С ползването на сайта чрез активиране на поне две от съдържащите се в него препратки Вие декларирате, че приемате Общите условия. Разбрах

Пълномощно

Пълномощно


Упълномощаването е една от най-често срещаните сделки в ежедневието. Непрекъснато се налага определени правни действия да бъдат осъществени от някой друг, а не от титуляра на правата и задълженията. Тази необходимост възниква за физическите лица (при болест, ангажираност, отдалеченост и пр.), но в още по-голяма степен се отнася за юридическите лица (фирми и сдружения), които се представляват по регистрация от едно или няколко лица, а в същото време на редица служители и работници се налага да издават, набавят, състявят, получават, предават и подписват всякакви документи от името и за сметка на юридическото лице. 

Упълномощаването е едностранна сделка - включва волеизявление само на едно лице. Не е необходимо съгласието или някакво друго волеизявление на лицето, което се упълномощава да извърши нещо. Това е така, защото чрез самото упълномощаване за упълномощения възникват само права, но не и задължения. Задължения да извърши посочените в пълномощното действия могат да възникнат по силата на друга, отделна от упълномощаването сделка (например трудов договор, договор за услуга и т.н.), но не и по силата на пълномощното. В този смисъл пълнощното има за цел да удостовери пред всички или пред конкретни лица, че титулярът на определени права и задължения се е доверил на приносителя на пълномощното и последният може валидно и обвързващо да осъществи изискуемите действия от негово име.

Форма на пълномощното

В зависимост от действията, които следва да бъдат реализирани от чуждо име, упълномощаването може да се извърши както устно, така и писмено. Устното упълномощаване се използва значително по-рядко и за извършването на по-незначителни действия, когато участниците в тях се познават добре. Обикновено е необходимо да се изготви писмено пълномощно дори и в случаите, в които е допустимо устно упълномощаване, тъй като е по-сигурно доказателство както за наличието, така и за пределите на представителната власт на пълномощника. От друга страна когато за действията, които следва да се извършат е предвидена специална форма за действителност, включваща нотариална заверка, то и пълномощното следва да е с нотариална заверка на подписа. Много често това е и изискуемата форма от повечето държавни и общински институции, когато пред тях се извършват действия от чуждо име – получаване на документи, издаване на удоствоерения и т.н. Предвид особеностите на упълномощаването и с оглед прецизиране на правомощията в пълномощното за изготвянето му е препоръчително да се използват правни услуги.

Общо и изрично пълномощно

Пълномощното може да бъде общо (генерално) или специално (изрично). Общото пълномощно включва пълен обем от действия, които упълномощеният има право да извършва. Специалното пълномощно обхваща само изрично изброените в него правомощия. На практика общото пълномощно въпреки претенцията за всеобхватност, не може да свърши работа в редица случаи, в които се изисква изрично да е посочено конкретното дейтвие и/или лицето, пред което се извършва. Така например с общо пълномощно няма да се постигне желаният резултат ако се планира теглене на парични средства от банкова сметка на друго лице, пък било то и роднина. В този случай всяка банка от съображения за сигурност изисква в пълномощното да се съдържат конкретни подробни текстове за сметката на титуляра, какво може да прави пълномощника с нея, до какви размери и т.н. В друг случай, когато се извършват действия чрез пълномощник пред ДФ“ЗЕМЕДЕЛИЕ“ наприемер, институцията изисква изрично нейното наименование да е посочено в пълномощното.

Заверка на пълномощното

Нотариалната заверка на подписа в пълномощното, която в повечето случаи не може да се избегне, е свързана с определени разноски. Когато пълномощното не включва действия на разпореждане с недвижими имоти, нотариалната такса е по-ниска. Но в случай, че пълномощникът е упълномощен да се разпорежда с вещни права на титуляра, то и разноските за нотариалната заверка нарастват няколкократно, тъй като документът се заверява в два екземпляра (единият от които остава при нотариуса), извършва се заверка както на подписа, така и на съдържанието на пълномощното, а така също се заверяват и подписите на допълнителни декларации, свързани с евентуална бъдеща сделка.

Декларация за излизане на дете в чужбина

Много често в ежедневието се употребява израза „пълномощно за дете при излизане в чужбина само с единия родител или друго лице“. В действителност тук не става въпрос за упълномощаване в истинския смисъл на думата и документа, който се изготвя не е пълномощно. Другият родител (или двамата родители, когато детето се съпровожда от други лица или излиза само) дава/т съгласие, а не упълномощава/т никого. За това и този документ в действителност представлява декларация, а не пълномощно. 

