С ползването на сайта чрез активиране на поне две от съдържащите се в него препратки Вие декларирате, че приемате Общите условия. Разбрах

Неизпълнение на договор

Неизпълнение на договор


Съгласно чл. 20а от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) договорът има сила на закон за тези, които са го сключили. Този принцип може да се извлече и от редица други разпоредби на основния закон, регулиращ договорните отношения. Той е съвременно отражение на древния латински принцип „pacta sunt servanda“ (договорите трябва да се спазват) и е в основата на редица правни услуги. Действително, страните сключват даден договор с цел да си гарантират изпълнение на поетите с договора задължения. 

Но развитието на отношенията не винаги е такова, каквото страните по договора очакват. Често се случва сключен договор да не се изпълнява от едната или от двете страни – умишлено или поради проява на небрежност. Неизпълнението на договора е нежелано развитие на договорните отношения за страната, чието легитимно право не се удовлетворява. В такива случаи за тази страна възникват редица права и възможности  да предприеме извънсъдебни и/или съдебни действия спрямо другата страна с цел да си защити накърнения интерес.

Видове неизпълнение на договорите

Правната материя на неизпълнението на договорите е уредена в чл.79-94 ЗЗД. Най-общо неизпълнението на договорите представлява неосъществяване на дължимото поведение или дължимия резултат от някоя от страните. Неизпълнението бива два вида: пълно и неточно. 

А. Пълно неизпълнение. При пълното неизпълнение длъжникът не е осъществил нищо от договореното. Към това неизпълнение се приравняват и още две хипотези, при които длъжникът все пак е изпълнил дължимото: 

1/когато изпълнението е твърде късно спрямо договореното и 

2/ когато изпълнението е толкова лошо, че не удовлетворява кредитора. 

Б. Неточно изпълнение. При неточното изпълнение длъжникът е осъществил някакви действия по изпълнение на договора, но те не са достатъчни или водят до отклонения спрямо договореното. Неточното изпълнение от своя страна се проявява в три форми: 

1/забавено изпълнение, 

2/ частично изпълнение и

3/ лошо изпълнение.

Възможности за кредитора при неизпълнение

Във всеки случай, когато е налице отклонение на изпълнението по един договор спрямо уговореното, неизправната страна носи отговорност за това. Другата страна търпи вреди от това поведение. За това, ако тази страна е изправна, законът предвижда различни възможности за предотвратяване или компенсиране на тези вреди.

На първо място при неизпълнение на договора в предвидения срок правоимащата страна може да иска другата страна да изпълни задължението си (иск за реално изпълнение по чл. 79 ЗЗД) и да заплати обезщетение за закъснението си ИЛИ да иска обезщетение за неизпълнението (иск за обезщетение вместо изпълнение – чл. 79 ЗЗД). При втория вид иск, когато се иска обезщетение вместо реално изпълнение, длъжникът има право да предложи в отговор да изпълни дължимото (ако кредиторът все още има интерес от това) заедно с обезщетение за забава. 

На второ място кредиторът има право да поиска от съда да го овласти сам да изпълни задължението на длъжника за негова сметка ИЛИ да премахне това, което представлява отклонение от изпълнението на задължението на длъжника (искове по чл. 80, ал. 1 и 2 ЗЗД)

На трето място, ако неизпълнението е съществено и последиците от него оказват съществен натиск върху облигационната връзка, кредиторът има право да развали договора и да иска връщане на всичко дадено по него дои момента. Неизпълнението на даден договор от насрещната страна не води автоматично до преустановяване на облигационните отношения, независимо колко време трае това неизпълнение. За да се преустанови правоотношението и да се разкъса облигационната връзка трябва да се извършат определени действия по разваляне на договора. Това е предвидено в чл. 87 от ЗЗД. За целта кредиторът е длъжен да отправи волеизявление до длъжника, с което да му даде подходящ срок за изпълнение (освен ако изпълнението вече е станало невъзможно или безполезно или пък е било уговорено да се изпълни в точно определен момент, който е отминал), с изтичането на който срок при липсата на изпълнение ще счита договора за развален. Но ако развалянето е поради забава на длъжника, според съдебната практика не е необходимо да се определя нов срок  за изпълнение. 

Принципно, развалянето на договорите става писмено. Но ако предмет на договора са вещни права върху недвижими имоти развалянето задължително се осъществява само по съдебен ред. Така например ако се разваля предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот поради неизпълнение на някое задължение това трябва да  стане писмено, но извънсъдебно – тъй като имотът все още не е прехвърлен и предмет на самия договор не са вещни права, а сключване на окончателен договор. Но ако се разваля нотариален акт, с който имотът вече е прехвърлен, това може да стане само по съдебен ред. Когато развалянето на договора става с писмено уведомление (извънсъдебно) най-сигурния начин да се осъществи е чрез изготвяне и изпращане на нотариална покана. 

