Въпрос:

Здравейте, Господин Адвокат. 

Искам да  увелича месечната издръжка на детето си,  тъй като има нужда от по висока месечна издръжка. Самотна безработна майка съм. Водила съм дела през 2012 г за издръжки и през 2013 г за лишаване от родителски права на бащата  поради причина, че той е безотговорен и не полага никакви финансови грижи за детето си. Плащам високи разходи за храна, които са  много.  В момента  ми помагат финансово моите родители. Постоянно купувам учебни материали, дрехи, обувки и ми е нужна най-високата маскимална издръжка за да мога да покривам всички разходи по детето си. Регистрирана съм в бюрото по труда за работа но е много трудно. Бащата е осъден да плаща по 90 лева месечно и една година  по съдебно решение назад, но той не ги плаща нито за минал нито за сегашен  период.  Плаща по 32 лева мизерни пари, които не служат за нищо. Той не проявява никакъв интерес към детето си. Той има много добра финансова възможност защотото се занимава с бизнес, а твърди че няма пари да плаща  издръжка на детето  си. Кажете ми какво можем да направим по въпроса дайте ми съвет като адвокат. Как може да увеличим  издръжката,  колко време  трае съдебния процес? Какви документи са нужни да заведем дело и колко време отнема такова производство? Ще съм ви благодарна ако ми дадете добър съвет. Имам  всички права над детето си. 

Д. А.

Отговор:

Здравейте!

Дейтвително размерът на присъдената издръжка може да се увеличи, но за целта трябва да се води съдебно дело. Промяната на присъдената издръжка става с ново дело, с решението по което съдът присъжда нов размер на издръжката. Размерът на издръжката се определя според нуждите на детето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Но в Семейния кодекс все пак има предвиден минимален размер на издръжката за едно дете - една четвърт от размера на минималната работна заплата. Това означава, че към момента минималният размер на издръжката е 115 лева. – т.е. повече от присъдените Ви 90 лева. Разбира се може да се претендира и по-голям от този размер в зависимост от нуждите на детето и възможностите на бащата да ги плаща. Но това означава и повече усилия, за да се представят на съда доказателства в две посоки: 1. Какви са нуждите на детето 2. Какви са доходите на бащата. 

Принципно се вземат в предвид доходите и на двамата родители, но доколкото разбирам, възможностите за даване на издръжка са в по-голяма степен у бащата. Ако се претендира увеличаване на издръжката до минимума от 115 лева ще е по-лесно. Ако се претендира по-голям размер от минималния ще трябва да се обоснове (предимно с изложените от Вас в писмото Ви мотиви, но и допълнителни) нуждата, като се докажат реално извършваните разходи за детето (с фактури, бележки, удостоверения, свидетели и т.н.) и размера на доходите на бащата (официалните – това, че афишира определени скъпи покупки не е достатъчно). Последното може да стане като се поиска от съда съдебно удостоверение, с помощта на което да се вземе необходимата информация и доказателства за доходите от НАП. Конкретният размер, който може да се претендира от бащата е въпрос на по-подробен анализ. Ако се претендира по-голям размер, съдът, дори да не го уважи в пълна степен, поне ще увеличи издръжката до законовия минимум към момента.

Делата за издръжка се гледат по бързото производство. Това означава, че съдът е длъжен да разгледа исковата молба в деня на постъпването й, да даде указания за корекции (ако има нужда) и да изпрати молбата за отговор на ответника, който има 1 месец срок да стори това. След отговора съдът е длъжен да насрочи открито заседание в срок най-много 3 седмици. Съдът трябва да обяви решението си в двуседмичен срок от последното заседание. От тези ориентировъчни срокове бихте могли да придобиете представа колко би продължило делото, но все пак трябва да имате предвид, че в процедурата има призовавания (които понякога се проточват много), а така също и делото може да не се разгледа в едно заседание. Точен период няма как да се определи. Хубавото е, че по тези дела ищецът е осовободен от държавна такса за подаване на исковата молба.

Що се касае за неизплатените пари по вече влязлото в сила решение в размер на 90 лева месечна издръжка за периода една година назад от влизане в сила на съдебното решение и до момента, то за тези вземания трябва въз основа на наличното съдебно решение да се извади изпълнителен лист и да се образува изпълнително дело. Така ще се съберат парите, включително и законната лихва до датата на плащането. Когато по изпълнителното дело се установи невъзможност за заплащане на издръжката поради липса на доходи или имущество, то държавата започва да изплаща издръжката чрез съответната община. Това е регламентирано в Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.

От изложеното може да се обобщи, че имате възможност да водите две дела: 1. Съдебно дело – за увеличаване размера на издръжката за в бъдеще и 2. Изпълнително дело – за плащане на присъдената с наличното съдебно решение издръжка по вече изтекъл период.

Адвокатския хонорар по такива съдебни дела се определя върху материалния интерес – т.е. каква сума ще се претендира. Но минималния размер на възнаграждението е 300 лева.  Хонорар се заплаща и за образуване и водене на изпълнително дело. Най-накрая тези разноски (както и други ако има по време на производствата) се събират от длъжника.

Необходимите документи за първоначално задвижване на процедурата са: постановеното решение за издръжка, удостоверение за раждане на детето, данни за адресите на ищеца и  ответника, удостоверние за доходите на майката, удостоверение от учебното заведение, в което е настанено да учи детето. След запознаване с детайлите ще се прецени какви други доказателства има и е полезно да се приложат.

Претенциите и вземанията за издръжка имат някои привилегии в сравнение с други вземания. На първо място още преди да бъде заведено същинското дело за издръжка бъдещият иск може да се обезпечи с налагане на различни обезпечителни мерки спрямо имуществото на ответника без за това да е необходимо да се прилагат убедителни доказателства и/или гаранция (чл. 392 ГПК), каквито по принцип се изискват за обезпечаване на други дела. На второ място при постановяване на решение за присъждане на издръжка съдът може по молба на ищеца да допусне предварително изпълнение на решението (чл. 242, ал. 1 ГПК), при това без да се представя обезпечение. Това означава, че дори решението да не е влязло в сила и да е налице процедура по обжалването му, съдът може да разпореди постановеното да бъде изпълнено. Тогава нуждаещият се от издръжка има право да си извади изпълнителен лист независимо, че спорът още не е приключил. Самите искове за издръжка се гледат по т. нар. „Бързо производство”. На трето място при принудително изпълнение на присъдена издръжка взискателят има право да избере съдебен изпълнител в района на който е неговия адрес или в района, където е адреса на длъжника (чл. 427, ал. 1, т. 3 ГПК). По повечето дела съдебният изпълнител задължително трябва да е от района, където е адреса на длъжника. На четвърто място ако по време на принудителното изпълнение производството бъде спряно, удръжки върху трудовите възнаграждения и пенсията на длъжника не се правят, с изключение на вземания за издръжка (чл. 432, ал. 2 ГПК). На пето място изпълнителното дело не се прекратява дори в течение на две години да не са извършени никакви изпълнителни действия – така, както е възможно да се случи по другите видове изпълнителни дела (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК). На шесто място насочването на изпълнението върху вещи, които по закон са несеквестируеми, е допустимо при вземания за издръжка, като същото важи и за несеквестируем доход. (чл. 445, ал. 2 и чл. 446, ал. 3 ГПК). 

Поздрави!

адв. Димитър Кавалджиев