Производство по несъстоятелност - вземания.

Несъстоятелност

В условията на динамични пазарни отношения и свобода на конкуренцията не са редки случаите, в които действащо търговско предприятие достига до момент, в който не може да покрива своите задължения към кредиторите си – публични или частни. Тогава за кратко време се превръща в длъжник, който един или много кредитори „преследват” за плащане на дълговете. В такива моменти възможните сценарии за развитие на ситуацията са два – или да се появи нов инвеститор, който да влее свежи пари в предприятието и да стабилизира положението му, спасявайки го от фалит или да се стартира производство по несъстоятелност.

Производството по несъстоятелност е крайно средство за събиране вземанията на кредиторите, когато икономическото състояние на длъжника е толкова тежко, че друг изход няма. Това производство има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите - доколкото е възможно. Правилата за несъстоятелност на търговците субсидиарно се прилагат и спрямо юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани по ЗЮЛНЦ. Условията за стартиране на производството са търговецът да е изпаднал в неплатежоспособност или свръхзадълженост.

Неплатежоспособност

В неплатежоспособност се намира търговец, който не е в състояние да покрива свое изискуемо:

• парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или

• публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската дейност (напр. задължения за данъци и осигуровки), или

• задължение по частно държавно вземане, или

• задължение за изплащане на заплати на минимум една трета от служителите, просрочено повече от 2 месеца.

Няма значение размерът на задължението, както и колко на брой са вземанията срещу длъжника. Важното е тези задължения да са парични. Задължението трябва да е изискуемо – т.е. установено по основание и размер и с настъпил падеж. Необходимо е длъжникът обективно да не може да плати. Ако предприятието разполага със средства, но въпреки това не плаща дълга си, не се намира в несъстоятелност. В такъв случай кредиторът разполага със съдебни искове за събиране на вземането си по общия ред. Законът презюмира, че неплатежоспособността е настъпила ако търговецът не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години, ако е спрял плащанията или плаща само на отделни кредитори и ако след образувано изпълнително производство в резултат на проведено дело вземането е останало неудовлетворено в течение не 6 месеца от получаване на поканата за доброволно изпълнение.

Свръхзадълженост

В свръхзадълженост се намира търговец, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Т.е. пасивите на дружеството превишават активите. Това условие се отнася само за капиталовите дружества. Под активи се има предвид цялото имущество на дружеството, а под пасиви – само паричните му задължения. При това при този критерий не е необходимо задълженията да са ликвидни и изискуеми.

Обикновено неплатежоспособност и свръхзадълженост настъпват заедно, но може и да не е така. Например дадено дружество разполага с активи, които се оценят повече от паричните задължения, но тези активи са непродаваеми или труднопродаваеми. Тогава дружесвото ще изпадне само в неплатежоспособност. Възможно е и обратното – ако дружесството е изтеглило много заеми и е платежоспособно, но тези заеми значително надхвърлят активите му.

Задължение за длъжника да поиска откриване на производство по несъстоятелност

Настъпването на неплатежоспособност или свръхзадълженост е повод да се поиска обявяване на търговеца в несъстоятелност. Разбира се, главен интерес да се открие такова производство имат кредиторите на търговеца, тъй като това е шанса им да получат нещо. Но за длъжника е предвидено изрично законово задължение да открие производството, когато констатира неплатежоспособност или свръхзадълженост. Съгласно чл. 626, ал. 1 ТЗ срокът за изпълнение на това задължение е 30 дни. Неизпълнението на това задължение води до поне две неблагоприятни последици за длъжника.

Първо – длъжникът, негов наследник или орган на управление отговарят солидарно пред кредиторите за вредите, причинени от забавата (чл. 627 ТЗ). Солидарната отговорност, обаче, не означава, че тези лица отговарят за самите вземания на кредиторите, които не са удовлетворени. Вредите трябва да са причинени от самата забава на длъжника да заяви неплатежоспосбността си, а не от неизпълнение на задълженията му по правоотношенията с кредитора. Така например ако длъжникът не е подал молба за несъстоятелност в предвидения срок и това е наложило някой от кредиторите да подаде такава молба и да плати всички такси за производството (разноските по държавни такси, депозит за вещи лица и адвокатски хонорари), то платените такси могат да се претендират по този ред. Но вземанията, които кредиторът има към предприятието се претендират само от самото предприятие.

