С ползването на сайта чрез активиране на поне две от съдържащите се в него препратки Вие декларирате, че приемате Общите условия. Разбрах

Завещание

Завещание


Когато едно лице почине, неговото имущество логично и естествено преминава към най-близките му хора съгласно правилата на Закона за наследството (ЗН). Законът урежда кръга от наследниците и квотите на наследяване, а също така предвижда и част от имуществените права на наследодателя да бъдат гарантирани като запазена част по отношение на роднини по права линия и преживелия съпруг. С тази част наследодателят не може да се разпорежда за след смъртта си. Но останалото имущество извън запазената част няма пречка да бъде насочено към лице извън кръга на законните наследници или в техния кръг, но надвишавайки определените в закона наследствени квоти – т.е. да се проемени реда на наследяването по закон. Това става чрез едностранно лично волеизявление, наречено завещание. Наследник, който има право на запазена част и не може да я получи в пълен обем поради завещание, има право по съдебен ред да намали завещанието за да си получи дела. Предвид сложния характер на процедурата обикновено за целта се използват правни услуги.

По завещание могат да наследяват както физически, така и юридически лица. Законовите възможности за съставяне на завещание са две: саморъчно завещание и нотариално завещание.

Саморъчно завещание

Саморъчно завещание се изготвя по-лесно отколкото натариално. Най-важното условие, което трябва да се знае при изготвяне на саморъчно завещание е, че то трябва да бъде написано лично и ръкописно (не с компютър, пишеща машина или друго техническо средство). Дори да е написано под диктовката на завещателя от друго лице (включително и при основателни причини), то саморъчното завещание е нищожно. Ако завещателят няма възможност да извърши това сам, по-добре да се ориентира към нотариално завещание, при което волята му ще бъде оформена от нотариуса писмено.

Завещанието трябва да бъде ясно, категорично и недвусмислено, в напълно свободен текст и да съдържа дата и подпис. Допуска се и датиране чрез известно събитие или празник (например Гергьовден). Евентуални поправки в текста също трябва да се подпишат и датират. Датата трябва да е поставена преди подписа. Всичко, написано след подписа не е част от завещанито. Ако в завещанието има две дати то ще е действително ако от текста може да се приеме, че едната дата е началото, а другата края на съставянето му. Именно към посочената в завещанието дата се преценя завещателната дееспособност на лицето – дали е било в състояние да действа разумно и да ръководи постъпките си. Всяко собственоръчно завещание може да се променя от завещателя многократно, като при наличие на много завещания меродавно е последното според датата му.

Завещанието може да се съхранява лично, в трето лице или при нотариус. Когато завещанието се съхранява лично, завещателят трябва да уведоми някого къде се намира, за да може да се изпълни след смъртта. Завещанието може да бъде предадено и на доверено лице за съхранение, включително и на лицето, в полза на което се завещава. Когато завещанието се предава на нотариус, това става в запечатан плик и се съставя протокол върху самия плик с подписите на нотариуса и завещателя. Нотариусът го съхранява в сейф. Предаденото за съхрание завещание се вписва в специална книга (регистър). Евентуално връщане на завещанието става с отбелязване в специалния регистър.

Нотариално завещание 

Нотариалното завещанието се съставя пред нотариус по молба на завещателя, в присъствието на двама свидетели. Нотариусът записва и отпечатва на компютър волята на завещателя, изложена устно пред всички, прочита написаното, след което то се подписва от свидетелите и завещателя. Ако завещателят не може да се подпише и за това има уважителна причина, то това обстоятелство се отбелязва от нотариуса. Нотариусът също полага подпис за удостоверяване. Нотариалното завещание се вписва и в специална актова книга. За извършване на нотариално завещание се заплаща нотариална такса. 

Предимството на нотариалното завещание е, че след смъртта на завещателя не може да бъде оспорвано (или поне значително по-трудно) по съдебен ред от гледна точка на автентичност, свобода на волята и дееспособност на завещателя. Нотариусът проверява щателно дееспособността на завещателя и следи да бъдат спазени изискванията за форма и съдържание на завещателните разпореждания и по този начин в голяма степен гарантира тяхната действителност. 

По отношение завещателната дееспособност е дискусионно дали ограничено запретено лице може да завещава. Съдебната практика приема, че е възможно ограничено запретен да направи валидни завещателни разпореждания, но следва да се прецени конкретните му способности - дали лицето е било в състояние да действа разумно и да ръководи постъпките си към момента.

Обявяване на завещанието

Както нотариалното завещание, така и саморъчното трябва да бъде обявено, за да породи правно действие и да бъде изпълнено. Всяка заинтересована страна може да поиска обявяване на завещанието и това не е обвързано със срок. Обявяването на завещанието винаги се извършва от нотариус, независимо къде се намира самото завещани при смъртта на завещателя. При нотариалното завещание обявяването става от нотариуса, при който се намира. За целта на нотариуса се представя препис-извлечение от смъртния акт. Нотариусът съставя протокол за обявяване на завещанието, който се вписва в нотариалните книги. Ако предмет на завещанието е недвижим имот, то нотариусът издава препис от завещанието, който се вписва в Имотния регистър. 

Завещание под условие или тежест

Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие или с тежест. Например завещание с условие наследникът да дари част от завещаното на фондация или завещание с тежест наследникът да има достъп до завещанието след като завърши висше образование. Сбъдването на условието и/или тежестта трябва да са отнесени към времето след смъртта на завещателя. Нищожни са тези разпореждания, които са обвързани с поемане от бенефициера на материални задължения - например да издържа завещателя докато е жив. Завещанието не произвежда дейстиве, ако лицето, в ползва на когото е направено почине преди наследодателя. Когато завещание е направено от единия съпруг на другия и бракът се прекрати с развод, независимо от вината за това, то завещанието е недействително.

Завет

Завещанията биват универсални и частни. Универсални са завещателните разпореждания с цялото имущество или дробна част от него – не се конкретизират отделни предмети от имуществото. Частни са завещанията, в които завещателят се разпорежда с определено конкретно посочено имущество. Тези завещания се наричат още завет. Заветът е недействителен, ако завещателят не е собственик на вещта към момента на откриване на наследството. Дори заветникът-наследник да се откаже от наследството като цяло, той пак има право да получи завета.

Изпълнение на завещанието.

Завещателят може да възложи на едно трето лице да изпълни завещателните му разпореждания след смъртта му. Изпълнителят на завещанието трябва да състави опис на наследственото имущество, след като покани наследниците и заветниците да присъстват при описа. Изпълнителят не може да отчуждава имотите на наследството освен при нужда и то след разрешение на районен съдия след изслушване на наследниците.

Оспорване на завещанието

Завещанието може да бъде нищожно или унищожаемо, ако не са изпълнени законовите изисквания за съставянето му, голяма част от които са посочени по-горе. Оспорването на завещанието става по инициатива на заинтересованото лице по съдебен ред – лично или чрез използване на правни услуги.. За някои искове има предвидени и срокове.

© Адвокатска кантора Димитър Кавалджиев. 
E-mail: info@bgkantora.bg
Тел: 0888 24 62 94