В ежедневните отношения между гражданите и фирмите е много популярно изготвянето на Запис на заповед, когато едната страна дължи на другата пари или има други задължения. Популярността на този документ, използван като гаранция за плащане, има предистория назад в миналото, тъй като до скоро чрез редовно изготвен запис на заповед кредиторът можеше лесно и бързо да си събере вземането. Понастоящем, снабдяването с изпълнителен лист въз основа на запис на заповед е също толкова бързо и лесно, тъй като това е един от документите, посочени в чл. 417 ГПК, въз основа на които кредиторът може да поиска издаване на Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист. Но въпреки, че принудителното изпълнение може да стартира бързо, също така бързо може да бъде спряно чрез възражение от длъжника - за разлика от това, обаразувано въз основа на другите документи, посочени в чл. 417 ГПК. Следва водене на дело. Поради това все по-широко се използва като алтернатива на записа на заповед подписването на споразумение между страните за дължимата сума, подписите върху което се заверяват нотариално (чл. 417, т. 3 ГПК). 

Принципно използването на готови бланки на запис на заповед крие подводни камъни. Обикновено попълването става бързо и безпрепятствено, но проблемите и трудностите започват, когато сумата следва да бъде събрана по предвидените в закона процедури, които не са толкова лесни. Документът трябва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ. Пропускането или неправилното въвеждане на някой от тях води до невалидност на записа, респективно до невъзможност за издаване на изпълнителен лист. Така например ако липсва обозначението „запис на заповед” в самия текст на документа, а го има само в заглавието, това прави записа невалиден. Приложеният образец е съобразен в максимална степен с изискванията на закона.

Рискове крие и оформянето на падежа – т.е. момента, в който вземането става изискуемо и подлежи на плащане. Падежът може да се впише като определена бъдеща дата, но може да е определен като срок след предявяване на записа на заповед. Ако, обаче, в записа на заповед са посочени и двата варианта (което често се случва при използване на готови бланки), се приема, че има неясно определяне на падежа и записът на заповед става невалиден. 

Проблеми има и във връзка с правилата за предяваване на записа на заповед за плащане. Те произтичат от текста на чл. 491 ТЗ, който предвижда менителничния ефект да се предявява за плащане на падежа или в някой от следващите два работни дни. Текстът се отнася за менителницата и въпреки, че е приложим съответно и за запис на заповед, ВКС е издало тълкувателно решение (ТР № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ВКС, ОСТК), според което за да е налице подлежащо на изпълнение вземане  не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. Така пропускането на срока за предяване за плащане не погасява правата на приносителя спрямо издателя на документа, а само спрямо джирантите (ако има такива).

Въпреки изложеното по-горе, предявяването на записа за плащане не се обезмисля, дори да е направено след падежа. Това действие определя момента, в който длъжникът изпада в забава, което пък е от значение за прекъсване на давността, както и от кога следва да се начисляват лихви за просрочие. Така правилното и безспорно предявяване на документа е от съществено значение и трябва да се осъществи с необходимата грижа – ако трябва дори с нотариална покана. 

Не е задължително текстът за авалиране на задължението да фигурира в записа на заповед. Той се попълва само ако ще има авалист. Авалистът е лице, което  поема задължението по записа  на заповед като поръчител на издателя (или на друго лице) – т.е. ако издателят не плати, претенцията може да се насочи към поръчителя. Често, когато записът на заповед се попълва от името на фирма като издател, за авалист се подписва управителя на фирмата в лично качество – като физическо лице. Това дава допълнителни гаранции за събиране на вземането.

Съгласно чл. 531 ТЗ исковете по записа на заповед като вид менителничен ефект се погасяват с три годишна давност, считано от датата на падежа. Това означава, че ако изтече предвидения тригодишен период вече няма голям смисъл да се образува заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК и да се претендира вземането по записа на заповед, тъй като длъжникът след получаване на покана за доброволно изпълнение ще може да подаде възражение срещу издадената заповед, позовавайки се на изтеклата давност. Но въпреки изтичането на давността, не всички пътища за събиране на вземането, описано в записа на заповед, са затворени. Чл. 534 ТЗ дава възможност в такива случаи да се предяви иск срещу платеца на основание  неоснователно обогатяване. В този случай, обаче, вместо да се ползва облекчения ред на заповедното производство, ще трябва да се образува традиционното исково производство, което отнема време и средства значително по-големи от заповедното.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

         Процесуално представителство по граждански, търговски и административни дела

                          обезпечителни дела                                          дела за обезщетения

                          заповедни дела                                                  събиране на вземания

                          искови производства                                         търговски арбитраж

                          изпълнителни дела                                            обжалване на глоби

            aдв. Димитър Кавалджиев – www.bgkantora.bg; info@bgkantora.bg; 0888 246 294

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------