Прекратяването на членството на съдружник в ООД (независимо от причините за това) е често срещана житейска ситуация. Понякога прекратяването преминава гладко и безпроблемно, дружеството продължава дейността си без сътресения, а бившите съдружници запазват добрите взаимоотношения за в бъдеще. Но друг път раздялата провокира редица проблеми и неблагоприятните последици от нея не могат да бъдат преодолени продължителен период от време. Споровете при прекратяване на членство са доста често явление. Ако прекратяването се осъществи с участието на останaлите съдружници, то протича регламентирано и рутинно. Проблеми в практиката възникват когато прекратяването се осъществява едностранно, чрез

Писмено предизвестие от съдружника

Напускането на съдружника с едностранно писмено предизвестие е уредено изрично като възможност в чл. 125, ал. 2 и 3 от Търговския закон (ТЗ).Подобен начин за излизане от дружеството става актуален когато останалите съдружници отказват да освободят доброволно напускащия или пък той няма никаква връзка с тях. Липсата на съдействие от останалите съдружници е достатъчна причина да се прибегне към едностранно излизане  от дружеството. След въвеждане на изискването при прехвърляне на дялове да се представя декларация (чл. 129 ТЗ) от управителя и от прехвърлителя на дяловете, че дружеството няма задължения за трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигуровки за работниците и служителите, този начин на излизане от дружеството става още по-актуален.

Предизвестието съгласно закона трябва да е тримесечно и се отправя от съдружника до Дружеството или до Общото събрание на дружеството (останалите съдружници), като връчването се осъществява чрез управителя на дружеството. Тъй като нормата се счита за диспозитивна, възможно е в дружествения договор да се уговори по-голям или по-малък срок на предизвестие. Предизвестието се изпраща в обикновена писмена форма като условие за действителност, но много често с цел улесняване на доказването е полезно да се използва нотариална покана.

Вписване на промяната в Търговския регистър

Прекратяването на членството въз основа на подаденото предизвестие за напускане като съдружник подлежи на вписване на Търговския регистър. Това вписване, обаче, не винаги е много лесно и крие мното подводни камъни, поради което ползването на правни услуги при едностранното излизане от дружеството е за предпочитане.

Ако дружеството се представлява от двама или повече управители само „заедно”, а не „заедно и по отделно” и напускащият съдружник е едновременно единият от тези управители, то е твърде възможно и вероятно при вписване на напускането в Търговския регистър да възникнат проблеми. Заявлението за вписване напускането на дружеството като съдружник не може да се подаде самостоятелно от напусналия съдружник в това му качество (за разлика от напускането като управител). То може да се подаде само от легитимен управител на дружеството. И дори напусналият съдружник да е все още управител на дружеството, за подаване на заявлението (когато същото се управлява от повече от един управител само „заедно”) са необходими подписите на всички управители. Именно това много често е неосъществимо, тъй като обикновено другите управители са едновременно и съдружниците, с които не може да се разбере напускащият. Ако напускащият подаде заявлението сам неизменно в Търговския регистър получава отказ. Това законово положение търпи сериозни критики, но е факт. От изложеното следва, че когато управителите са вписани да управляват дружеството само „заедно”, то на практика отразяването на едностранното напускане на дружеството като съдружник в Агенция по вписванита се явява почти невъзможно. Но няма пречка лицето да напусне дружеството поне като управител, където изрично е предвидена възможността да подаде самостоятелно заявление дори след напускането си.

Подобни затруднения за вписване на напускането в Търговския регистър са налице и ако напускащият съдружник е само съдружник – без да е управител. Тогава той не е легитимирано лице да подаде заявление за вписване на напускането си в Търговския регистър и независимо от изтичане срока на предизвестието продължава да стои вписан в регистъра като съдружник. В тези и други подобни случаи все пак има алтернатива да се заличи вписването, макар тя да не е особено лесно осъществима.

Доминантната и безпротиворечива съдебна практика по въпроса кога настъпва прекратяването на членството сочи, че с изтичане срока на предизвестието за напускане като съдружник напускането настъпва автоматично. Т.е. вписването в ТР има само оповестително действие, но реално излизането като съдружник (теоритично) вече е настъпило. Много съдебни решения в мотивите си застъпват точно такава теза и цитират практиката на ВКС. Изводът е, че след изтичане срока на предизвестието е налице напускане на дружеството и това е факт, но Агенция по вписванията отказва да отрази този факт в Търговския регистър с мотиви, че молбата не е подадена от оправомощено лице по смисъла на чл. 15 ЗТР.

Чл. 29 ЗТР предвижда  една алтернативна възможност вписването да се отрази чрез съда. Съдът, след като се запознае с материалите, установява несъществуване на вписаното обстоятелство и постановява заличаването му от регистъра. Това става чрез предявяване на иск до съда на основание чл. 29 ЗТР и провеждане на дело, с решението по което съдът задължава Агенция по вписванията да отрази напускането в регистъра – т.е. да заличи напусналия съдружник.

Уреждане на имуществените отношения с напускащия съдружник

Съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ имуществените последици от напускането на съдружника се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяване на членството. Според част от съдебната практика тази норма е императивна и се прилага дори ако страните са договорили нещо друго в дружествения договор. От императивния характер на нормата следва, че делът на напусналия съдружник задължително трябва да се изчисли и определи именно въз основа на баланса към тази дата, дори да има споразумение или уговорка между страните за нещо друго. Според други съдебни решения тази норма е диспозитивна и страните могат да се договорят относно размера на дължимото плащане и начина на осъществяването му. При всички положения, обаче, с реализиране на имуществените отношения не трябва да се увреждат интересите на кредиторите на дружеството. 

Ако се спазва изискването на чл. 125, ал.3 от ТЗ изчисляването на размера на дружествения дял на напусналия съдружник не може да стане по пазарна цена на активите на дружеството – така както се прави например при изчисляване на ликвидационен дял. При изготвяне на баланса се взема предвид стойността на активите по историческа цена, т.е. така както активите са осчетоводени към момента на тяхното възникване или придобиване. Най-често балансовите стойности на дълготрайните активи не отразяват текущите им пазарни цени и това води до известна несправедливост при уреждане на имуществените отношения със съдружника, но това е законовото положение към днешна дата.

Напускането на съдружника поражда правото му да получи паричната равностойност на дружествения дял. Ако това плащане не се осъществи доброволно от страна на дружеството, може да бъде осъществено по съдебен ред, за което отново е препоръчително да се използват правни услуги. Но дори и да не са уредени имуществените отношения със съдружника, това не означава, че членството не е прекратено. Въпросите по уреждане на имуществените отношения с напусналия съдружник трябва да се решат на Общо събрание на дружеството, в което напусналият съдружник не участва. Тъй като вече не е съдружник, решенията на Общото събрание не могат да бъдат атакувани по съдебен ред от него по реда на чл. 74, ал. 1 от ТЗ (иск за отмяна на решение на ОС). 

Данъчно облагане на получения дружествен дял

Въпреки, че делът на напускащия съдружник не е ликвидационен дял по смисъла на ТЗ, то по смисъла на Параграф 1, т. 6, б. „б“ от ДР на ЗДДФЛ за данъчни цели се счита за „ликвидационен дял“, поради което при облагане на полученото се прилага чл. 38, ал. 4 от ЗДДФЛ – т.е. съдружникът следва да заплати окончателен данък върху разликата (ако е положителна) между стойността на изплатения дял и стойността на придобиването му.

© Адвокатска кантора Димитър Кавалджиев. 
E-mail: info@bgkantora.bg
Тел: 0888 24 62 94