С ползването на сайта чрез активиране на поне две от съдържащите се в него препратки Вие декларирате, че приемате Общите условия. Разбрах

Надзор на деца до 12 години

Надзор на деца до 12 години


Въпрос:

Здравейте!

Имам момче на 9 години. Там, където живеем нямаме родители или други хора, които да ни помагат при отглеждането му, а мъжът ми често е в командировка. Винаги се намира кой да го заведе на училище, но от време на време се налага да го оставяме сам в къщи. Той се справя много добре, а освен това има мобилен телефон. Разбрахме, че до 12 години нямаме право да го оставяме сам, но го правим. Какви са санкциите за това? Къде е записана забраната?

В.М. – София

Отговор:

Текстовете, регламентиращи надзора и контрола над деца се намират в Закона за закрила на детето. Това, за което споменавате във въпроса Ви е уредено в чл. 8, ал.8 от закона: „Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.” Но регламентация има и в чл. 125, ал. 3 от Семейния кодекс: „Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.

Тъй като липсва легална дефиниция на понятието „надзор”, правната теория и журналистиката тълкуват (доста условно) термина като постоянно физическо присъствие на родителя при детето или осигуряване присъствието на друго лице. Но липсата на легална дефиниция подхранва неяснота в какво точно се състои задължението на родителите, още повече, че това задължение според СК е до 14 годишна възраст (малолетие), а не до 12, както е в Закона за закрила на детето. От друга страна след изчерпателен прочит на цялата норма до края става ясно, че задължението за надзор възниква само при наличие на опасност за физическото, психическото и нравственото развитие на детето.

На фона на останалите неясноти все пак е дадена дефиниция кои са тези „други лица, които полагат грижи за дете” в параграф 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона: „семейство на роднини и близки или приемно семейство, при които детето е настанено по реда на чл. 26, както и останалите лица, при които детето пребивава по настоящ адрес”

При неизпълнение на задължението за надзор се предвижда глоба, уредена в чл. 45, ал. 6 от Закона – от 1000 до 2000 лева при първо нарушение и от 2000 до 5000 лв. при повторност. Все пак деянието може да представлява престъпление или в конкретния случай да се наказва по някакъв друг закон.

От изложеното по-горе става ясно, че при преценката от наказващите органи (например Държавна агенция за закрила на детето) дали поведението на родителите (или другите лица, полагащи грижи) е наказуемо във всеки конкретен случай трябва да се изследва застрашено ли е здравето и/или развитието му. Това не само създава условия за субективизъм, но затруднява значително компетентните органи да налагат санкции на основание този член от закона. Разбира се глоба може да бъде наложена, но при наличието на толкова неясен текст в закона шансовете да бъде обжалвана с успех са много големи.

Поздрави!
Адв. Димитър Кавалджиев