Когато брачните отношения не вървят, съпрузите пристъпват към развод по взаимно съгласие или по исков ред. Прекратяването на брака става от съда и независимо как се развива (доброволно или  не) в производството задължително се разглеждат въпросите, свързани с упражняване на родителските права, местоживеенето на детето и издръжката – ако има деца. Когато страните нямат брак и са живели преди раздялата в условията на т.нар. фактическо съпружеско съжителство много често въпросите, свързани с децата, не са актуални при самата раздяла. Те възникват по-късно, когато родителят, при когото са оставени децата, се сблъска с проблемите, последица от раздялата. 

Независимо дали има сключен граждански брак или не, двамата вписани в акта за раждане родители имат равни родителски права и задължения. Този принцип е прокламиран в чл. 122 СК. Следователно при евентуална раздяла разпределянето на родителските права и задължения е от съществено значение за бъдещето на детето. Има случаи на драстични спорове и неприятни конфликти, които в крайна сметка рефлектират върху самите деца.

Когато липсва граждански брак между родителите и няма да има развод, споровете за родителските права се разглеждат в отделно производство. Това производство се използва и когато има постановено решение от съда (по бракоразводно дело или по предходно дело за уреждане на родителските права), но поради изменени обстоятелства се налага мерките да бъдат преразгледани. При определяне на родителя, на когото се предоставя упражняването на родителските права, съдът преценя всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като изслушва родителите и децата, ако са навършили десет години. 

Много често в разговорната реч за този тип разпределяне на родителските права се използва термина „попечителство”. Но всъщност не става дума за попечителство върху детето, което е друга процедура. Родителски права се упражняват по отношение на малолетни и  непълнолетни деца. Съгласно българското право попечителството и настойничеството е друг вид правен институт, свързан с осигуряване представителството на недееспособни лица, които нямат законен представител. Става въпрос за деца без родители, но и за възрастни хора, поставени под запрещение. При възлагане упражняването на родителските права и задължения детето има законни родители (или осиновители), вписани в акта за раждане.

Възлагане упражняването на родителските права

При сезиране на съда с молба за уреждане на родителските права, същите се възлагат на единия от родителите. В българското право не съществува изрична уредба на т.нар „споделено родителство”, при което двамата родители успоредно упражняват правата, въпреки раздялата си. Разбира се, възлагането на правата на единия родител не означава, че достъпът на другия родител до детето се преустановява. За него се регламентира режим на лични отношения с детето. Все пак ако родителите постигнат някакво споразумение за споделяне на отглеждането на децата съвместно съдът може да го одобри. Принципно упражняването на родителските права при раздяла се разпределя на единия от родители. В тази връзка с Тълкувателно решение на ВКС от 03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК съдът приема следното: „Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им.” От текста следва, че по принцип родителските права се предоставят за упражняване на единия родител, но ако има съгласие между страните е възможно да се утвърди споразумение с елементи за съвместното им упражняване. 

От какви критерии се ръководи съда, когато одобрява споразумение или сам определя начина за възлагане упражняването на родителските права? На първо място всички обстоятелства, които се разглеждат, се анализират с оглед интересите на децата. Именно от тяхна гледна точка следва да се преценят: възпитателските качества на всеки от родителите, полаганите грижи до момента и отношението на всеки от тях към децата, желанията на родителите по отношение на всяко от децата, привързаността на децата към родителите и обратното, пола на децата и възрастта им, кой от родителите каква помощ може да осигури от трети лица (роднини и нероднини), в каква социална среда преобладаващо живее съответния родител и (разбира се) с какви материални възможности разполага. Тъй като изброените факти и обстоятелства трудно могат да бъдат установени в съвкупност от съда при краткия контакт, в който влиза с родителите по време на процедурите, съдът изисква от Дирекция „Социално подпомагане” да представи социален доклад, чрез който социалните работници да предоставят информация за повечето от описаните обстоятелства – критерии за разпределяне на родителските права. Възможно е дори да се изслушат децата – ако са навършили 10 години.

Определяне на издръжка

Тъй като не само правата, но и задълженията за отглеждане на дете се поемат по равно от родителите, то при възлагане упражняването на родителските права на единия родител, другият родител следва да поеме задължение за плащане на издръжка. Фактическите грижи, които поема единият родител в повече се компенсират от финансовите, които поема другия. Но задължение за издръжка в крайна сметка имат и двамата родители.

Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Конкретната преценка на нуждите на детето и възможностите на плащащият издръжка се прави от съда. Това става на базата на доказателствата по делото и процесуалната активност на страните, поради което не винаги постановеното от съда отговаря на обективната действителност. От значение е също така и дали ответникът има други деца, за които да се грижи. При подаване на молбата може да се претендира издръжка за минал период от време – 1 година назад.

За да не се допуска накърняване интересите на детето законът е предвидил минимален размер на издръжката, под който не може да се присъжда. За едно дете издръжката е в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната. Т.е. това е минимум, който така или иначе съдът трябва да присъди. Но е възможно да се обоснове и по-голям размер. 

След определяне на издръжката при промяна на обстоятелствата размерът й може да се коригира, но това отново става само чрез съда в съдебно производство, което има за резултат постановяване на ново решение. 