Срок на пълномощното

Всяко пълномощно, което се изготвя, може да бъде безсрочно или с определен срок. Това зависи от действията, които следва да се извършат и доверието между лицата. Така например при покупка на автомобил от автокъща често се случва някой от служителите в нея да бъде упълномощен да регистрира автомобила в КАТ като съпътстваща продажбата услуга. В този случай е удобно и полезно пълномощното да е с определен срок, достатъчен да се регистрира автомобила, след изтичането на който представителната му власт не само не е необходима, но може да бъде и рискова, предвид възможността упълномощеният да извърши последващи несъгласувани със собственика действия в КАТ, свързани с автомобила. Когато пълномощното е съставено с определен срок на валидност, след изтичането му всички действия, извършени от пълномощника не обвързват упълномощения, освен ако той не ги потвърди веднага след узнаването им. 

Оттегляне на пълномощното

Съставянето на пълномощното обикновено не е свързано със значителни затруднения, въпреки рисковете от последващо тълкуване на част от текстовете му или промени в някои обстоятелства. Все пак винаги съществува възможност да се състави ново пълномощно, което да обхваща и конкретните изисквания или в него да са взети предвид променените обстоятелства. Повече проблеми създава ситуацията, при която е необходимо действащо безсрочно (или с неизтекъл срок) пълномощно  да се оттегли.

Когато оттеглянето на пълномощното не е в резултат на влошени междуличностни отношения, много лесно може да се осъществи чрез предаване (изпращане) на оригинала от пълномощното на титуляра. Когато, обаче, оттеглянето на пълномощното е продиктувано от конфликт, който освен, че затруднява оттеглянето създава предпоставки за злоупотреба с представителната власт, то тогава е нужно да се предприемат някои действия, които да гарантират интересите на упълномощителя.

Ако пълномощното е съставено да послужи само пред едно лице, то изпращането на съобщение за оттеглянето до това лице е достатъчно да се предотврати евентуална злоупотреба. Например при пълномощно съставено да послужи само и единствено пред определена банка е достатъчно да се изпрати такова уведомление (с нотариална заверка на подписа) до централата на банката.

Ако пълномощното е съставено така, че да може да послужи пред много лица и в много хипотези (при това с голям материален интерес), то най-сигурното средство за доказване на оттеглянето е да се изпрати уведомление до самия упълномощен по начин, доказващ уведомяването. Един такъв начин (на практика най-надежден) е изготвяне и изпращане на нотариална покана до пълномощника – лично или чрез използване на правни услуги. Екземпляр от покана с удостоверено връчване винаги е надеждно доказателство, годно да послужи в последствие за доказване на липсата на представителна власт у лицето, което си е послужило с пълномощното.При всички случаи е добре прекратяването да се оповести добре, за да се избегне възможността трети добросъвестни лица да преговарят валидно с пълномощника.

Преупълномощаване

Ако в пълномощното е предвидено изрично, пълномощникът може да преупълномощава друго лице да извърши действията, за които е упълномощен. Ако това не е желателно, то е необходимо в документа да не се вписва текст за преупълномощаване или да се впише изрична забрана за преупълномощаване. В някои случаи, обаче, преупълномощаването е полезно (особено ако пълномощникът е в чужбина) и може да спести време и разходи. Задължително условие е упълномощеният да уведоми упълномощителя си за преупълномощаването – в противен случай ще отговаря за действията на преупълномощеният.

Колективно пълномощно

Възможно е едно лице да упълномощи няколко лица за едни и същи правни действия (т.нар. колективно пълномощно), като в пълномощното уточни дали всеки един поотделно, всички заедно или в някяква комбинация могат да извършват действията. 

Договаряне сам със себе си

Пълномощникът може да договаря и да сключва сделки сам със себе си само ако това е изрично предвидено в пълномощното. Подобно упълномощаване предполага наличието на голямо доверие между упълномощител и упълномощен. До подобна клауза в пълномощното би следвало да се прибягва в изключително редки случаи, за да не се получават злоупотреби. Но и в тези редки случаи е по-добре предоставените права да се описват изрично и подробно, за да не остават поле на съмнения и догадки.

© Адвокатска кантора Димитър Кавалджиев. 
E-mail: info@bgkantora.bg
Тел: 0888 24 62 94