Приемане на наследство

Всеки човек по време на своя живот влиза в многобройни и различни по своя характер правоотношения с другите хора, с юридически лица и с държавата и общината – доброволно или принудително. В ежедневието за всеки възникват различни права и задължения, които оформят имущественото състояние на хората, включително и към момента на смъртта им. В зависимост от това дали активите в имуществото превишават пасивите или не, наследниците на починалия вземат решение дали да приемат наследството или да направят отказ от наследство.

В случай, че активите в наследството превишават пасивите и наследниците решат да поемат имуществото на наследодателя, те могат да осъществят приемането изрично или с конклудентни действия (мълчаливо). С откриване на наследството за тях възниква правото да го приемат. Приемането на наследството произвежда действие от момента на откриването му -т.е. има обратно действие от датата на смъртта на наследодателя.

Няма срок за приемане на наследството. Но ако приемането се проточи твърде дълго, всеки от останалите наследници или пък кредитор на наследодателя могат да поискат от районния съд да определи на наследниците срок за приемане. В определения от съда срок наследникът трябва да отговори дали приема или не наследството – в противен случай той губи правото да приеме наследството.
Когато наследникът е направил отказ, повече не може да приеме наследството. Обратното също е валидно – веднъж приел наследството наследникът не може повече да оттегли приемането и да се откаже от наследството. От друга страна наследникът не може да приеме само активите от наследството, а да се откаже от пасивите и/или тежестите. Наследството се приема или отказва изцяло. Наследниците, които са приели наследството отговарят за задълженията му според дяловете си.

Назначаване на управител

Тъй като често се случва от датата на смъртта до приемането на наследството да се оформи по-голям или по-малък период от време, в който наследството е във „висящо“ положение (например защото наследниците са неизвестни или отсъстват и никой не е поел управлението), по искане на всеки заинтересован районният съд може да назначи управител на наследството, който да се грижи за запазването му до вземането на решение. Управителят може да извършва всякакви действия, свързани със съхраняване на наследството (включително да предявява искове), но за изпълнение на наследствени задължения и за продажба на имущество трябва да получи разрешение от райония съд. Функциите на управителя отпадат с приемане на наследството.

Мълчаливо приемане на наследството

Мълчаливо приемане е налице, когато наследникът извършва действия, които недвусмислено показват, че приема наследството. Двусмислени действия, от които не могат да се направят категорични изводи не се считат за приемане на наследството. Така например получаването на наследствена пенсия от наследника не се счита за приемане на наследството. Плащането на дължими от наследодателя имуществени данъци също. Обикновени действия по управление на имуществото сами по себе си също не представляват приемане на наследството. Но разпореждане с имуществени права от наследството, предяваване на иск за съдебна делба, предявяване на иск за възстановяване на запазена част, деклариране на наследствени права на свое име и др. се считат за сигурно приемане на наследството. Има действия, обаче, които се преценят конкретно във всяка ситуация. Така наприемер подаване на декларация за облагане с данък наследство и плащане на данъка може да се прецени като приемане на наследството в зависимост от други действия на наследника, но може и да не е приемане на наследството. При спор дали наследството е прието се произнася съда.

Изрично приемане на наследството

Изричното приемане се извършва чрез писмена молба до райония съд по местооткриване на наследството, подадена лично или чрез използване на правни услуги. Няма законово изискване заявлението да се заверява нотариално, но на практика съдилищата изискват подписът на молителя да е нотариално заверен, което предвид стойността на някои наследства изглежда разумно изискване. Към заявлението се прилагат: препис-извлечение от акта за смърт, удостоверение за наследници, документ за платена държавна такса в размер на 25 лева. След като се разгледа от съдия приемането се вписва в особена книга на съда и става факт. За вписването се издава Удостоверение.

Приемане на наследството по опис

Законът е предвидил вариант, при който наследникът може да приеме наследството, но да отговаря само до размера на получените активи – ограничена отговорност. Това е процедурата по приемане на наследството по опис. Тази процедура е особено подходяща ако не се знае дали задълженията надхвърлят правата и за всеки случай наследникът предприема такава стъпка. Но приемайки наследството по опис наследникът търпи и някои законови ограничения. Той не може да отчуждава недвижимите имоти от наследството в срок от 5 години, а движимите вещи – в срок от 3 години без разрешение от районния съд. Ако тази забрана се наруши, наследникът отговаря за задълженията неограничено. Всеки наследник може да се ползва от направения от друг наследник опис. Наследодателят не може да забрани наследството му да се приема по опис – такава забрана е недействителна.

Приемане на наследството по опис е необходимо и ако наследник започне да възстановява запазена част от наследството спрямо лица, които не са наследници по закон. Със запазена част от наследството разполагат някои наследници (деца или техни нисходящи по заместване; родители; съпруг), които могат да поискат намаляване на завещанията и/или даренията, които наследодателят им е направил приживе, ако с това е накърнена запазената им част.

Недееспособните, държавата, общините и юридическите лица с нестопанска цел (сдружения и фондации) задължително приемат наследството само по опис. Недееспособни са не само малолетните и непълнолетните, но и поставените под ограничено или пълно запрещение.

Приемането на наследството по опис се извършва чрез писмена молба до райония съд по местооткриване на наследството, подадена лично или чрез използване на правни услуги, в тримесечен срок от узнаването за откриване на наследството. Срокът може да бъде продължен еднократно с още три месеца от райония съд. След изтичане на този срок остава единствено възможността наследството да се приеме направо. Наследникът трябва да посочи в молбата всички известни му имущества, тъй като в противен случай губи изгодите от приемането по опис. И тук няма законово изискване за нотариална заверка на подписа на молителя върху молбата, но съдилищата изискват такава. Районният съдия възлага на представител на съда или на общината (кметството) да извърши запечатване, опис и оценка на имуществото. Тези действия могат да се възложат и на съдебен изпълнител, но само по искане на наследника. Приемането по опис се вписва в особена книга на съда.

Особени случаи

Когато наследник почине преди да е приел или да се е отказал от наследството, то неговите наследници могат да приемат това наследство само ако приемат и наследството на своя наследодател.

Ако всички наследници от един ред се откажат от наследството, призовани да наследяват са наследниците от следващия ред. Въпреки, че не е уредено изрично, може да се приеме, че за тях тримесечния срок за приемане на наследството по опис започва да тече не от датата на откриване на наследството, а от отказа на наследниците от по-горния ред и по-конкретно от момента на вписване на отказа им в специалната книга на съда, защото едва тогава те биват призовани да наследяват.