ВЪПРОС:

Здравейте!

Добър ден. Бих искала да разбера как стоят нещата с прекратяване на срочен трудов договор. Годеникът ми е международен шофьор и в момента началникът му твърди, че е прекратил договора, а в Кодекса на труда пише, че няма как да се прекрати едностранно, освен ако няма свидетели. Дължат му пари. Не знаем как да процедираме.

Кр. Ст.

ОТГОВОР

Здравейте!

В чл. 68 от КТ са изброени видовете срочни трудови договори. Принципно КТ не толерира особено сключването на срочни договори за сметка на договорите без определен срок и поради това въвежда редица предпоставки за законосъобразното им сключване. Законът предвижда няколко специфични хипотези за сключване на срочен трудов договор, но в общия случай договорът не може да бъде по-дълъг от 3 години. Срочен договор може да се сключва само за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности. По изключение срочен трудов договор със срок най-малко една година, може да се сключва и за работи, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Но такова изключение съгласно Параграф 1, т. 8 от ДР на КТ е налице при „конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.” Т.е сключването на срочен трудов договор трябва да е добре мотивирано в самия договор. По изрично писмено искане на работника или служителя срочният трудов договор може да се сключи и за по-малко от една година. Но друг срочен договор със същия работник или служител за същата работа може да се сключи само още веднъж, и то за поне една година. При нарушение на тези правила договорът се счита за сключен без определен срок. От изложеното следва, че сключването на срочен трудов договор е законодателно силно ограничено в интерес на работника/служителя и съдържа рискове за работодателя при евентуални спорове.

Срочния трудов договор може да се прекрати едностранно от работодателя с предизвестие, но само при определени изрично разписани в закона (чл. 328 КТ) хипотези. Прекратяването не е свободно и по усмотрение на работодателя. Разбира се, някои от тези хипотези не е трудно да бъдат „изфабрикувани” от работодателя с цел да се постигне прекратяване на договора. Предизвестието за прекратяване на договора е три месеца, но не повече от остатъчния срок на договора.

Предвид изложеното до тук и с оглед предоставената с въпроса информация може да се направи предположение, че в случая не става въпрос за срочен трудов договор, а за договор със срок на изпитване, което е различен вид трудов договор. Разбира се, възможно е предположението да не е вярно. Но често работниците и служителите смесват двата вида трудови договори. Трудовият договор със срок за изпитване по чл. 70 КТ не е срочен договор. Този договор е договор без определен срок, но в него е заложен период от време не по-дълъг от 6 месеца (в зависимост от уговорката между страните), в който едната, другата или и двете страни имат право да прекратят договора без да се мотивират. В този смисъл ако в конкретния случай става въпрос за трудов договор със срок на изпитване, уговорен в ползва на работодателя, а не за срочен трудов договор, то последният има право в рамките на срока да прекрати едностранно договора без да се мотивира. Разбира се и в този случай заповедта за прекратяване на договора трябва задължително да се връчи на служителя/работника и ако той не желае да я получи, това обстоятелство се доказва с двама свидетели. Следва да се има предвид, че ако работодателят не прекрати договора със срок за изпитване, след изтичане на срока нов договор не се подписва, а вече подписаният продължава да действа като договор без определен срок.

Дали връчването, респективно прекратяването на трудовия договор в случая е станало според правилата може да се прецени само след преглед на всички документи и предоставяне на подробна информация за детайлите. Но независимо от това, дължимите пари за изработени до момента заплати и други вземания към работодателя винаги могат да се претендират по съдебен ред – ако работодателят отказва да ги плати доброволно. При това за трудови дела държавна такса за делото не се дължи при завеждане на иска.  Допълнителен плюс е и обстоятелството, че трудовите дела се гледат по бързо производство, а след постановяване на първоинстанционно решение може да се стартира предварително принудително изпълнение, т.е. без да се изчаква обжалване на решението и влизането му в сила.

Поздрави!

адв. Димитър Кавалджиев