Всеки човек може да се разпорежда свободно с притежаваното от него имущество както приживе, така и за след смъртта си. Но тази свобода не е безгранична и безконтролна. С оглед съхраняване интересите на най-близките роднини законът предвижда някои ограничения на разпорежданията, които имат безвъзмезден характер. Целта е да се предотврати възможността цялото имущество на лицето да премине безвъзмездно в ръцете на хора, които не са близки роднини, а в същото време близки и роднини да не получат нищо от това имущество или да получат твърде малко.

Запазена част

Законът урежда запазена част от наследството за определен кръг лица. Тази запазена част не може да се накърнява с дарения или завещания, извършени от наследодателя докато е жив. Става въпрос за завещания или дарения, направени по отношение на лица (физически или юридически), които не са наследници по закон или на такива, които са, но с направеното дарение се уголемява дела им от наследството, който законът предвижда да получат. Когато от наследствената маса се извади запазената част на наследниците, това, което остава се нарича разполагаема част. В рамките на тази разполагаема част наследодателят може да прави завещания и дарения свободно.

Право на запазена част имат низходящите (включително осиновени), съпругът/съпругата и родителите. В различните хипотези и конфигурации, обаче, тяхната запазена част е различна. Ако наследодателят не е оставил съпруг, а само низходящи, запазената им част е ½ при едно дете (или низходящи от него) и 2/3 – ако има повече деца. Ако наследодателят е оставил съпруг и низходящи, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, като при едно дете разполагаемата част е 1/3,  при две деца – ¼, а при повече деца – 1/6 от наследството. Запазената част на родителите, ако наследодателя няма съпруг, е 1/3. Но ако освен родителите наследодателят е оставил и съпруг запазената част на съпруга също е 1/3. Когато съпругът наследява сам запазената му част е ½. Важно е да се отбележи, че става въпрос за дял от цялото имущество на наследодателя, а не от конкретни имуществени права.

Определяне на запазена и разполагаема част 

За да се определи размера на запазената и разполагаемата част трябва първо да се образува и установи обща наследствена маса от всички имущества на наследодателя към момента на смъртта му. Тези активи се остойностяват по цени към момента на откриване на наследството. От тази маса се изваждат задълженията на наследодателя, както и увеличението на наследството, за което са спомогнали самите наследници, и така се определи чистия актив.  Към полученото се прибавят заветите и даренията.  От общия сбор се изчислява запазената и разполагаемата част от наследството, като стойността на заветите и даренията се съпоставя с тези величини, за да се определи дали е накърнена запазената част. 

Когато завещателното разпореждане е универсално (т.е. наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество или дробна част от него, а не с определена вещ), наследствена маса не се образува – намалението се извършва направо в дробна част.

Намаляване на завещания и дарения

Разпореждания, направени под формата на дарения или завещания, с които се накърнява запазена част на наследник, подлежат на ревизия след смъртта на лицето. Намаляване на завещанията и даренията могат да искат лица, които имат право на запазена част, призовани са да наследяват и са приели наследството. Законодателят е избрал точно тези два вида сделки, защото имат безвъзмезден характер. При останалите разпореждания срещу имуществото се получава насрещна престация, която също влиза в наследството.  Следва да се има предвид, че когато се накърнява запазена част със завещание или дарение, тези сделки не са недействителни и не се отменят. Те пораждата правното си действие, но подлежат на корекция като се намаляват, за да се попълни запазената част.

Намаляването на даренията и завещанията, направени от наследодателя приживе става по съдебен ред чрез предявяване на иск (лично или при използване на правни услуги) срещу надарения или ползващия се от завещанието. Това право може да бъде упражнено и с възражение по време на дело за съдебна делба. Правото възниква само ако с въпросните дарения или завещания е накърнена запазена част, като завещанията и/или даренията се намаляват само с толкова, колкото е необходимо за да се запълни тази запазена част.

Когато упражняването на правото за намаляване на дарения и завещания се упражнява срещу лице, което не е наследник по закон или такова, което е наследник по закон, но НЕ Е ПРИЗОВАНО да наследява, предпоставка за предявяване на иска е наследството да е прието по опис. Т.е. първо трябва да се изпълни процедура за приемане на наследството по опис и едва след това да се предяви иск в съда за намаляване на завещание и/или дарение. Така например ако низходящ на наследодателя предявява иск за намаляване на дарствени или завещателни разпореждания срещу брат си не е необходимо приемане на наследството по опис, тъй като братът също е наследник по закон, призован да наследява. Но ако искът се насочва срещу родител на наследодателя при наличие на деца, наследството трябва да е прието по опис, защото в случая родителите не са призовани да наследяват. В още по-голяма степен това е валидно по отношение на лице, което изобщо не е наследник по закон. В този смисъл е т. 4 от ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС. Приемането на наследството по опис е предпоставка за предявяване на иска само когато се намаляват дарения или частни завещателни разпореждания (завети), но не и когато става въпрос за универсални завещания (цялото имущество или дробна част от него). В последната хипотеза приемането по опис не е нужно. Изискването да се приеме наследството по опис произтича от предположението, че лицата, които се намират в най-близки отношения с наследодателя, разполагат с достатъчно информация за имуществото му и могат да преценят по-лесно налице ли е накърняване на запазена част, което не може да се каже за по-далечни роднини и външни лица.

