ВЪПРОС:

Здравейте!

Преди шест месеца дадох пари на заем на мой познат –  каза ми, че имал проблеми. Тъй като му имах доверие (тогава) не подписахме договор, но за всеки случай го накарах да ми разпише една записна заповед. Датата за плащане отдавна мина, но ... парите ги няма. Свързах се с него няколко пъти. Отначало ми обещаваше нещо, после спря да ми вдига телефона изобщо. От общи познати знам, че е в България, но явно не смята да ми връща парите. Как мога да си получа парите?

Благодаря!

Кс. В.

ОТГОВОР:

Здравейте!

Записът на заповед е популярен начин за гарантиране на плащанията, но понякога възникват проблеми със събиране на вземането. Преди всичко трябва внимателно да проверите дали самият документ е правилно изготвен и попълнен. Трябва да са налице всички предвидени в закона реквизити, за да няма основание да се претендира, че е невалиден. Съдържанието на записа на заповед е регламентирано в чл. 535 ТЗ.

Един от задължителните елементи на записа на заповед е падежа на вземането. След настъпване на падежа (датата на плащане) сумата е изискуема и вече може да се претендира. Падежът може да е оформен не само като точна дата, но и като определ период след предявяване на записа на заповед. И тук се стига до следващия важен момент от развитието на отношенията, свързани със записа на заповед - предявяване на документа на издателя му. Записът на заповед е един от т.нар. „менителнични ефекти” (заедно с менителница и чек), за които Търговският закон съдържа общи правила, включително и по отношение предявяване на документа. Все пак има и специфики за всеки един от тях, включително за записа на заповед.

Проблемът идва от текста на чл. 491 ТЗ, според който: „Менителница, платима на определен ден или на определен срок след издаването или след предявяването, трябва да се предяви за плащане на падежа или в един от двата следващи работни дни.” Тъй като съгласно чл. 537 ТЗ за записа на заповед се пригат разпоредбите на менителницата, то възниква въпроса: трябва ли да се предяви за плащане записа на заповед на издателя му, когато настъпи падежа или през следващите два дни, както изисква закона? И какви са последиците, ако не се предяви?

След издаването на записа на заповед същият се съхранява у лицето, в полза на което е издаден (поемател). Във въпроса си не споменавате нищо за предявяване на записа, но в отношенията си с другата страна тази тема може и да бъде поставена, поради което е добре да имате информация. Според съдебната практика (в това число има и тълкувателно решение на ВКС), непредявяването на записа за плащане в предвидения от закона срок действително лишава приносителя от правото да реализира регресни права по отношение на лицата по веригата, но не го лишава от права спрямо издателя, който е пряк длъжник по записа на заповед. С други думи ако Вие сте джиросали записа на заповед на трето лице, след което издателят на записа откаже да плати сумата на това трето лице, то няма да има право на обратен иск срещу Вас, ако не е предявило записа на зповед пред издателя на падежа или два дни след това. Но правото на иск срещу издателя се запазва винаги. Издателят по запис на заповед отговаря за плащането и може да му се търси отговорност по съдебен ред дори без предявяване. Предявяването на записа има смисъл за запазване на регресните права на приносителя, но не и за запазване изобщо правата по записа на заповед спрямо издателя. От изложеното следва, че дори да не сте предявили за плащане записа на заповед, от това не могат да последват неблагоприятни последици за Вас. Това е валидно при положение, че в записът на заповед има определена точна дата като падеж. Ако в записа на заповед е уговорено, че се плаща при предявяване, то тогава самото предявяване е част от условията за поставяне на длъжника в забава и тези условия са предварително договорени. Тогава предявяване за плащане не може да се избегне.

Към предявяването на записа на заповед са относими два други термина, използвани много често при изготвяне на запис на заповед: „без протест” или „без разноски”. Изразите са равнозначни. Протестът е специална процедура, предвидена в ТЗ за менителничните ефекти, която се прилага когато издателят откаже да приеме за плащане записа на заповед на падежа. Тази процедура, съгласно чл. 501 от ТЗ, се извършва по писмена молба на приносителя до нотариус. Протестът, освен, че усложнява процеса, предизвиква и допълнителни разноски за приносителя. За да се освободи приносителя на записа от това задължение за протест при евентуален отказ за плащане на записа на заповед от издателя е необходимо още при издаването на документа в него да е записана клауза „без протест” или „без разноски”. Тогава най-обикновена нотариална покана може да свърши работа за предявяване на записа, а могат да се използват и други способи. Тъй като вероятно във Вашия запис на заповед такава клауза е вписана, дори да сте уговорили падежа на предявяване, няма да е нужно да правите протест.

След като изследвате особеностите на записа на заповед в контекста на горните разяснения и стигнете до извод, че може да претендирате записаната сума, следва да предприемете съдебни и изпълнителни действия, които  ще Ви осигурят събиране на парите. Неплатеният на падежа запис на заповед представлява несъдебно изпълнително основание и въз основа на него кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист. Съдът, който ще Ви издава изпълнителния лист ще провери дали са налице изискуемите от закона реквизити в записа на заповед.

Снабдяването с изпълнителен лист става по реда на т.нар. „заповедно произвдоство”. В рамките на заповедното производство въз основа на подадено от Вас заявление по образец съдът ще издаде заповед за изпълнение. Но има два режима за издаване на такава заповед в зависимост от документите, с които разполага длъжника. Общият режим е предвиден в чл. 410 ГПК. В чл. 417 ГПК е предвиден специален режим, по който се издава заповед за незабавно изпълнение въз основа на изрично изброени документи, между които и запис на заповед. Т.е. ако по общия получавайки заповед за изпълнение длъжникът има право да възрази и да не бъде издаден изпълнителен лист, вкарвайки процедурата в исково съдебно производство, то по реда за издаване на заповед въз основа на документите, предвидени в чл. 417 ГПК съдът е длъжен незабавно да издаде изпълнителен лист. Заповедното производство се развива значително по-бързо и завършва с издаване на изпълнителен лист за сравнително кратко време. С този изпълнителен лист се задвижва изпълнителен процес при съдебен изпълнител който да реализира вземането.

Тъй като все пак длъжникът не участва до тук в процеса и разбира за издадената заповед за изпълнение едва от съдебния изпълнител, когато му връчи призовка за доброволно изпълнение, именно от този момент за него възникват някои защитни възможности да оспорва заповедта за изпълнение. Разбира се, преди получаване поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител вече е взел някои обезпечителни мерки – запори на сметки, вземания, възбрани и т.н. Но длъжникът (в случая издателят на записа на заповед) може да подаде възражение срещу така издадената от съда заповед за изпълнение. И тук е съществения момент, който отличава издадената заповед за изпълнение от останалите документи по чл. 417 ГПК. При тях подадено възражение не спира изпълнението на заповедта, но само за записа на заповед е предвидено изпълнителното производство да спре. За останалите видове документи изпълнението ще спре само ако се представи надлежно обезпечение. При записа на заповед е достатъчно просто да се пусне възражение. Възражението предизвиква кредитора по записа на заповед да предяви установителен иск в съда и едва когато решението по този иск влезе в сила може отново да се върне при съдебния изпълнител и да продължи изпълнението. Разбира се обезпечението, което съдебния изпълнил е наложил в началото продълажава да действа през този период.

Това е в общи линии начина за събиране на вземанията по запис на заповед.

Поздрави!

адв. Димитър Кавалджиев