Развалянето на договорите има обратно действие, освен при договорите с продължително или периодично изпълнение (например договор за наем). Съществуват и хипотези (чл. 87, ал. 4 от ЗЗД) при които договорът не може да се разваля – ако неизпълнението е незначително с оглед интереса на кредитора и обема на договора. Правото на разваляне на договора е наследимо. Възможно е и частично разваляне на договора – например по отношение само на един от длъжниците или за част от предмета на договора. Правилото за разваляне на договорите по чл. 87 ЗЗД е императивно – т.е. страните не могат да уговарят нещо друго за да го дерогират (било то при сключване на договора, било по време на действието му). Правото за разваляне на договора се погасява с петгодишна давност. По силата на препращащата норма на чл. 288 ТЗ търговските сделки също подлежат на разваляне така, както и гражданските.

Тук е мястото да се подчертае съществената разлика между прекратяване на договора и разваляне на същия. Въпреки, че и в двата случая облигационната връзка между страните преустановява съществуването си, разликите са съществени. Преди всичко при разваляне на договора последиците настъпват с обратна сила (освен ако не става въпрос за договор с периодично или продължително изпълнение), докато при прекратяване на договора – за в бъдеще. Това от своя страна води до изводи, че всички уговорени клаузи в договора (в това число и за неустойки) след развалянето му отпадат с обратна сила и страните вече не могат да се позовават на тях. Начините за прекратяване на договора се уговарят свободно между страните и могат да бъдат най-различни, продиктувани от различни юридически факти. Докато начина за разваляне на договора е само един и е уреден в чл. 87 ЗЗД. Към разваляне на договора може да се пристъпи само при неизпълнение на задълженията, докато прекратяване може да има при всякакви хипотези, включително напълно изправно поведение. Възможно е дори да има уговорено автоматично прекратяване на договора при настъпване на определени факти. Но ако страните не са уговорили добровлно достатъчно прекратителни основания в договора си, за изправната страна остава законовата възможност за разваляне на договор съгласно чл. 87 ЗЗД. 

Права и задължения на длъжника

Длъжникът, който не е изпълнил, не отговаря за неизпълнението си, ако това се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Най-често обстоятелствата, които освобождават длъжника от задължението му или поне от изпълнение на задължението в договорения срок са т.нар. форсмажорни обстоятелства. Това са такива обстоятелства, които са непредвидени и непредвидими при сключване на договора и поради това обуславят освобождаването на длъжника от отговорност. Т.е. причината за неизпълнеието е от такова естество, че каквото и да беше направил длъжник, нямаше да я предотврати. Но липсата на пари например не е такава причина.

За да носи отговорност длъжника неизпълнението му трябва да е виновно. Вината на длъжника в гражданското право се проявява в две форми: умисъл и небрежност. От своя страна небрежността се дели на груба небрежност и обикновена небрежност. Груба е небрежността, когато дължимата грижа за изпълнение на задължението е нарушена в изключи¬телно голям размер, т.е. когато длъжникът не е съобразил това, което в дадения случай всеки един на негово място би съобразил. Обикновената небрежността е по-лека форма и респективно при неизпълнение длъжникът носи отговорност в по-малък обем. При умисъл и груба небрежност длъжникът отговаря за всички преки и непосредствени вреди от неизпълнението си, докато при обикновена небрежност – отговаря само за тези вреди, които са могли да бъдат предвидени към момента на възникване на задълженията на страните (чл. 82 ЗЗД). Вината на длъжника се предполага – т.е. длъжникът е този, върху който при спор пада тежеста да докаже, че е положил дължимата грижа и, че не е виновен.

Длъжникът следва да изпълни задължението си в срока, който е уговорен между страните – от този ден нататък той изпада в забава.  Но ако липсва определен в договора срок, той изпада в забава след като бъде поканен от кредитора да изпълни. Ако длъжникът е изпаднал в забава той дължи обезщетение за неизпълнението си дори ако след това то е станало невъзможно по причини, за които преди това не би отговарял, освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение.

Когато кредиторът не желае да приеме изпълнението на длъжника (отказва съдействие), това отново е причина, която не може да му се вмени във вина. За да се освободи от отговорността си, обаче, длъжникът трябва да депозира изработеното на определено от съда място или в определени случаи да го продаде, а ако става въпрос за пари – те трябва да се вкарат в банкова сметка, открита на името на кредитора. 

