Въпрос:
Здравейте!

Имам въпрос относно откраднати движими вещи (рисувани от мен картини), поверени на изпълнител по договор за услуга – за рамкиране. Писмен договор не сме подписвали – разбрахме се устно. Но приятелката ми беше с мен, когато поръчвахме услугата. Искам да разбера какви са възможностите за завеждане на дело. Картините имат за мен голяма стойност – не само финансова.
Казусът е следния: шест рисувани от мен картини и една репродукция бяха оставени в частно ателие с цел рамкиране, от където изчезват. Собствениците и персонала на ателието отказват да поемат каквато и да е отговорност за това.  Твърдят, че картините са откраднати и ще намерят извършителя, но това може и никога да не се случи. Уверяват ме, че са подали сигнал до РПУ. Първоначално обещаваха да ми заплатят определена сума, но в последствие се отметнаха, отказват да ми платят каквото и да било – дори като гаранция, докато ги търсят. Нещо повече - твърдят, че да предлагам сума за обезщетение е изнудване. Желая да водя дело и да получа обезщетение от ателието по съдебен път. Какво следва да се направи в този случай? 

Благодаря Ви предварително. 
Ц.К. 

Отговор:

Здравейте!

Предоставянето на картините за рамкиране по своята правна същност представлява сключване на договор за изработка по смисъла чл. 258 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). С този договор изпълнителят (в случая ателието) се задължава НА СВОЙ РИСК да изработи и извърши нещо – по конкретно рамките за картините. Това в битовата лексика най-често се нарича договор за услуга, но приложимата правна уредба е тази на договор за изработка. Независимо от това дали има писмен договор за изработка или страните са се разбрали устно, такъв договор е сключен. 

Когато във връзка с изпълнение на задължението на изпълнителя по договор за изработка му се предоставя някаква вещ, собственост на възложителя, по която изпълнителят трябва да работи за изпълнение на услугата, то винаги успоредно с договора за изработка има имплицитно и договор за влог (косвена последица от сключване на договора за изработка). При договора за влог една вещ се предоставя от собственика на друго лице, което от своя страна има задължение да полага грижата на добрия стопанин за да съхранява предоставената му вещ. В случай, че вещта погине, повреди се или изчезне и се докаже, че лицето не е положило грижата на добрия стопанин при съхраняването й, то това лице дължи заплащане на стойността й. При Вас това е стойността на картините. Теоритично могат да се претендират и пропуснати ползи (например договорка с клиент да закупи картините на определена стойност, което е станало невъзможно след изчезването им). Задължението за пазене на вещта с грижата на добрия стопанин произтича от чл. 253, ал. 2 от ЗЗД. 

Проблем може да възникне с доказването на отделните факти, тъй като всяко твърдение следва да бъде установено пред съда. На първо място  трябва да се индивидуализират картините с някакви белези и да се докаже собствеността Ви върху тях. На второ място трябва да се докаже предаването на картините на ателието и евентуалните уговорки във връзка с това предаване. Тъй като липсва писмен договор за услугата, то няма друг начин да се доказват тези факти освен чрез свидетелски показания. Също така трябва да се докаже стойността на картините, а при положение, че те липсват, няма как да се приложи традиционния начин – вещи лица да ги оценят. Ако имате някакви доказателства за тяхната стойност или някакви исторически данни (например обяви за продажбата им преди), то ще трябва да се прецизират и оформят за представяне по делото. При подписан договор за услугата и приемо-предавателен протокол за картините нещата щяха да са значително по-лесни. Може да се използва като доказателство информацията, която служителите на ателието са описали в сигнала до полицията за кражбата – достъп до тази преписка се осигурява чрез съдебно удостоверение, което съдът издава по молба на някоя от страните след образуване на делото. 

Колкото до сигнала до полицията – ще бъде образувано полицейско дознание, като полицаите ще проведат съответните оперативно-следствени действия срещу неизвестен извършил. Но опасявам се, че техните действия ще останат безплодни и след известно време ще бъде прекратено производството. Освен това дори да бъдат намерени картините, то те едва ли ще Ви бъдат върнати веднага, а ще останат като веществено доказателство до края на производството, което понякога се точи с години. 

Преди завеждане на дело е добре да предявявите претенциите си като изпратите нотариална покана до фирмата, която извършва услугата. Така ще поканите изпълнителя да Ви заплати паричната равностойност на липсващите вещи, както и обезщетение за неизпълнение на договора за рамкиране, с предупреждение, че в противен случай ще заведете дело. Ако не друго поне ще окажете някакъв „натиск” да съдействат по интензивно на полицията. Нотариалната покана също така ще се използва като доказателство по време на делото,  че претенцията е предявена и е определен срок за доброволно изпълнение, което, обаче, липсва. Съгласно чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение (както вероятно е в случая), длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.

В последствие, с евентуално съдебно дело може да се претендира стойността на картините и обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договора, в едно със законната лихва върху сумите. Пред съда следва да се обоснове по убедителен начин тезата, че изпълнителят (ателието) не е положил дължимата грижа на добрия стопанин за да опази картините и поради това следва да понесе гражданска отговорност. 

Поздрави!
адв. Димитър Кавалджиев