С ползването на сайта чрез активиране на поне две от съдържащите се в него препратки Вие декларирате, че приемате Общите условия. Разбрах

Прехвърляне и управление на авторски права

Прехвърляне и управление на авторски права


Авторското право представлява съвкупност от отделни правомощия и съдържа както лични (неимуществени), така и имуществени компоненти. Те са изброени в чл. 15 и чл. 18 Закона за авторското право и сродните права /ЗАПСП/. Неимуществените компоненти отразяват връзката между произведението и неговия автор. Точно тази част от авторското право според повечето законодателства в Европа не подлежи на разпоредителни сделки. На разпореждане подлежат само имуществените компоненти. В някои правни системи (Великобритания, САЩ) не се регламентират изобщо неимуществени права на автора, а цялото авторско право (copy right), съставено само от имуществени правомощия подлежи на отчуждаване.

Възникване на авторското право

Авторското право върху дадено произведение възниква за автора от момента на създаването му.  В България не е необходимо да се предприемат някакви специални действия за да възникне авторско право в пълен обем (например регистрация на произведението) – за разлика от други права върху интелектуална собственост, като например търговска марка, изобретение и пр. Поставянето на знака за авторство също не е задължително – от това не възникват конкретни правни последици, а има само предупредително значение. 

Но с цел да се подсигурят доказателства относно момента на възникване на авторското право е препоръчително да се предприемат определени действия, които да удостоверят авторството. Полезни мерки в това отношение са: заверяване на печатно произведения при нотариус, публикуване на произведение в медия, публично обективиране на произведението пред множество хора и др. Тези действия помагат в последствие да се докаже при спор кога и за кого е възникнало авторското право. В противен случай трябва да се прибягва до използването на свидетелски показания, обаче не винаги свидетелските  показания са надеждно средство за установяване на факти и обстоятелства.

По правило автор е физическото лице, което е създало произведението, но в редица случаи по силата на закона или договор между страните, носители на авторски права могат да са юридически лица или физически лица, които не са създатели на произведението. По отношение на някои обекти на интелектуална собственост авторски права възникват за множество лица. Например върху едно телевизионно предаване, като вид аудио-визуално произведение, авторски права имат режисорът, сценаристът, операторът, авторът на музиката, авторът на текста (диалога), създателят на сценографията. Отделно водещите на телевизионното предаване имат права сродни на авторското – те са вид артисти-изпълнители. В тази сложна съвкупност от права на интелектуална собственост ролята на продуцента (за когото също възникват права, сродни на авторското) е от ключово значение, договоряйки условията с останалите носители на права.

Произведения, създадени при работа по трудов или граждански договор 

При създаване на произведение от лице по време на изпълнение на задълженията му по трудов или граждански договор,  по правило правата възникват за това лице - автора. Ако, обаче, изрично в съответния договор се уговори, че авторските права ще възникнат за възложителя, съответно работодателя, то правата възникват за тях. Когато няма такава уговорка и правата възникнат за конкретния изпълнител/служител, то работодателят или възложителят имат изключителното право да използват създаденото произведение във връзка  с обичайната си дейност или за целите, за които е поръчано създаването му. 

Авторството възниква за създателя на произведението във всички случаи, с изключение на компютърни програми и бази данни. Съгласно чл. 14 ЗАПСП при създаване на компютърни програми (софтуер) и бази данни по трудово правоотношение правата автоматично възникват за работодателя, освен ако не е уговорено друго в трудовия договор. Ако, обаче, компютърните програми са създадени по поръчка, а не по трудов договор, то следва в договора да се уговори за кого ще възникнат правата. В противен случай те ще възникнат за изпълнителя.

Времетраене на авторското право

Авторското право у нас се закриля докато авторът е жив и 70 години след смъртта му. Когато произведението е създаднено в съавторство се взема в предвид момента на смъртта на последния автор. При анонимни произведения и такива, използвани под псевдоним  времетраенето на правото е 70 години от първото разгласяване, а ако в този период авторът стане известен важи основното правило. Авторското право върху компютърни програми и бази данни продължава 70 години след разгласяването им. При филмите и други аудио-визуални произведения срокът е 70 години след смъртта на последния преживял измежду режисьора, сценариста, оператора, автора на диалога и автора на музиката (ако тя е била създадена специално за филма). За сборните произведения авторското право съществува 70 години от разгласяването им. Всички срокове започват да текат от 1.01. на годината, следваща годината на съответното събитие. Това са преклузивни срокове. След изтичането им произведенията могат да се използват свободно, но въпреки това остава задължението при всяко използване да се посочва името на автора, както и да не се накърнява целостта на произведението. Никой не може да обявява чужди произведения за свои, дори и върху тях да са  изтекли авторските права. 

