела. Когато доказателства се намират под контрола на ответника, съдът може да го задължи да представи тези доказателства по искане на ищеца. Съдът може да задължи ответника и да осигури възможност за запознаване с банкови, финансови и търговски документи, които се намират под контрола на ответника. По молба на ищеца съдът може да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото – освен ако това не води до нарушаване на разпоредба на друг закон.

Образуването на съдебно производство е само етап от реализацията на отговорността на нарушителя. Съществената част от този продължителен процес е реалното заплащане на обезщетението. С цел да се предотврати евентуално „освобождаване” от имуществото на нарушителя законът предвижда налагане на обезпечителни или привременни мерки (на нарушителя или на трети лица), които да гарантират плащане при евентуално осъдително решение. Тези мерки се налагат по искане на носителя на авторските права без да се уведомява лицето, спрямо което се прилагат. Такива мерки могат да бъдат наложени не само при извършено нарушение, но и когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши. Законът предвижда следните мерки:

1. забрана за извършване на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване на обект на авторско право;

2. изземване на екземплярите от обект на авторско право, за които се твърди, че са неправомерно възпроизведени, негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите, както и други доказателства от значение за доказване на нарушението;

3. изземване от употреба или запечатване на оборудването, за което се твърди, че се използва или ще се използва за извършване на нарушения;

4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушение.

Ако в последствие се установи, че наложена обезпечителна или привременна мярка е наложена неоснователно, ответната страна може да иска от лицето, което я е поискало, да  заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.

Административно-наказателна отговорност за нарушаване на авторски права

ЗАПСП регламентира в чл. 97 редица състави на административни нарушения, за които се налагат наказания – глоби и имуществни санкции, а предметът на нарушението се отнема в полза на държавата за унищожение. Предвидените наказания са в размер от 2 000 до 20 000 лева. При повторно и всяко следващо нарушение в едногодишен срок глобите нарастват от 3 000 до 30 000 лева. При системни нарушения мястото, където се извършват, се запечатва за срок от три до шест месеца. Има предвидени санкции и за организации за колективно управление на права, когато не спазват закона. Санкции са предвидени и за лица, които умишлено преодолеят технически средства за защита на авторско право, дори самото авторско право да не е нарушено.

Нарушенията се установяват с акт, издаден от длъжностни лица, определени от Министъра на културата, които извършват проверки със съдействието на полицията. С протокол длъжностните лица могат да изземват трайни материални носители, съдържащи закриляни обекти.  Санкциите се налагат с наказателно постановлени, издадено от Министъра на културата или упълномещено длъжностно лице. 

Относно процедурите за издаване на акта и наказателното постановление, както и за обжалването им се прилага Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Както при всяко друго обжалване на глоби и тук срещу акта може да се подават възражения, а наказателното постановление подлежи на обжалване пред съда. Наказанието може да бъде отменено, ако не са спазени процесуалните правила за установяването и налагането му или пък материалния закон не е приложен правилно от наказващия орган.

Освен налагане на глоби и имуществени санкции, Министърът на културата или определен от него Заместник-министър има право със заповед да налага следните принудителни административни мерки с цел преустановяване на нарушенията или предотвратяване/отстраняване на вредни последици:  

1. да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението на този закон;

2. да разпореди писмено на нарушителя предприемането на конкретни мерки за отстраняване на нарушението в подходящ срок;

3. да изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението на този закон и ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;

4. да разпореди прекратяване на всяко нарушение на този закон и ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване на нарушението обществено достояние.

Заповедта за налагане на такива мерки подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Наказателна отговорност за нарушаване на авторски права

За разлика от другите два вида отговорност за нарушаване на авторските права, наказателната отговорност не е уредена в ЗАПСП, а в Наказателния кодекс (НК). Съгласно чл. 172а НК, наказателната отговорност се носи от този, който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право. Нарушителят се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева. Наказва се и този, който без необходимото по закон съгласие държи материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право на стойност в големи размери, или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители. Наказание има предвидено и за този, който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение. Наказателната отговорност се реализира от органите на полицията и прокуратурата.

Идентификация на произведенията

Защитата на авторските права е доста сложен и трудоемък процес. Действията в тази посока са ефективни при част от нарушенията, a други - така и остават ненаказани. Но препоръчително за авторите на произведния и носителите на авторски права е поне да се погрижат в максимална степен да идентифицират по недвусмислен начин продуктите си, съдържащи авторски права – включително и чрез използване на различните техически средства. Това все пак е първата и основна предпоставка за провеждане на защитните действия при евентуално посегателство върху правата. Защото ако авторът не може да докаже по недвусмислен начин авторството си върху дадено произведение няма как да се преследва нерегламентираното му използване. Идентификацията на произведенията е предпоставка и за ефективното и законосъобразно прехвърляне и управление на възникналите авторски права.

© Адвокатска кантора Димитър Кавалджиев.
E-mail: info@bgkantora.bg
Тел: 0888 24 62 94