С ползването на сайта чрез активиране на поне две от съдържащите се в него препратки Вие декларирате, че приемате Общите условия. Разбрах

Нелоялна конкуренция

Нелоялна конкуренция


Съвременният бизнес се базира на принципа за свобода на стопанските субекти да формират по своя воля търговското си поведение на пазара с цел реализиране на печалба от дейността си в условията на свободна конкуренция. Въпреки това, както във всяка друга сфера, абсолютната свобода в търговските взаимоотношения би довела до унищожаване на пазара или до концентрирането му в малък брой участници, което в крайна сметка не е добре за потребителите. Поради това всички съвременни законодателства предвиждат правила и норми, които са призвани да гарантират правилното функциониране на пазара и  защитата на свободната стопанска инициатива. Тези правила предвиждат ограничения и забрани за търговските субекти, изпълнението на които се следи от специализирани държавни органи и институции.

В Република България правилата, регулиращи условията за конкуриране на бизнес единиците  са залегнали в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Още от заглавието е видно, че държавата приема определено поведение на стопанските субекти за застрашаващо пазара и поради това въвежда норми, които следва да се спазват от всички участници. Поведението на определени предприятия може да не е лоялно спрямо останалите такива и липсата на „феърплей” да доведе до изкривяване на цялата среда, в която функционират. Поради това, при констатиране на такова поведение държавата е предвидила санкции, които целят да се ограничат в максимална степен подобни прояви. Такова поведение се обобщава с понятието „нелоялна конкуренция”. 

Правила относно закрила на конкуренцията се съдържат не само в ЗЗК, но и в европейското законодателство. От голямо значение за прилагане на материята, свързана с нелоялната конкуренция, е и практиката на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, както и тази на ВАС. Предвид сложната правна материя, свързана с нелоялната конкуренция за осъществяване на защита в тази сфера е препоръчително да се ползват правни услуги. 

С цел да съхрани пазара на всякакви стоки и услуги максимално конкурентен и така да гарантира на потребителите високо качество, освен налагане на санкции за извършени нарушения, законът предвижда редица ограничения за търговците. Забраняват се определни видове споразумения, решения и съгласувани практики между предприятията, а ако такива се осъществят, са нищожни (чл. 15 ЗЗК). Регламентират се и случаи, в които е допустимо да има монопол и господстващо положение, но едновременно с това се забранява злоупотребата с тези положения. Предвиден е предварителен контрол при концентрация (сливане, вливане) на предприятия от един и същ сектор. Но предмет на настоящото изложение е темата за НЕЛОЯЛНА КОНКУРЕНЦИЯ между участниците на пазара. 

Обща забрана за нелоялна конкуренция 

Нелоялната конкуренция е регламентирана в Глава 7 от ЗЗК. В чл. 29 ЗЗК е предвидено общо правило (генерална клауза), което призовава фирмите да се въздържат от нелоялна конкуренция: „Забранява се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите.” Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК под "Добросъвестна търговска практика" се разбират „правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави.”

Всяко физическо или юридическо лице, извършващо стопанска дейност, независимо от организационната му форма и дори да няма такава, може да бъде санкционирано за нарушение на Глава 7 от ЗЗК, когато извършва нарушение спрямо друго лице или лица. За да се констатира нелоялна конкуренция трябва нарушителят и потърпевшият да са в конкурентни отношения. Това означава да са участници на един и същ (съответен) регионален или национален пазар – т.е. да предлагат стоки или услуги на една и съща територия, които клиентите могат да приемат като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени. В противен случай няма да става въпрос за нелоялна конкуренция, а за нарушения на потребителски права и компетентна ще е не КЗК, а КЗП. Всъщност не е невъзможно с определени действия или бездействия да се накърняват едновременно интересите и на конкурентите, и на потребителите. Извършителят може да получи санкция и по двата закона. 

Разбира се, за да е налице нарушение, освен всичко изброено по-горе трябва от действията или бездействията на даден субект да е последвала щета за участник на пазара или поне да е възникнала опасност за накърняване интересите му, като тази опасност да е реална. 

Специални състави на нелоялна конкуренция

Освен общата забрана, очертаваща рамките на защитата, законът предвижда и редица специални състави на нарушения, при проявяването на които увреденото или застрашено лице може да сезира КЗК, която е призвана да въвежда ред в тези толкова противоречиви  и многопластови отношения. Специалните състави са уредени в чл. 30-37 ЗЗК. За да се приложи специален състав на нарушение трябва първо да се установи, че общите условия съгласно чл. 29 ЗЗК са нилице. Ако конкретната ситуация не може да се подведе под никой от специалните състави, но са налице условията на чл. 29 ЗЗК, то тогава сигнала за нарушението се подава на основание чл. 29 ЗЗК /генералната клауза/. Така например по общия състав е санкционирана от КЗК небезизвестната платформа за споделено пътуване „Юбер”. Ако, обаче, са изпълнени признаците на специален състав, жалбата се подава на това основание. Специални състави са:

1. Увреждане доброто име на конкурентите (чл. 30 ЗЗК)„Забранява се увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид.”

Нарушение от този вид ще е налице например при умишлено разпространяване (достигане до голям брой лица) на невярна информация, че дадено дружество редовно не спазва договорените с клиентите срокове или, че съхранява стоката си в нехигиенизирани складове и т.н. Трябва да е изрично посочено дружеството или от контекста на самото действие или бездействие да може недвусмислено да се идентифицира за кого става въпрос. Най-често това нарушение се извършва чрез медиите или чрез Интернет, като се разпространява негативно за учатник на пазара внушение. 

2. Въвеждане в заблуждение (чл. 31 ЗЗК)„Забранява се въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти.”

Нарушение по този член ще е налице  когато конкурент приписва определени свойства на свой продукт, каквито последният не притежава или прикрива недостатъци на стоката си. Например хранителен продукт е рекламиран като направен с използване на краве масло, а всъщност се използва палмово масло. Или производител пуска официална информация, която хиперболизира качествата на произведена от него хранителна добавка, заявявайки че лекува всякакви болести, а всъщност е предназначена само за подобряване функциите на стомаха. Заблуждаващото твърдението в случая е за собствени стоки или услуги. Ако се твърдят неверни неща за друг търговец или чужди стоки, ще е налице нарушението по т. 1. Нарушението ще е факт едва когато се установи несъответствие между твърдяното и действителността, което отново се извършва от компетентните държавни органи.

3. Заблуждаваща и сравнителна реклама (чл. 32-34 ЗЗК)„Забраняват се заблуждаващата реклама, както и неразрешената сравнителна реклама”

Заблуждаваща реклама е тази реклама, която може по някакъв начин да подведе адресатите. Но заблуждението трябва да е в състояние да повлияе на поведението на лицето относно стоката или услугата при вземане на решението за покупка. Нарушение ще има и при пускане на реклама, която по същество казва истината, но не цялата истина -  например, че дадена стока, която се продава с принадлежности струва Х лева, но при покупката й се оказва, че това не е цялата цена, а за принадлежностите й (които обичайно на пазара са включени в цената)  се заплаща допълнителна сума Y и това не е отбелязано в съобщението.  

Сравнителната реклама по принцип е разрешена, но при определени предпоставки, които съвсем не са малко. Сравнителна е рекламата, когато пряко или косвено се идентифицира конкурент или предлаганите от него стоки. В чл. 34, ал. 2 ЗЗК са регламентирани условията, при които сравнителна реклама е допустима. Но анализът дали дадена рекламна инициатива се толерира от закона или е забранена е твърде сложен. Не са малко случаите, в които различни органи и институции (КЗК, административен съд, ВАС) тълкуват по различен начин едни и същи проявени факти и обстоятелства. Разногласията са не само на тема дали в даден случай е налице сравнителна реклама, но и дали когато има такава, тя е позволена с оглед правилата в ЗЗК. Поради това често в рекламните си инцициативи предприятията действат на принципа на пробата и грешката. Предвид неясния характер на законовите текстове и с оглед минимизиране на рисковете е препоръчително преди предприемане на конкретна рекламна инициатива да се ползват правни услуги за консултация, свързани с преглед не само на законовите текстове, но и на съдебната практика.

