Съдебна делба

Когато не е възможно да се постигне споразумение за разделяне на общо имущество (доброволна делба) всеки един от съсобствениците може да стартира процедура по съдебна делба. За осъществяване на делбата е препоръчително да се ползват правни услуги. Искът за делба не се погасява по давност (чл. 34, ал. 3 от ЗС). Районният съд се сезира с писмена искова молба. Към исковата молба се прилагат и редица документи в зависимост от случая като например: удостоверение за наследници, акт за смърт, доказателства за собствеността и пр. Често в процедурата се ангажират и свидетелски показания.

Първата стъпка в процеса на делбата е да се изяснят всички съсобственици, притежаващи идеални части от имуществото и да се подготвят копия от исковата молба за всеки един от тях. Съдът служебно следи всички участници в общността да са конституирани като страни по делото – делба, в която не участва някой от собствениците е нищожна. Ако някой от съделителите е с неизвестен адрес и след щателно издирване не може да бъде намерен, се представлява от лице, специално назначено от съда – особен представител. В първото съдебно заседание всеки съсобственик може да възрази против правото на някого да участва в делбата или против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имущества. В случай, че имот, който се дели е неподеляем, той се дава на един от съсобствениците, а дяловете на останалите се изравняват с пари или имотът се изнася на публична продан.

В самото производство се разглеждат при необходимост и някои преюдициални въпроси, като оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. В тези случаи с искът за съдебна делба се съединяват и други искове – установителни, конститутивни или осъдителни. Тези спорове могат да се повдигат до допускане на делбата с решение, а не само в първото заседание. Някои от тези спорове са подсъдни принципно на окръжен съд, но законът допуска да се предявят в това производство заедно с делбата. Не могат да се съединяват с делбения иск конститутивни искове, с които се създава нова по характер собственост, различна от законните дялове към този момент. Така например иск за определяне на по-голям дял от прекратената съпружеска имуществена общност не може да се съединява с иск за делба на съпружеската общност, а се предявява отделно, през което време делбеното производство спира до произнасяне с решение по въпроса.

Първа фаза на делбата

Съдебната делба минава през специално двуфазно производство, в което съдът определя квотите на съделителите, а техническо лице-експерт определя какъв реален дял от имуществото ще получи всеки от тях. Първата фаза е по допускане на делбата с решение на съда. Ако съдът приеме, че тя е допустима, в решението трябва да се произнесе изрично между кои лица и за кои имущества (делбена маса) ще се извърши делбата, каква е частта на всеки. Предмет на разглеждането в делбеното производство могат да бъдат само имоти, делбата на които е поискана до първото по делото заседание и в самото това заседание (Решение № 319/95 на ВКС-І).

Решението на първа фаза, когато влезе в сила има СИЛА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО, с което се установява правото на делба. Въпросите, разрешени с него относно страните, имотите и частите на всеки съделител не могат да бъдат пререшавани (освен ако решението е обжалвано). Ако производството бъде прекратено по-късно това решение запазва своята сила и не може да бъде обезсилено. Решението е задължително, ако след време се поиска да се извърши съдебна делба отново и делбата започва направо от втора фаза. Решението, с което не се допуска съдебна делба отрича със СИЛА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО правото на делба на ищеца. То е пречка за нов иск за делба между същите лица и за същите имоти на същото основание.

Ако всички съделители не ползват имуществото съобразно правата си, в решението си съдът, по искане на някой от тях, постановява кои от наследниците кои имоти (респективно вещи) ще ползват до окончателното извършване на делбата и/или какви суми едните трябва да плащат на другите като обезщетение за ползването.

Втора фаза на делбата

Следва втората фаза – преглеждане на сметките между съделителите и разпределение на имуществото, чиято делба е допусната. В първото заседание след допускане на делбата (само тогава), съсобствениците могат да предявят искания за сметки помежду им. Но исканията за сметки могат да се предявят и вън от съдебната делба – в отделно производство. Става въпрос например за сметки, които произхождат от правата и задълженията във връзка с откритото наследство - това, което всеки сънаследник дължи на наследодателя и това, което дължи на другите наследници във връзка със собствеността. Искането за уреждане на сметките ползва само съделителя, който го е предявил. По всички предявени претенции съдът се произнася с едно решение. То може да бъде постановено преди или едновременно с решението за обявяване на разделителния протокол за окончателен.

