С ползването на сайта чрез активиране на поне две от съдържащите се в него препратки Вие декларирате, че приемате Общите условия. Разбрах

Предварително обезпечение на съдебен иск

Предварително обезпечение на съдебен иск


Когато се налага образуване на дело винаги първоначално на преден план изниква въпроса: дали евентуалното спечелване на делото ще е достатъчно да се удовлетвори накърнения интерес. Много често дори осъждане на длъжнника не е достатъчно за да бъде възстановена справедливостта. Когато ответникът се разпореди с имуществото си по време на процеса в полза на други лица, за кредитора решението на съда е без особени голяма полза (особено, ако длъжникът е юридическо лице). Така усилията му се обезмислят. За да се противодейства на подобно недобросъвестно поведение на длъжника законът предвижда механизми за обезпечаване на иска преди или по време на съдебното дело с цел  да се гарантира сигурното удовлетворяване на кредитора след приключване на производството. 

Обезпечението на иска се активира по молба на кредитора. С помощта на съда отделни имуществени права на длъжника се „блокират” докато трае делото. Такава намеса в имуществената сфера на определено лице е оправдана, тъй като в противен случай всеки би могъл да предотврати (или затрудни) реалното изпълнение на задължението си като умишлено остане без имущество. От друга страна много често се случва след налагане на обезпечението длъжникът доброволно да заплати дълга си и да не се налага водене на дело, или поне същото да бъде прекратено в по-ранна фаза. Защото самите обезпечителни мерки понякога създават значителни неудобства за длъжника. Предвид всичко това, а и с оглед на обстоятелството, че понякога (и дори много често), делата се проточват с години (процесът преминава през различни фази и инстанции), обезпечаването на иска е изключително полезна и дори необходима съдебна процедура с ключова роля за окончателното разрешаване на спора. С тази процедура в максимална степен се защитава интереса на кредитора.

Обезпечителни мерки могат да бъдат наложени както преди образуване на същинското дело, така и по време на висящ процес (след подадена искова молба). Обезпечаването на иска преди неговото завеждане е за предпочитане с оглед изненада на длъжника преди да си е помислил да се осовободи от имуществото си или да намали официалните си доходи. Изненадата е гарантирана от това, че производството е едностранно – длъжникът не се уведомява за поисканото обезпечение докато обезпечителната мярка не е факт. 

Производството по обезпечаване на бъдещ иск е отделно дело, което се води преди същинското. За него се заплаща отделна такса, а така също и отделен адвокатски хонорар – ако се провежда с помощта на адвокат. Съдебната такса, обаче, е фискирана и е в размер на 40 лева, независимо от материалния интерес.  От друга страна ако обезпечението се провежда по време на висящ процес не се дължи отделна такса, както и отделен адвокатски хонорар (обикновено), но за сметка на това има по-голям риск длъжникът своевременно да узнае за поисканата обезпечителна мярка и да се разпореди с имуществото си преди същата да бъде финализирана. Все пак този подход също е приложим - ако например по време на процеса длъжникът придобие определено имущество, което да даде повод за активиране на обезпечителни действия. Приложим е също така ако длъжникът принципно е дезинтерисиран от процеса или не може да бъде открит известно време за да му се връчат съдебните книжа, както и в други хипотези по време на процеса.

Подаване на молба

Обезпечението на иска е нормативно уредено в чл. 390-396 на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съдът се сезира с молба от кредитора, към която се прилагат доказателства. Въз основа на техния анализ съдът прави предварително заключение за вероятната основателност на иска, без с това да е обвързан или да предрешава резултата от същинското дело. В самата молба, обаче, ясно и точно следва да са описани съществените елементи на бъдещия иск (по основание и размер), с който кредиторът смята да сезира съда в последствие и особено неговата цена, както и да е конкретизирана исканата обезпечителна мярка. Молбата се подава до съда по постоянния адрес или седалището на ищеца или по местонахождението на имота – ако такъв ще служи за обезпечение. При наличие на арбитражно споразумение молбата пак се подава до гражданския съд, а не до арбитражния. Все пак арбитражният съд също може да постанови някои обезпечителни мероприятия, стига това да не е изрично изключено в арбитражното споразумение – например някоя от страните да предостави определена гаранция. Ако с исковата молба са обезпечени няколко иска трябва да се уточни кой от тях ще се обезпечава. Обезпечение може да бъде поискано за всички видове искове.

