Промяна на името

Промяната на което и да е от имената на български гражданин в България се осъщестява единствено по съдебен ред – чрез писмена молба до районния съд, в района на който е постоянния адрес на молителя, подадена лично или чрез използване на правни услуги. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) промяната на което и да е от трите имена (собствено, бащино или фамилно) се допуска от съда при две законови хипотези:

1. когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо,
2. когато важни обстоятелства налагат промяна.

Законът не дава повече разяснения относно конкретния смисъл и съдържанието на тези понятия. Преценката дали са налице в конкретния случай предпоставките за промяна на името се прави от съда, поради което на преден план излиза практиката на Върховния касационен съд, сезиран с подобни казуси. Съществено отношение към въпроса има и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, решенията на който по линия на европейското и международното право също имат съществено влияние върху националните съдилища.

Най-общо промяната на името се допуска когато някоя или някои от посочените по-горе хипотези (условия) са налице и наличието им води до неблагоприятен резултат, изразавящ се в това, че името (респективно носителя му) се приема с недоверие или неодобрение в обществото, затруднява се общуването на лицето с другите индивиди, създава се атмосфера за дискриминационно отношение както от институциите, така и от останалите хора.

Преценката кога името е осмиващо, опозоряващо или обществено неудобно е строго индивидуална, но ориентировъчни примери в това отношение са налице когато името възпроизвежда или наподобява непристойна, жаргонна или нецензурна дума или дума, която осмива лицето. От друга страна за важни обстоятелства съдебната практика приема такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неподходящо за молителя носенето на името в частта, с която се иска промяна. Такива обстоятелства могат да са например промяна на пола на молителя, или добавяне на псевдоним към името, с който лицето е станало известно в обществото или доказани по-чести и по-значими трудности при изписване и произнасяне на името от мнозинството хора и т.н.

От изложеното по-горе за сигурно може да се приеме единствено това, че името не може да се променя само въз основа на индивидуалното желание на притежателя му, а е необходимо да са налице и допълнителни предпоставки (условия) за да се допусне промяната. В молбата до съда се обосновават изчерпателно причините за промяна на името. Изключително важно е кокретните обстоятелства, обуславящи промяната на името не само да се посочат, но и да се докажат с всички допустими от процесуалното право доказaтелствени средства. В противен случай, дори твърденията да са достатъчно убедителни, ако останат недоказани ще последва отказ на молбата. За целта се прилагат писмени доказателства и съществува възможност да се призовават свидетели, с които се доказват конкретни факти, обуславящи промяната на името в контекста на посочените по-горе основания. В практиката се наложило към молбата да се прилага и свидетелство за съдимост с цел да се докаже, че същата не се подава във връзка с извършено престъпление и липсват користни намерения. Държавната такса, платима при подаване на молба за смяна на име е в размер на 15 лева.

Отделно от това, че трябва да са налице определени условия, за да се допусне промяна на името, е необходимо и новото име също да отговаря на посочените в закона изисквания, за да няма предпоставки за отказ. Най-общо основания за отказ да се даде определено име ще са налице ако с това се застрашава обществения ред или обществения интерес. Промяна на името следва да се допуска при спазване на справедлив баланс между интересите на индивида и обществения интерес. Така наприемер честата и необоснована смяна на имената би довела до объркване в гражданския оборот.

Конкретно при промяна на фамилното име достатъчно основателна причина, подлежаща на сравнително лесно доказване, ще е налице, ако към молителя трайно се обръщат с друго фамилно име както у дома, така и в обществото, и другото име е придобило широка известност. Това е достатъчно силен аргумент, особено ако настоящото име не е в унисон с българските традиции и установената регистърна практика и съдава значителни затруднения при изписване и споменаване.

В резултат на процедурата съдът се произнася с решение, въз основа на което (ако уважава молбата) се издава нов акт за раждане на молителя, а след това последователно се извършва и промяна на личната карта, шофьорската книжка и паспорта (вероятно и други документи). При вземане на решение за промяна на името е добре да се вземат в предвид и евентуалните проблеми (разбира се разрешими), които могат да възникнат във връзка с по-стари документи, в които лицето фигурира със старото си име (фамилия).
За пълнота на изложението следва да се спомене, че законът предвижда специални хипотези за смяна на име при осиновяване, при сключване на граждански брак и при прекратяване на брака.

Промяна на името при осиновяване

При осиновяване собственото име на детето се определя от съда според желанието на осиновителите. При пълно осиновяване бащиното и фамилното име се определят според името на осиновителя по реда на ЗГР. При непълно осиновяване бащиното и фамилното име могат да се променят по решение на съда при желание на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, се иска и неговото съгласие. При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването му. Със съгласието на осиновителя или при важни обстоятелства съдът може да постанови осиновеното лице да запази името, дадено при осиновяването.

Промяна на фамилното име при сключване на граждански брак и след развод

При съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. След развод съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака.