ВЪПРОС:

Здравейте!

Преди шест месеца подписах договор с една фирма за доставка на мебели за един хотел. Цената трябваше да заплатя на три вноски, което и направих, но по погрешка съм превела 6 400 евро повече от договореното. Това е станало при последните две плащания. Тази сума първоначално беше записана в договора, но след това с анекс отпадна. При превода сме пропуснали анекса. Единият от управителите на фирмата не отрича, че има надплащане по договора и дори отначало ми говореше, че ще ми върнат парите, но в последствие започна да предлага вместо пари да ми доставят допълнителни мебели и други услуги. Аз отказах, защото нямам нужда от това, а от парите. Другият управител ми заяви: да не съм ги плащала. Вече няколко месеца ме размотават и не знам дали ще ми върнат парите. Имам ли право да си търся парите и мога ли да ги съдя при положение, че нямам документ за тях?

Благодаря!

Вр. А.

ОТГОВОР:

Здравейте!

От въпроса Ви става ясно, че парите, които сте платили по погрешка са преведени по банков път. Това означава, че има следа за плащането им. Ако действително няма действащ договор, анекс или друг вид споразумение за тези пари, то Вие сте в хипотезата на т.нар. неоснователно обогатяване. Това означава че дружеството, с което сте били в търговски взаимоотношения е получило сумата без правно основание и същата подлежи на връщане.

Неоснователно обогатяване е един от четирите източника, от които могат да възникнат облигационни отношения  – договор, непозволено увреждане, водене на чужда работа без възлагане и НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ. Т.е. имате правно основание да претендирате сумите обратно. Неоснователното обогатяване е регулирано в чл. 55-59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Иск за връщане на това с което се е обогатил някой без основание може да се предяви когато няма друг вид иск, с който кредитора може да се защити. Т.е. това е краен вариант – когато не е налице някой от другите източници на облигационни отношения. Във вашия случай, щом има плащане извън уговореното в договора, това плащане се явява извършено без правно основание и може да се претендира по реда на чл. 55 и сл. от ЗЗД.

Предпоставките за възникване на отговорността за неоснователно обогатяване са следните:  обедняване на ищеца, обогатяване на ответника и особена връзка между тях; обогатяването на ответника да е без основание - т.е да липсва облигационна връзка. По отношение на предоставените от Вас пари очевидно тези предпоставки са налице, така че парите може да се претендират по съдебен ред.

Този иск е възможен не само поради изначално липсващо основание за обогатяването, но и на отпаднало основание. Например по прекратен договор – най-често договор с периодично изпълнение. Това е например договор за наем, но може и да е всякакъв друг вид договор (за доставка, заем за послужване, аренден договор и т.н.). Така например след прекратяване на договора за наем на някое от посочените в него или в закона основания, ако наемателят продължава да ползва обекта известен период от време, това ползване се явява без правно основание. Поради това и за този период вече не може да се претендира наемна цена (договорът е прекратен), но може да се претендира обезщетение за ползване на обекта без правно основание.

Във вашия случай, по отношение на посочената от Вас сума договорът е бил прекратен с анекс. Поради това сумата се явява недължима. Все пак трябва да се анализират всички клаузи на договора, за да няма нещо друго. Трябва и да се докаже, че е платено всичко останало по договора и това се явява недължимо плащане.

Когато не е оценено в пари обогатяването на ответника в резултат на неоснователното обогатяване, при предявяване на иска следва да се назначи вещо лице, което да оцени размера на обезщетението. Но във случая Вие сте наясно с това каква е дължимата сума като главница и евентуално може да претендирате допълнително мораторна лихва, считано от датата на поканването на ответника да заплати недължимо полученото.

Поздрави!

адв. Димитър Кавалджиев