Второ – предвидена е наказателна отговорност за лицата, които имат задължение да подадат молба за откриване на производство по несъстоятелност, а не са подали такава. в 30 дневен срок от спиране на плащанията. Наказателната отговорност е предвидена в чл.227б НК. Тази отговорност цели да се стимулират хората, които управляват дружествата да заявяват сами фалита си и така да се предотвратят по-големи вреди за кредиторите. Наказанието е лишаване от свобода до 3 години или глоба до 5 000 лева.

Кой може да образува производство по несъстоятелност?

Лицата, оправомощени да подадат молба за обявяване на търговец във фалит са строго регламентирани в Търговския закон.

1/ На първо място това е длъжникът – доброволна несъстоятелност. Длъжникът е длъжен да поиска в 30-дневен срок отриване на производство по несъстоятелност. Това може да направи лично или чрез използване на правни услуги. Този срок започва да тече от установяване на неплатежоспособност или свръхзадълженост.

2/ Освен длъжника молба за обявяване в несъстоятелност може да подаде и кредитор или група кредитори на длъжника по търговска сделка – принудителна несъстоятелност. Това на практика е най-често срещаната хипотеза. Молба имат право да подадат също така НАП (за публичноправни задължения) и ИА "ГИТ" (когато се дължат възнаграждения на работниците и служителите за повече от два месеца).

3/ По време на ликвидация, молба за несъстоятелност е длъжен да подаде и ликвидатора, ако се натъкне на неплатежоспособност или свръхзадълженост.

Процедура

Молбата за откриване на производство по несъстоятелност се подава в съответният окръжен съд (за София Софийски градски съд), където е седалището на длъжника. Молба, подадена от длъжника или ликвидатор се разглежда незабавно и се обявява в Търговския регистър. Молба, подадена от кредитор се разглежда в 14 дневен срок в заседание при закрити врати, в което се призовават длъжника и молителя. Съдът трябва да обяви делото за решаване най-късно в тримесечен срок от образуването му.

Тъй като има опасност да се увреди масата на несъстоятелността, по искане на кредиторите или служебно от съда могат да се наложат обезпечителни мерки (запор на движимости, възбрана на имоти, запечатване на помещения и т.н.). От тези мерки се ползват всички кредитори. В това производство кредиторите действат колективно, а не по пътя на индивидуално преследване на длъжника. Възможно е за някои мерки съдът да поиска от кредитор да представи обезпечение, в случай, че длъжникът не е неплатежоспособен или свръхзадължен. Мерките се налагат с определение на съда. Обжалването на определението не спира изпълнението им. Мерките важат до произнасяне на съда с решение за откриване на производството по несъстоятелност.

Откриване на производство по несъстоятелсност

Важен елемент от встъпителната фаза на производството след подаване на молбата за несъстоятелност е определяне на началните разноски от съда. Съгласно чл. 629б ТЗ съдът определя сума за предплащане и дава срок за внасянето й. Ако сумата бъде заплатена, съдът постановява решение за откриване на производство по несъстоятелност, с което:

• обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността и определя началната й дата;

• назначава временен синдик;

• допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;

• определя датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от един месец от постановяване на решението.

Това решение се вписва в ТР и производството се счита за открито. Обжалването на решението не спира изпълнението му.

Ако никой не плати сумата за началните разноски в дадения срок съдът пак издава решение, но с това решение освен горепосочените разпореждания директно постановява прекратяване на дейността и обявява длъжника в несъстоятелност, след което спира производството. В срок до една година от вписване на това решение производството може да се възобнови, ако някой заплати разноските и поиска възобновяването. В противен случай съдът прекратява производството и постановява заличаване на търговеца.

Възможно е съдът да отхвърли молбата за несъстоятелност – ако прецени, че длъжникът има достатъчно имущество или затрудненията му са временни и интересите на кредиторите не са застрашени. Ако молбата за несъстоятелност е подадена от кредитор, но съдът я е отхвърлил и се докаже, че кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност, може да му се потърси отговорност за заплащане на обезщетение за претърпените от действията му вреди.