Наследяване на авторското право

След смъртта на автора авторското право преминава на наследниците по закон и по завещание съгласно Закона за наследството. Ако липсват изобщо наследници авторското право през 70 годишния период се упражнава от държавата, чрез Министерството на културата.  Но ако авторът е бил член на организация за колективно управление на права, правата продължават да се упражняват от тази организация. 

Използване на произведенията

Предoставянето на права за използване на произведения става с договор за използване на произведение или т. нар. авторски договори. С договора за използване на произведението авторът отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право (в зависимост от договорката) да използва създаденото от него произведение при определени условия и срещу възнаграждение. С тези договори се прехвърля авторско правомощие, което е от категорията на прехвърлимите права на автора, но това прехвърляне е срочно – най-много за 10 години. Ако в договора не е уговорен срок се счита, че правото е отстъпено за три години, с изключение на произведения на архитектурата, за които този срок е пет години. Ако не е уговорена територията, се счита, че това е страната, чийто гражданин е ползвателя или където е неговото седалище. Не е възможно да се отстъпват предварително правата върху всички произведения, които авторът би създал до края на живота си – такова отстъпване е нищожно. 

Отстъпването на права може да е изключително и неизключително. При изключителното право само ползвателят може да използва произведението по начина, за срока и на територията,  които са уговорени, като уговорката за изключителността трябва да е изрична и писмена, иначе се счита, че е отстъпено неизключително право. При неизключителното право авторът си запазва правото да използва произведението или да преотстъпва на друг неизключително право на използване. 

Поначало за използването на правата се заплаща възнаграждение. Възнаграждението може да се определи като част от приходите от използването, като фиксирана сума или по друг начин, уговорен между страните. Когато възнаграждението, уговорено във фиксирана сума се окаже явно несправедливо и несъразмерно на приходите на ползвателя, авторът може да поиска допълнителното му увеличение. При липса на съгласие спорът се решава от съда по справедливост, като авторът или носителят на авторските права следва да организира защитата на тези права по съдебен ред.

Организации за колективно управление на авторски права

Тъй като в много случаи липсата на опит от страна на автора, а и голямото количество на потенциалните ползватели на дадени авторски права прави неудобно авторът да се занимава с управлението на правата, са създадени т. нар. организации за колективно управление на авторски права. Целта е на базата на доброволно сдружаване на авторите от даден бранш да се преговаря глобално с всички ползватели и да се събират възнагражденията. Тези организации се регистрират като сдружения с нестопанска цел, въпреки, че осъществяват в известен смисъл търговска дейност. Организациите се водят в специален регистър в Министерството на културата, но конститутивно действие има вписването в Търговския регистър. Регистърът в Министерството на културата има за цел да подпомага ползвателите да се ориентират в организациите. 

Самите сдружения се регламентират от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, от Закона за авторското право и сродните права (ЗАПСП) и устава, който приемат. Членове на такива организации могат да са само носители на авторски права, и то права, придобити първично, не и ползватели на права (с изключение на издатели, на които авторите са отстъпили и други правомощия, освен правото на издаване). Върховен орган на организациите е Общото събрание на сдружението, който избира Управителен съвет. Общото събрание утвърждава и правилата, по които ще се разпределят събраните възнаграждения, като тези правила се предлагат от Изборен орган. В правилата се определят и съответните удръжки, с които да се издържа организацията. Тези организации могат да защитават от нарушения, включително и пред съда, поверените им за управление права. Т.е. в дейността на организациите се включват и някои правни услуги.

Подобни организации действат преди всичко в областта на т. нар. “малки права” (правата за публично изпълнение, за излъчване по безжичен път и по кабел на музикални произведения), а така също и в областта на т. нар. “механични права” (права за възпроизвеждане и тиражиране на произведения на материален носител). В тези два случая индивидуално договаряне е или практически невъзможно или значително затруднено и тази форма на договаряне е много подходяща. Възможно е да се договаря чрез такива организации и за други права, но никога такова договаряне не се среща при “издателските права” (права за издаване на литературни произведения), тъй като тази схема на договаряне е приложима само за управление на неизключителни права. Почти навсякъде по света във всяка държава по отношение на определена категория права действа само едно сдружение. Могат да се създават организации за колективно управление  на някои права, сродни на авторското. В международен план организациите за колективно управление на права са обединени в Международна конференция на съответните авторски дружества.

© Адвокатска кантора Димитър Кавалджиев.
E-mail: info@bgkantora.bg
Тел: 0888 24 62 94