ВЪПРОС:

Здравейте!

Преди два месеца претърпях инцидент на улицата в града, в който живея. Движех се с велосипеда си вечерта и предното колело пропадна в дупка на пътното платно, а аз изхвърчах на шосето, падайки по очи. Лицето ми беше цялото в кръв и почти не можех да говоря, но хора наоколо ми помогнаха и извикаха бърза помощ. Закараха ме в болницата. Там се установи, че имам счупване на носа, хематоми по лицето и обилно кървене от носа, а също така левия ми крак беше с рана от закачане в колелото в областта на прасеца, която също кървеше. За всичко това има епикриза. Наложи се да ми извадят два зъба. Получих 20 дни болничен. След като се пооправих малко отидох да си прибера колелото от хората, които ми помогнаха – те живеят наблизо и са го прибрали. Тогава разгледох дупката. Беше доста голяма – 0,5м. на 1 м. приблизително и над педя дълбока. При това уличната лампа точно над нея не светеше. Не светеше и по време на инцидента. Мога ли да съдя общината за всичко това и какво да очаквам?

Благодаря!

Ал. Б.

ОТГОВОР:

Здравейте!

Действително, в случая Вие сте претърпяли вреди, предизвикани от проблеми с пътя, по който сте се движили с колелото си. Отговорност за тези вреди носи стопанина на пътя, който има задължение да се грижи за него. В случая стопанина на пътя е съответната община, щом инцидентът е станал в населено място, на публичен път. Съгласно нормата на чл. 31 от ЗП и чл. 11 от ЗОС  задължение на общините е поддържането и ремонта на общинските пътища. Отделно по силата на чл. 167, ал. 1 ЗДП общината е длъжна да сигнализира за препятствия по пътя  и да ги отстранява. Участъкът очевидно не само не е обозначен, но общината дори не се е погрижила за уличното осветеление  - има неработещи лампи.

От изложеното следва, че общината е тази, която трябва да поеме отговорност за претърпените от Вас вреди. За подобни случаи се отнася общия принцип на т.нар. деликтна отговорност (непозволено увреждане), уреден в чл. 45 Закона за задълженията и договорите: „Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.” Тъй като при деликтната отговорност вината се предполага до доказване на противното, то в случая имате всички основания да съдите общината да ви заплати обезщетение за претърпените вреди от инцидента.

Това става чрез предявяване на иск в съда. С иска може да претендирате както имуществени, така и неимуществени вреди. Неимуществените вреди са всички болки и страдания, които Ви се е наложило да изтърпите в резултат на инцидента. Става въпрос не само за физически страдания, но и за психически такива (преживян стрес), макар последните да се доказват по-трудно. Имуществените вреди се изразяват в парите, които Ви се е наложило да платите за да се възстановите – средствата за лечение, за рехабилитация (ако има такава), за диагностика, за стоматилогични услуги и т.н. Всички парични разходи, които сте направили след инцидента във връзка със случая. Възможно е да се претендират дори вреди по велосипеда, ако има такива.

По-голямата част от фактите и обстоятелствата ще се доказват със свидетели, така че е добре да помислите за такива. Няма да се мине и без вещи лица – както за състоянието и статута на пътя, така и за здравните последиците от нараняването. Медицинските проблеми и следтравматични ангажименти понякога не приключват бързо, а се проточват напред във времето. Вещо лице лекар ще определи колко е срока за възстановяване и дали има необратими последици. Възможно е да има нужда и от вещо лице дентален специалист, за да прецени последиците по зъбите (дъвкателна фунцкия, естетика, протезиране и имплантиране и т.н.). При оценката на неимуществените вреди трябва да се разгледат всички фактори. Медицинските документи, които са Ви издали ще помогнат много.

За да се реализира фактическия състав на деликтната отговорност е необходимо да се докажат три елементи: вреда, противоправно поведение и причинна връзка между вредата и противоправното поведение. В случая връзката между вредите, които сте претърпели и бездействието на общината е пряка и непосредствена. Едва ли има съдия, който би приел нещо различно, но все пак не познавам фактите в детайли.

По отношение размера на обезщетението следва да имате предвид, че съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Този критерий е доста абстрактен. В съдебната практика са се опитали да го конкретизират, но общо взето може да се каже, че размерът се определя по усмотрение на съда. Но Вие с исковата си молба трябва да претендирате размер по Ваше усмотрение. Дали съдът ще го приеме или ще го намали е друг въпрос. В интерес на истината за аналогични случаи има доста разнопосочни отсъждания не само в различните части на страната (което може би е нормално предвид различния стандарт на живот), но дори и в един и същ съд. С исковата молба трябва да се поиска и заплащане на лихва, считано от датата на увреждането.

За водене на делото, както при почти всяко дело се заплащат разноски. Размерът им се определя в зависимост от претенцията Ви. Става въпрос за адвокатски хонорар (ако ще се ползват правни услуги), държавна такса (има случаи, в които ищецът е освободен) и разходи за депозити на вещи лица.  Всички те се разпределят накрая между страните в зависимост от уважената и отхвърлената част от исковата молба. Ако Ви уважат изцяло иска разноските се поемат само от ответника.

Поздрави!

адв. Димитър Кавалджиев