Видове обезпечителни мерки

С молбата, подадена от кредитора, могат да бъдат поискани и респективно постановени от съда една или няколко (едновременно) от следните обезпечителни мерки: 

• Възбрана върху недвижим имот или кораб;

• Запор на движими вещи и вземания на длъжника (в това число и запор на вземанията за трудово възнаграждение, популярно като запор на заплатата). Най-често се иска и допуска запор на банкови сметки;

• Запор на дялове и акции от капитала на търговско дружество;

• Други подходящи мерки - спиране на МПС от движение (когато превозното средство е предмет на спора), спиране на принудително изпълнение по изпълнително дело (когато се оспорва вземането) и др.

Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК не е предпоставка за допускане на обезпечението имуществото, предмет на обезпечителната мярка, да е собственост на длъжника, тъй като това обстоятелство не се изследва в това производство. Това е така, защото ако длъжникът действително е собстеник на имуществото, постановената възбрана или запор ще породят целеното действие. Ако не е собстеник – те така или иначе няма да могат да се впишат в съответните регистри и така обезпечние няма да се осъществи. Все пак за самия кредитор е от съществено значение добре да изследва имуществото на длъжника си преди подаване на молбата (доколкото и когато това е възможно), за да има ефект  от неговите действия. Възможно е след допускане на поискана мярка същата да се заменя по време на процеса с друга – както по инициатива на кредитора, така и по инициатива на длъжника.

Произнасяне на съда

Съдът няма право да се отклонява от поисканата обезпечителна мярка или мерки. Но мерките могат да бъдат поискани при условията на евентуалност – т.е. ако не бъде допусната дадена мярка  да се допусне другата. Не е допустимо, обаче, мерките да са посочени алтернативно и съдът да трябва да избира коя от тях да наложи. Съдът се произнася с определение в закрито заседание, при това възможно най-бързо (дори в деня на подаване на молбата, но срокът е инструктивен), предвид целта на процедурата. Допускането на обезпечението зависи от преценката дали искът, който ще се завежда е допустим и вероятно основателен, както и дали е налице обезпечителна нужда – т.е. дали съществува вероятност реализирането на правата на кредитора да се окаже невъзможно или затруднено при евентуално уважаване на иска. При допускане на обезпечението се преценя и съотношението между вземането на кредитора (за което ще се води дело) и обезпеченото имущество на длъжника. Все пак целта на тази процедура е не да се наказва длъжника, а да се гарантира реализацията на вземането на кредитора. Единствено при искове за издръжка обезпечението се налага и без да са налице горепосочените предпоставки (в този случай съдът може и служебно да постанови мерки). Не се допуска обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, както и върху вземания на лечебните заведения от НЗОК. Не се допуска обезпечение на иск чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение (несеквестируеми вземания).

Гаранция

Обикновено допускането на обезпечението е свързано с предоставяне на гаранция от страна на кредитора – все пак с обезпечението се засяга чужда сфера без да има все още влязло в сила решение по спора. Теоритично е възможно съдът да допусне обезпечение без  предоставяне на гаранция, ако молбата е подкрепена с убедителни писмени доказателства, но най-често съдът се „застрахова” и постановява внасянето на някаква сума като гаранция, която ориентировъчно е около 10 % от цената на иска. От друга страна ако няма писмени доказателства към молбата задължително се постановява внасяне на гаранция. Гаранцията се описва в определението по вид и размер, като съдът дава срок за внасянето й.

Най-често гаранцията е парична, но съгласно ГПК е възможно да е в ДКЦ, както и под формата на учредена от молителя ипотека върху недвижим имот. Ипотаката се учредява чрез вписване в Агенция по вписванията на нотариално заверено съгласие за учредяване на законна ипотека по реда на чл. 181 ЗЗД в полза на длъжника. 

Молителят може да обжалва размера на гаранцията.

Обезпечителна заповед

Въз основа на определението, с което се допуска обезпечение и след внасяне на определената гаранция (ако има такава), съдът издава Обезпечителна заповед. Именно тази заповед е документа, който се предоставя на съдебния изпълнител или Агенция по вписванията, въз основа на който документ се осъществяват реално допуснатите обезпечителни мерки. 