4. Имитация (чл. 35 ЗЗК)„(1) Забранява се предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. (2) Забранява се използването на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. (3) Забранява се използването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите.”

Имитация ще се установи когато общото впечатление между два обекта създава усещане за еднаквост, дори да липсва пълна идентичност. Тук не става въпрос само за елементи, които са защитена интелектуална собственост (например марка), но и други елементи – опаковка, маркировка и т.н.), които могат да доведат до заблуждение. Търговецът се възползва от изградения имидж на конкурента си, който е вложил значителни пари и усилия. Така и самите потребители влизат в заблуждение, че купуват стоката или услугата, която си мислят, че купуват. За да се констатира това нарушение не е необходимо да има реално увреждане у жалбоподателя – достатъчно е да е създадена реална опасност от увреждане (потенциална заблуда). При имитации на стоки/услуги заблудата трябва да следва от самата стока/услуга, а не от някаква допълнителна информация, която я съпътства (тогава е налице въвеждане в заблуждение или заблуждаваща реклама). Защитата срещу имитация на фирмено наименование или обект на индустриална собственост по същество е защита идентичността на даден търговец. Изричното диференциране на закрилата срещу имитация на домейн или външен вид на интернет страница е обяснимо предвид средата, в която се позлват тези обекти (виртуална среда). Липсата на пряк контакт с автора на информацията или доставчика на конкретни продукти засилва рисковете от заблуда.

5. Нелоялно привличане на клиенти (чл. 36 ЗЗК) (1) Забранява се осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. (2) Забранява се предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, с изключение на: рекламни предмети с незначителна стойност (когато не надвишава 10% от стойността на продаваната стока или услуга, към която е добавена - бел. авт.) и с ясно посочване на рекламиращото предприятие; предмети или услуги, които според търговската практика са принадлежност (например консумативи – бел. авт.) към продаваната стока или извършваната услуга; стоки или услуги като отбив при продажба в по-големи количества. (3) Забранява се извършването на продажба, когато заедно с нея се предлага или обещава нещо, чието получаване зависи от: решаване на задачи, ребуси, въпроси, гатанки; събиране на серия от купони и други подобни; разиграване на игри с парични или предметни награди, чиято стойност значително надвишава (с повече от 100 пъти стойността на предлаганата стока или надвишаването е с повече от 15 минимални работни заплати за страната – бел. авт) цената на продаваната стока или услуга (клиентът е мотивиран не от качествата на стоката, а то бъдеща несигурна голяма придобивка – бел. авт).  Комисията на основание чл. 8, т. 14 приема правила, с които определя в кои случаи стойността на обещаваната награда значително надвишава цената на продаваната стока или услуга. (4) Забраняват се продажбите на вътрешния пазар на значителни количества стоки за продължително време на цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им, с цел нелоялно привличане на клиенти.

КЗК често налага глоби и други санкции на търговци, които не са прецизирали стойността на наградите, които обещават и раздават с изискванията на закона. Тези практики се приемат за непазарен фактор при вземане на решение от страна на потребителя, тъй като изместват вниманието му от реалните характеристики на продукта. Поради това законът ги ограничава. 

6. Разгласяване на производствени или търговски тайни (чл. 37 ЗЗК)„(1) Забранява се узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика. (2) Забранява се използването или разгласяването на производствена или търговска тайна и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана.”

„Търговска тайна” е формула, практика, процес, модел, метод за търговия или комбинация от подобна информация и данни, които не са публично известни или достъпни при разумно усилие и с които дадено предприятие може да получи икономическо предимство пред конкурентите и/или клиентите. 

Производство пред КЗК за установяване на нарушенията

Производството пред КЗК се образува по молба на лицата, чиите интереси са ощетени или застрашени от конкретно поведение. Лицето трябва да има правен интерес от подаване на молбата за да е допустима. Възможно е също така комисията сама да се сезира – най-често по информация, изнесена в медиите. Относно случаите на нелоялна конкуренция (общия и специалните състави на нарушения), комисията рядко се самосезира. Обикновено произвоството стартира по искане на заинтересовано лице. Самосезирането е приоритет при другите производства по ЗЗК - картелите и злоупотребите с господстващо положение. Но има случаи на самосезиране и в сферата на нелоялната конкуренция. 

Ако след получаване на искане за установяване на нарушение КЗК констатира нередовности, изпраща обратно писмо на заявителя за отстраняването им в 7 дневен срок. В случай, че не бъдат отстранени, комисията отказва да образува производство. Ако всичко е наред, производството се образува с разпореждане на Председателя, с което назначава работен екип и наблюдаващ член на комисията. Възможно е нарушението, предмет на жалбата, да е погасено по давност. Комисията следи служебно за прилагане на давността. Освен страните, очертани от съответната молба, комисията може да конституира и други заинтересовани лица по тяхно мотивирано искане. 

В първата фаза на производството се провежда проучване, което трябва да приключи в двумесечен срок от образуване на производството. Но при сложност на случая срокът може да бъде удължен с един месец. По време на производството комисията има право да разпореди временни мерки, които действат до произнасяне с окончателно решение. Актът, с който се определят временни мерки подлежи на обжалване пред съда, но обжалването не спира изпълнението им, освен ако съдът не разпореди друго. След приключване на проучването работният екип предоставя на наблюдаващия член доклад, съдържащ фактически и правен анализ на случая и предложение как да продължи производството. Наблюдаващият член уведомява Председателя, който насрочва открито заседание с участие на страните или техни представители (адвокати).  КЗК се произнася с решение в закрито заседание, с което установява извършването на нарушението, локализира извършителя, постановява прекратяване на нарушението и определя вида и размера на санкцията, която да му наложи, както и срок за плащане. Разбира се, комисията може да установи, че не е налице нарушение и да отхвърли молбата. 

Санкции

При определяне размера на имуществената санкция или глобата се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Глобите, налагани от КЗК са големи - понякога достигат милиони левове. Законът предвижда възможност за имуществени санкции в размер до 10 % от общия оборот на предприятието за предходната финансова година. Санкциите не са законово диференцирани по отношение на отделните видове нарушения, но КЗК е разработила вътрешна Методика, публикувана на страницата й в Интернет, която прилага при санкционирането на стопанските субекти. В областта на нелоялната конкуренция Методиката предвижда следните „ставки”: за леки нарушения – до 2 %; за не особено тежки нарушения – до 5 % и за тежки нарушения – до 8 % от нетните приходи от продажби на предприятието-нарушител, посочени в годишния финансов отчет. Начините за определяне в коя от тези категории е едно нарушение също са уредени в Методиката за санкциите, но общото впечателение е, че има голяма свобода при прилагането на санкционната политика. За това в тези производства изтъкване и доказване на смекчаващи и утежняващи вината обстоятелства е от голямо значение за всеки, попаднал по някаква причина под прицела на комисията.

Освен налагане на имуществена санцкия на юридическото лице, извършило нарушение, може да се налагат и глоби на физически лица, съдействали за извършване на нарушението, като техният размер е от 500 до 50 000 лева.

Претендиране на обезщетение за вреди от извършено нарушение

Отделно от установяване на нарушението и налагане на санкции на нарушителя, ЗЗК предвижда и възможност увреденото лице да претендира обезщетение за причинените му вреди - отговорност за непозволено увреждане в резултат на нелоялна конкуренция. Иск за обезщетение могат да предявят всякакви физически или юридически лица, пострадали от нарушението, дори то да не е било насочено пряко спрямо тях. Все пак нарушението трябва да е установено с влязло в сила решение на КЗК, преди да се претендират вредите. Има шанс вреди да се претендират директно, без да се е произнесла КЗК, тъй като има съдебна практика в този смисъл. Но подобно действие крие рискове относно резултата. Исковете за вреди се предявяват пред гражданския съд по реда на ГПК. 

§  Предлагани правни услуги:

Консултации в областта на нелоялната конкуренция, представителство в производства по установяване на нарушения, образуване и водене на дела за обезщетение на вреди от нелоялна конкуренция.

© Адвокатска кантора Димитър Кавалджиев.
E-mail: info@bgkantora.bg
Тел: 0888 24 62 94