През втората фаза се извършва реалното и окончателно разделяне на имуществото или пък възлагането му на някои съделители и изравняването дела на другите с пари. От общите имоти се образуват дялове и всеки дял се предоставя в изключителна собственост на съделител. Ако даден имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, тогава той се изнася на публична продан и всеки получава за своя дял пари, като страните в делбата могат да участват в наддаването или могат да изкупят имота. Тук има и две важни правила за възлагане, свързани със случаите, в които съответният имот, обект на делба, е неподеляем:

- Първата хипотеза е, когато неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, и преживелият съпруг или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права, няма собствено жилище. В този случай съдът по негово искане може да му го остави, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Трябва да се има пред вид при преценката, че ВКС прави разлика между „жилище” и „недвижим имот”.

- Втората хипотеза е, когато става дума за неподеляем имот, който е жилище, в което при откриване на наследството живее един или няколко сънаследници, нямащи друго жилище (става въпрос за наследен имот – в други случаи не се прилага). Тогава всеки от живеещите в жилището съделители може да поиска то да бъде поставено в неговия дял. Тук дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. Ако няколко съделители, отговарящи на горните условия, предявят претенции, то се предпочита онзи, който предложи по-висока цена.

Когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане. Останалите съсобственици имат право да впишат за това си вземане законна ипотека. Ако уравняването не бъде изплатено в срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Законът допусна възможност в този случай да не се стигне до публична продан и имотът да се възложи на друг съделител, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно квотите им.

Ако имотът или имотите са реално поделяеми, съдът съставя разделителния протокол въз основа заключението на вещо лице. После той призовава страните, за да им го предяви и изслуша възраженията им по него. Следва съставяне и обявяване на окончателния разделителен протокол.

При образуване на дяловете недвижимите имоти се оценяват по действителната им стойност, движимите вещи, облигации и други се оценяват на пазарната им цена по време на съставяне на дяловете. Обикновено в дяловете се поставят както недвижими имоти, така и движими вещи.

Ако по време на постановяване на решението някои от движимите вещи не са налице, съдът следва да ги изключи, а съделителите могат да искат от съделителя, по чиято вина липсват вещите, заплащането на съответната част от стойността им при преглеждане на сметките във втората фаза на производството. Ако решението по сметките е вече поставено, това може да стане в отделно исково производство.

След като решението по разделителния протокол влезе в сила, съдът призовава страните за теглене на жребий. Така се разпределят реално поделяемите части от дадения имот - например кой да вземе етаж от къща, кой – гараж, кой - апартамент и т.н.

Отказ от иск за съдебна делба е недопустим, но ако съсобственикът се е отказал от своите права в съсобствеността и то преди установяването им с решение по допускане на делбата, може да се откаже по този начин и от правото си на иск за съдебна делба.
Страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по правилата на ГПК. При искова молба за делба към съда се плаща такса по ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата, като тя е 4% върху стойността на дяловете. Но таксата се заплаща накрая (при разделяне на имуществото) пропорционално на дела на всеки. За вещите лица също се заплаща възнаграждение, определено от съда.

Производството по съдебна делба може да приключи и със съдебна спогодба, която се осъществява по правилата на чл. 234 от ГПК. Шансовете за постигане на такава се увеличават ако в производството се използват правни услуги. Ако делбата се осъществи чрез спогодба преди съставяне на разделителния протокол държавната такса е 2% от стойността на дяловете.

Вписване на решението от делбата

Всеки от съделителите след приключване на делбата въз основа на решението на съда следва да впише в съответната Служба по вписвания недвижимите си имоти и може да си извади констативен нотариален акт за тях при нотариус.