Срок за предявяване на иска

С определението, с което допуска предварително обезпечение на бъдещия иск, съдът определя срок за предявяването му, който не може да е по-голям от един месец. Този срок, съгласно Тълкувателно решение на ВКС, не може да бъде продължаван дори при уважителни причини. След предявяване на иска молителят трябва да представи доказателства за това по делото, с което е допуснато обезпечението. Ако такива доказателства не бъдат представени в определения срок, съдът отменя обезпечението служебно.

Обжалване на определението

Длъжникът узнава за допуснатата обезпечителна мярка едва след нейното налагане. В седем дневен срок от получаване на съобщение за наложената обезпечителна мярка длъжникът може да обжалва определенито за допускане на обезпечението чрез частна жалба. Обжалването, обаче, не спира изпълнението на мярката. 

Молителят също може да обжалва определението в седемдневен срок от връчването му – ако исканото обезпечение не е допуснато или не е допуснато при заявените условия. И в този случай длъжникът не се уведомява.

Отмяна на обезпечението

Когато обезпечението вече не е необходимо, било поради изпълнение на задължението от длъжника, било поради отхвърляне на иска или поради други причини, длъжникът трябва да подаде молба за отмяна на наложената мярка за да бъде освободено имуществото му. Молбата се подава до съда, постановил обезпечението, който в закрито заседание (след като провери предпоставките) издава ново определение за отмяна на обезпечителната мярка. Препис от молбата за отмяна се връчва на кредитора, който може да направи възражения в три дневен срок. Определението на съда за отмяна подлежи на обжалване пред по-горна инстанция с частна жалба. Въз основа на влязлото в сила определение съответната обезпечителна мярка се вдига – от съдебния изпълнител, от Агенция по вписванията или от съответния орган, който я е наложил.

Но с така осъществената отмяна отношенията по повод на обезпечението не приключват. Обикновено, при налагане на обезпечението, е заплатена някаква гаранция под формата на парична сума. След отмяната на обезпечението следва да се реши въпроса какво се случва с тази сума. Вариантите са два: сумата да се върне на молителя ИЛИ да бъде усвоена като обезщетение от ответната страна. Ако делото е завършило с осъждане на длъжника и изпълнение на задължението, кредиторът следва да си поиска с молба до съда възстановяване на внесената сума. Препис от тази молба се връчва на ответника, който може да направи възражения в едноседмичен срок и след това в едномесечен срок да предяви иск за претърпяни вреди. Такива могат да бъдат присъдени, ако молителят не е предявил иск в едномесечия срок след допускане на обезпечението или предявеният иск е бил отхвърлен или делото е било прекратено, като искът не е уважен. В тези случаи внесената гаранция ще послужи за удовлетворяване на ответника за вредите, претърпяни от неоснователната намеса в неговата имуществена сфера.

Разноски

Направените в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора – т.е по същинското дело (а не по обезпечителното), в зависимост от крайният му изход. Става въпрос за заплатените в обезпечителното производство държавни такси, адвокатски хонорари и такси към съдебния изпълнител. Справедливо е същите да бъдат поети от длъжника, в случай, че претенцията се окаже основателна.

Освен преди завеждане на иска, обезпечението може да бъде поискано и допуснато по време на висящ процес – т.е. при вече предявен иск. Това може да бъде направено до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Ако в самата искова молба кредиторът направи особено искане да се наложи определена обезпечителна мярка, то тази искова молба се връчва на ответника и има риск същият да узнае за планираните обезпечителни действия преди тяхното финализиране. Все пак при обичайните срокове за първоначално разглеждане на делото и уведомяване на ответника е напълно възможно елемента на изненадата да се съхрани и преди уведомяване на ответника да се реализира обезпечението. Ако все пак в зависимост от бързината на конкретния съд се прецени, че исковата молба може да попадне бързо в ръцете на ответника, то обезпечението може да се подаде с отделна молба (различна от исковата), която със сигурност не се връчва на ответника. 

© Адвокатска кантора Димитър Кавалджиев.
E-mail: info@bgkantora.bg
Тел: 0888 24 62 94