Установяване на кредиторите

След откриване на производството по несъстоятелност, когато началните разноски са платени, процесът влиза в етап по установяване на всички кредитори. Това става чрез предявяване и приемане на вземанията им в срок до 1 месец от вписване на решението за откриване на производството в ТР. В двумесечен срок след това има възможност за допълнително предявяване на вземания. Всеки кредитор трябва да предяви вземанията си, ако иска да участва в процеса по разпределяне на масата на несъстоятелността. Дори кредитор, подал молбата за откриване на производството също трябва да си предяви вземанията. Единствено вземанията, които по силата на чл. 687 ТЗ подлежат на служебно вписване от синдика (тези на работници/служители и публични вземания, установени с влязъл в сила акт), не е необходимо да бъдат предявени в производството по несъстоятелност. Съставя се списък на вземанията. Всеки кредитор и длъжникът могат в 7 дневен срок от обявяване на списъка в ТР да правят възражения. Възраженията се депозират в съда с копие до синдика. Възраженията се разглеждат от съда в открито заседание. При неприемане на дадено вземане съществува възможност същото да се установява по съдебен ред с установителен иск по чл. 694 ТЗ. В последствие всяко вземане се класира в редовете, посочени в чл. 722 ТЗ по приоритет. Съгласно чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.

Оздравяване на предприятието

Още с подаване на молбата за несъстоятелност може да бъде предложен план за оздравяване на предприятието. Такъв може да бъде предложен и в последствие, но най-късно до един месец от одобряване списъка на кредиторите. Оздравителен план може да бъде предложен от длъжника, кредиторите, синдика, собствениците на търговеца или персонала. Планът може да предвижда отсрочване или разсрочване на задължения, опрощаване на задължения, реорганизация на предприятието и др. мерки. Планът трябва да се приеме от събранието на кредиторите и се утвърждава от съда. Ако има план за оздравяване започват да се прилагат мерките, предвидени в него, а производството по несъстоятелност се прекрятавя, като съдът назначава надзорния орган, посочен в плана или избран от Събранието на кредиторите. При положение, че планът не се изпълнява, производството може да се възобнови без да се доказва отново неплатежоспособност или свръхзадълженост.

Обявяване на длъжника в несъстоятелност

Ако няма план за оздравяване съдът прекратява дейността на предприятието и го обявява в несъстоятелност. Синдикът, който се е погрижил за попълване масата на несъстоятелността започва да осребрява имуществото. Осребряването на имуществото се осъществява чрез публична продан на активите и разпределяне на полученото между кредиторите. В чл. 722 ТЗ е предвиден ред за разпределяне на имуществото. Оформят се класове от кредитори. Ако от масата на несъстоятелността не могат да се удовлетворят всички вземания от даден клас кредитори, средствата се разпределят съразмерно между тях. След като се удовлетворят вземанията на кредиторите от един клас се преминава към следващия. Когато масата на несъстоятелността се изчерпи изцяло или се удовлетворят всички вземания на кредитори, производството се прекратява и дружеството се заличава.

Участие на длъжника в други търговски дружества

Откриването на производство по несъстоятелност поставя длъжника в особено положение. Той продължава да упражнява дейност, макар под надзора на синдика. Логично, обаче, възниква въпрос: какво се случва с участието на длъжника в други дружества, от които притежава дялове или акции?

След откриване на производството по несъстоятелсност, длъжникът продължава да бъде член на съответното дружество, от което има дялове или акции, членствените права се запазват и продължават да се упражняват, въпреки откриване на производството по несъстоятелност. Но съгласно чл. 658, ал. 1, т. 13 ТЗ синдикът има право (не и задължение) да прекрати участието на длъжника в други търговски дружества. Синдикът преценя какво да се случи с това участие.

След обявяване на длъжника в несъстоятелност членството в други дружества се прекратява. Прекратяването настъпва автоматично – чл. 93, т. 4 ТЗ и чл. 125, ал. 4 ТЗ. Това, обаче, не важи за акционерното участие в АД или КДА. На практика притежаваните акции стават част от масата на несъстоятелността и се продават от синдика при осребряване на имуществото.

Гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност

Когато даден работодател бъде обявен в несъстоятелност, работниците и служителите му имат право да получат неплатените си заплати и обезщетения от фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, който се поддържа по силата на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. За да се възползват, работодателят трябва да е извършвал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението за откриване на производство по несъстоятелност. Гарантираното вземане се отпуска въз основа на заявление-декларация по образец, която се подава до ТП на НОИ в тримесечен срок от вписване на решението за откриване производство по несъстоятелност в Търговския регистър.

§ Предлагани правни услуги:

Консултиране по въпроси, свързани с несъстоятелност, участие в преговори, подаване на молба за несъстоятелност и представителство в производството, предявяване на вземания, обжалване на решения на съда и синдика.