ВЪПРОС:

Здравейте!

В средата на лятото имах нужда от пари и изтеглих заем от една фирма за бързи кредити. Тъй като бързах с парите не се зачетох много подробно в договора, който ми предоставиха да подпиша. Все пак видях лихвата, но ... в момента се налага да връщам много повече пари, отколкото очаквах. Питах служителите защо ми слагат такива суми за лихва, при положение, че в договора пише друго. Те ми отговориха, че от общите условия имат право да променят лихвата. Там е записано. Те са увеличили лихвата ми без да разбера. Прочетох общите условия, но там имаше текстове за лихвата, от които нищо не можах да разбера. В крайна сметка имат ли право да ми променят лихвата така и не трябва ли да ме уведомят?

Благодаря!

Кр. П.

ОТГОВОР: 

Здравейте!

От въпроса Ви става ясно, че сте изтеглили потребителски кредит, но сте останали изненадани от сумите, които кредиторът настоява да му върнете. Действително, договореното между страните има силата на закон. В този смисъл е добре при подписване на договорите същите внимателно да се прочитат. Но не винаги това е възможно, още по-малко на крак – както често се случва. 

В договора за кредит неизбежно има клази за лихвата, която дължите. От тези лихви печели съответното дружество, което Ви е отпуснало кредита. Клаузи има и в общите условия, като за да Ви обвързват почти винаги се подписват разни текстове, че сте запознати с тях. Но клаузите, свързани с лихвата трябва да бъдат ясно и недвусмислено определени. Нужно е да са уредени всички възможности, при които банката (фирмата) има право да променя лихвата и механизма за промяната. Ако в тези клаузи са описани абстрактни и субективни критерии, усещането за злоупотреба с доверието на клиента е много силно.

Тъй като двете страни по договора са неравнопоставени, клиентът, като по-слабия договарящ разполага с по-ограничени възможности да защитава интересите си. Това го принуждава да приема предварително установените от кредитора условия. За това се стига до връщане на такива големи суми, значително надвишаващи очакваното. Чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) се опитва да защити интерсите на потребителите, като предвижда регламентация на т.нар. „неравноправни клаузи в договорите”. Тази разпоредба не се отнася само за кредитите, а за всякакви случаи, при които е налице контраст във възможностите на търговеца и клиента. В по-глобален план е възможно конкретният случай на неравноправни клаузи да представлява и нелоялна конкуренция спрямо другите участници на пазара.

Конкретно за лихвите могат да са приложими разпоредбите на чл. 143, ал. 1 ЗЗП (общата клауза за добросъвестност), както и чл. 143, ал. 2, т. 11 и 12 ЗЗП, кото обявяват за неравноправна клауза, която: „позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание”  или „позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата”. Т.е. ако дадени текстове от договора или общите условия позволяват на кредитора да променя по свое усмотрение едностранно първоначално договорения размер на лихвата, то тази клауза е много вероятно да е неравноправна. 

Какъв е смисъла от обявяване на една клауза за неравноправна? Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни (не са обвързващи за потребителя), освен ако са уговорени индивидуално. Индивидуално уговорени клаузи означава, че са включени изрично в договора Ви, а не са част от общите условия например. Но дори включени в договора някои клаузи пак могат да не са уговорени индивидуално (например при типово сключени договори).  Най-важното е, че по време на спор, тежеста за доказване дали дадена клауза е индивидуално уговорена или не пада върху търговеца, а не върху клиента. С други думи ако твърдите, че определена клауза не е била индивидуално уговорена, търговецът ще трябва да доказва обратното, а не Вие.

Във Вашия случай, доколкото се разбира от въпроса Ви, клаузите, свързани с лихвите по кредита са поместени в Общите условия. Това буди основателни съмнения, че не са индивидуално уговорени, но все пак трябва да се анализират конкретните текстове. Възможно е действително клаузите, касаещи лихвата да не са индивидуално уговорени, но пък изобщо да не са неравноправни. Такива те ще са ако е допусната възможност за  субективна преценка от страна на кредитора относно едностранна промяна на лихвата. Но ако изменението се прави въз основа на предварително уточнени обективни обстоятелства, върху които кредитора не може да влияе, е твърде възможно клаузата да не е неравноправна. Все пак съгласно чл. 10, ал. 3 от Закона за потребителския кредит банките имат право едностранно да изменят лихвата, когато това е договорено.

Т.е. необходимо е да се направи анализ първо дали дадена клауза е неравноправна и след това да се преценя дали е индивидуално уговорена. Принципно, във връзка с договорите за кредит, когато говорим за неравноправни клаузи не става въпрос само за проблеми с лихвата. В практиката често се срещат и други несправедливи клаузи: неустойка при неосигуряване на обезпечение когато има неизпълнение на падежа; такса за извънсъдебно събиране на просрочено вземане, размерът на която нараства всеки ден; такса „бързо разглеждане на документи” в голям размер и др. 

Нищожни клаузи са тези текстове от договора, които не пораждат никакви правни последици. Те представляват едно правно нищо. Но нищожността следва да бъде прогласена от съда. Докато съдебен състав не се произнесе и не обяви дадена клауза за нищожна няма как да се позовавате на нищожността, освен ако другата страна доброволно се съгласи. Всичко платено от Вас в повече като резултат от прилагането на нищожна клауза е платено без правно основание.

Безспорно в кчеството на кредитополучател Вие сте потребител по смисъла на закона, тъй като не използвате кредитните средствата за търговска дейност. Следователно ЗЗП е приложим във Вашия случай. Остава клаузите за лихвата, които сте прочели в Общите условия действително да са неравноправни. В практиката на ВКС се уточнява, че за да не е неравноправна клаузата за определяне на лихвите трябва методът на изчисление на съответния лихвен процент да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти във формулата – пазарни индекси и индикатори.

Тази информация за начина, по който се изчислява лихвата, трябва да е предоставена на потребителя ясно и точно и той да е имал възможност да се запознае с нея при сключване на договора. Предоставянето й в Общи условия, а не в договора, не се счита за добросъвестно действие от страна на кредитора. Все пак не е невъзможно в подписания договор да има клаузи, с които изрично декларирате, че сте се запознали с механизма за изчисляване на лихвата и се съгласявате. Така, че нещата са доста относителни и подлежат на анализиране след причитане на всички документи.

От изложеното до тук следва, че ако имате съмнения относно добросъвестността на кредитора следва на първо място да направите тълкуване на текстовете от договора и общите условия в контекста на ЗЗП и специалните закони за кредитите. Всяка клауза се разглежда в контекста на всички останали от договора или на друг договор, от който зависи.  Ако в резултат на тълкуването се стигне до извод, че клаузата е неравноправна, трябва да сезирате Комисията за защита на потребителите, която може да направи препоръки на търговеца. Но ако няма ефект от действията на комисията е нужно да поискате от съда да прогласи нищожността на клаузата чрез съдебен иск срещу кредитора. С исковата молба може да претендирате кредиторът да Ви плати всичко, което е получил неоснователно в резултат на нищожната клауза, както и обезщетение. Тези дейности могат да бъдат извършени лично или чрез използване на правна помощ.

След промените в ГПК от края на 2019 г. съдът вече е длъжен и служебно да следи за неравноправни клаузи в договорите, сключени с банки, монополни дружества, доставчици на услуги, мобилни оператори, кредитни фирми и т.н., като дава право на страните да изразят становище. Доколко новата уредба на тези отношения ще е ефективна предстои да се разбере.

Поздрави!
адв. Димитър Кавалджиев