Производство

Съдебното производство за възлагане упражняването на родителските права започва с подаване на молба на основание чл. 127 СК – лично или чрез ползване на правни услуги. В тази молба освен подробно излагане на фактите и обстоятелствата, се правят и доказателствени искания. Излагат се желанията на родителя относно това какво да постанови съда. Нерядко тези дела протичат с разпити на свидетели, назначаване на експерти, издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с данни и документи от други институции и др. Държавната такса по делото е между 30 и 80 лева. Поради това при входиране на молбата се заплаща минимума от 30 лева, а съдът в последствие определя окончателния размер на таксата. Ако заедно с този иск е съединен и друг иск, например за разрешаване спор за пътуване на дете в чужбина (чл. 127а СК) се заплаща допълнителна такса за другия иск. Молбата се разглежда в открито съдебно заседание, в което се призовава и Дирекция „Социално подпомагане”. Съдът може да одобри постигнато между страните споразумение.

Решение

С решението се определя на кого от родителите се възлага упражняването на родителските права, къде ще бъде местоживеенето на детето, какъв ще е режима на лични отношения с другия родител и каква издръжка ще плаща. С молбата може да е поискано решаването и на други относими въпроси. Дори изрично да не е поискано постановяване заплащането на издръжка, съдът е длъжен да определи такава. Изменения на постановените мерки се извършва по същия ред.

Често се застъпва мнението, че упражняването на родителските права преимуществено се предоставя на майката. Действително това се случва по-често. Но законът не го предвижда – упражняването на правата трябва да бъде възложено на родителя, който може да осигури и докаже в едно дело за родителски права по-добри условия за отглеждане и възпитание на непълнолетното дете. Това може да бъде както майката, така и бащата. Действително, в по-ранна детска възраст с оглед нуждата от полагане на конкретни фактически грижи, майката има по-голямо значение. Но при отглеждане на по-големи деца възможностите за предоставяне на грижите са еднакви. 

Привременни мерки

Докато е висящ спора пред съда всеки от родителите може да поиска постановяване на привременни мерки относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и издръжката. Съдът се произнася по въпроса с определение, което не подлежи на обжалване и има сила до влизане в сила на окончателното решение. Определението подлежи на принудително изпълнение. Определението може да се изменя. Съдът има право и служебно да вземе привременни мерки – ако от исковата молба прецени, че това е належащо. 

Ограничаване и лишаване от родителски права

Производството по възлагане упражняването на родителските права на единия родител не бива да се бърка с процедурите за ограничаване на родителски права или лишаване на родител от такива. Когато правата се предоставят за упражняване на единия родител това не означава, че другият родител е лишен от права и задължения по отношение на детето си. Родителят, който упражнява родителските права, взема решения, засягащи ежедневието на детето, като например кое училище да посещава, какви да са извънучилищните занимания и пр. Разпределяне фактическото упражняване на правата и задълженията има функционален смисъл и е в интерес на детето. Ако с родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права се случи нещо непредвидено, което временно или за постоянно му пречи да упражнява правата, другият родител трябва да поеме родителството в целия или ограничен обем в зависимост от ситуацията. В този смисъл той продължава да е носител на родителските права и задължения през цялото време. 

Когато, обаче, обстоятелствата, и най-вече поведението на даден родител, налагат по съществени мерки от страна на държавата, се прибягва да до друг тип съдебни процедури – тези за ограничаване и лишаване от родителски права. Ограничаване на родителските права (чл. 131 СК) се активира, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Възможно е и обективни причини да доведат до ограничаване правата на родителя – например когато страда от продължителна физическа или душевна болест. При ограничаване на правата съдът постановява отнемане на права или поставяне на условия за упражняване на част от родителските правомощия, като може да възложи на други лица да ги упражняват. Възможно е дори детето да бъде настанено да живее другаде. До пълно лишаване от родителски права (чл. 132 СК) се прибягва в особено тежки случаи и когато без основателна причина родителят трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

Производството за ограничаване или лишаване от родителски права се образува по искане на другия родител, на прокурор или на Дирекция "Социално подпомагане" пред районния съд по настоящия адрес на детето. И тук докато тече делото могат да се постановят привременни мерки. Въпросът се разглежда в открито съдебно заседание, в което се изслушва лишаваният или ограничаваният от права родител. Ако детето е навършило 10 години също се изслушва, освен ако това не застрашава интересите му. 

Въпреки, че производството има за цел, а в повечето случаи и за резултат, ограничаване или лишаване на родител от правата му спрямо детето, някои задължения продължават да съществуват, като например това да плаща издръжка (съдът задължително определя такава). Също така и някои права оцеляват, като например право на свиждане и личен режим с детето. Наследствените права на детето спрямо този родител не отпадат. При изменение на обстоятелствата, съдът може да възстанови родителските права в пълен обем.

Извънсъдебно споразумение

Ако родителите, независимо от раздялата си, успеят да постигнат споразумение относно упражняването на родителските права и изпълнението на родителските задължения, те могат да подпишат споразумение. Но това споразумение няма изпълнителна сила, дори да бъде подписано пред нотариус. При евентуални проблеми договорките от споразумението не може да се изпълняват принудително от съдебен изпълнител. Единствено одобрено от съда споразумение има силата да активира държавните органи за изпълнението му. 

§  Предлагани правни услуги:

Консултации в областта на семейното право, изготвяне на документи и представителство в производства по възлагане упражняването на родителски права и издръжка, увеличаване на издръжка

© Адвокатска кантора Димитър Кавалджиев.
E-mail: info@bgkantora.bg
Тел: 0888 24 62 94