Кредиторът не може да иска изпълниние на задължението от длъжника ако самият той не е изпълнил или не е готов да изпълни.

Неустойка

Тъй като рискът от неизпълнение на задълженията по даден договор винаги е голям, често пъти страните гарантират изпълнението на договора, или поне размера на бъдещото обезщетение от евентуално неизпълнение, чрез въвеждане на клаузи за неустойка в договора съгласно чл. 92 ЗЗД. Неустойката представлява предварителна оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнение на едно задължение. Делата за присъждане заплащането на уговорена неустойка са по-лесни, тъй като не е необходимо да се доказва размера на вредите. В случай, че вредите са на по-голяма стойност от неустойката няма пречка да бъдат претендирани по общия ред, но техния размер трябва да се доказва.  Все пак неустойката не е средство за облагоделстване на кредитора, а за обезщетяването му. Поради това, ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, съдът има право да намали нейния размер по искане на длъжника. Това правило, обаче, не се отнася за неустойки, уговорени по търговска сделка – когато и двете страни са търговци. Но съгласно някои тълкувателни решения, дори неустойката по търговска сделка може да бъде ограничена при определени предпоставки – ако накърнява добрите нрави. За такава се приема неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. 

Задатък

Неустойката е един от начините да се гарантира изпълнението на договора още при неговото сключване. Друг такъв начин е задатъка или т.нар. „капаро”. Правната уредба на задатъка е в чл. 93 ЗЗД. Задатъкът по един договор обезпечава изпълнението на задълженията и на двете страни. Страната, която е дала задатъка, го губи ако не изпълни задължението си. Страната, която е получила задатъка, дължи заплащането му в двоен размер, ако не изпълни задължението си. Това положение е закрепено в закона. В съдебната практика се срещат решения, които приемат това правило за диспозитивно – т.е. ако в договора бъде уговорено нещо различно, то се спазва договорната клауза. Но ако нищо не е уговорено, а само определено плащане е посочено като задатък, важи законовото положение. Разликата между неустойката и задатъка е че в единия случай сумата се дава още при сключване на договора, а в другия – не.

Обезщетение при неизпълнение

Обезщетението за кредитора, което може да претендира когато се сблъска с неизпълнение, обхваща претърпените загуби и пропуснатите ползи в резултат на неизпълнението. Претърпяната загуба се изразява в намаляване на имущественото състояние на увредения, а пропуснатата полза – в пропуска на увредения да увеличи имущественото си състояние. Ако, обаче, за неизпълнението е допринесъл и самия кредитор, то съдът може да намали обезщетението или дори да освободи длъжника от отговорност. 

При неизпълнение на парично задължение в срок длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Но ако действителните вреди са по-големи кредиторът може да ги претендира.

Стопанска непоносимост

Много често договорите (особено дългосрочните) се сблъскват с проблема, че обществените и икономическите условия вече са се изменили кардинално, а договорът продължава да обвързва страните. Така например страните са уговорили една цена за наем на имот, но пазарната цена на наемите отдавана е намаляла многократно. В такива случаи законът допуска да се поиска от съда да промени съдържанието на договора така, че да отговаря на актуалните икономически отношения. Тази възможност е уредена в чл. 309 от Търговския закон и се отнася само за търговските договори. 

Съдебни искове, свързани с неизпълнение на договорите

Когато е налице неизпъление на даден договор в зависимост от формите на неизпълнение и уговорките на страните е възможно да възникнат редица спорни моменти, които не могат да бъдат разрешени по друг начин, освен чрез съда. В тези случаи ощетената страна следва да предяви претенциите си чрез съдебен иск лично или като потребител на правни услуги. С помощта на съда и съдебен изпълнител кредиторът може да защити правата си. Някои от възможните съдебни искове, които са свързани с неизпълнението, развалянето и прекратяването на договорите са следните:

- Иск за реално изпълнение на договор и обезщетение (в това число иск за плащане на просрочени наемни вноски);

- Иск за обезщетение поради неизпълнение на договор (в това число неустойки);

- Иск за разваляне на договори, с които се учредяват, прехвърлят, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти;

- Иск за връщане на вещ след прекратяване на договор за наем и обезщетение за неправомерното й ползване;

- Иск за установяване съществуването или несъществуването на права.

© Адвокатска кантора Димитър Кавалджиев
E-mail: info@bgkantora.bg
Тел: 0888 24 62 94