Първо се намаляват завещанията. Даренията започват да се намаляват едва след като се изчерпят завещанията, като се започва от последното дарение и се върви назад. Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице (чл. 34 ЗН).

При дарение или завещание на недвижим имот, за който няма как да се отдели реална част от него и да се запълни запазената част, съществуват законови правила как да се процедира. Ако стойността на имота надвишава с повече от ¼ разполагаемата част, имотът остава в наследството, а заветникът или надареният имат право на парична компенсация за разполагаемата част. Ако имотът не надвишава с повече от ¼ разполагаемата част заветникът или надареният могат да задържат имота, но дължат парична компенсация на наследника за това, с което е намалена запазената му час. Ако заветникът или надареният е наследник със запазена част (а не трето лице) може да задържи имота само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част заедно. 

Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно без да се прави разлика между лица в полза на които е направено универсално завещание и такива със завет, освен ако самият завещател е разпоредил друго. Възстановяването се извършва в натура или чрез парично допълване по цени, изчислени към момента на намалението (съдебното решение). 

Правото на запазена част и възможността за възстановяване на накърнена запазена част не  се погасява със смъртта на наследника, който има право на запазена част – неговите наследници могат да предявят иск или да встъпят във вече предявен иск. 

Давност

Правото да се иска от съда да постанови намаляване на завещания и дарения се погасява с 5 годишен давностен срок, който започва да тече от датата на смъртта на наследодателя. Но давността не се прилага служебно, а трябва да бъде инициирано възражение. По отношение на завещанията срокът започва да тече от смъртта само ако се знае, че има направено завещание и че то е прието. Ако наследниците със запазена част нямат представа, че е направено завещание, 5 годишния период започва да тече от момента на узнаването за завещанието или от момента на вписване обявяване на завещанието в Агенция по вписванията. Но за да се счита, че има узнаване за завещанието, не е достатъчно само обикновно уведомяване, че наследодателят е оставил завещание в полза на някого. С такава информация не може да се определи дали е накърнена запазената част или не. Трябва да има конкретни данни какво точно е завещано, неговия обем, универсално завещание ли е било или завет, а така също и дали е прието завещанието или не. В практиката се счита, че най-ранният момент, в който започва да тече давността, е момента, когато заветникът упражни своето право по завещанието – т.е. момента, когато отправи искане да бъде отворено и обявено завещанието съгласно чл. 27, ал. 4 ЗН. От друга страна е спорен въпроса дали когато е упражнено правото по завещанието това е достатъчно, за да започне да тече давност автоматично или е необходимо наследникът със запазена част да знае за обявяване на завещанието? 

Разпореждане с придобитите чрез завещание или дарение недвижими имоти

Заветниците или надарените, срещу които се насочва иск за намаляване на завещанието, респективно дарението, може  междувременно да са се разпоредили с получения имот или да са го обременили с тежести. Ако това е станало до една година от откриване на наследството (смъртта на наследодателя) или до една година след като вече е вписана исковата молба за намаляване на завещанието/дарението, правоимащият наследник, на когото е накърнена запазената част може да отмени сделката с третото лице. Приобрирателят на имота има право да предотврати това като попълни запазената част с пари. 

Особени случаи

Ако двама съпрузи дарят заедно имот, който е СИО, и единият от тях почине, другият съпруг, въпреки, че е участвал в прехвърлянето, на общо основание също има право да предяви иск за намаляване на дарението относно частта на починалия съпруг. Счита се, че всеки от съпрузите прехвърля собствения си ½ дял от собствеността, а и към момента на извършване на дарението няма как да се определи накърнява ли се запазена част или не. Това се определя в по-късен момент - едва при смъртта на съпруга.

Когато надарено от наследодателя лице почине преди наследодателя, искът за намаляване на дарението се предявява срещу наследниците на дарения. Това не следва да се приема като санкция спрямо тях за някакво противоправно поведение. Възстановяването на запазена част не цели да наказва някой, а цели да се постигне баланс между интересите на безвъзмездно облагодетелстваните лица и наследниците на дарителя, които имат запазена част. 

Когато наследник със запазена част е дал съгласие да се дари конкретен имот (например съпругът приживе дава съгласие другият съпруг да се разпореди със семейното жилище, което е лична негова собствност), не е лишен от правото след смъртта на дарителя да иска възстановяване на запазена част. Това е така, тъй като дали запазената част е накърнена се преценява към момента на смъртта, а не преди това. Накърняването на запазена част е обективно и не зависи от субективни елементи като даване на съгласие преди това.

Кредиторите на наследника, който има право на запазена част също имат право да упражнят правото на намяляване на дарения или завещания, ако длъжникът им бездейства. Това е възможно когато не могат да се удовлетворят от личното му имущество.

За финал следва да се коментира и друга ситуация, възникваща доста често, при която между извършването на дарението и смъртта на лицето e изтекъл голям период от време, понякога дори десетки години. В подобни случаи, също толкова често, надарените лица поставят ребром въпроса: дори съответният наследник да има право на запазена част, идеалните части, за които той претендира не са ли вече придобити по давност, след като е изтекъл толкова голям период от време? Отговорът е НЕ. Този отговор не следва директно от закона, но съдебната практика дискутира този въпрос и дава подробни разяснения. Счита се, че с извършването на дарението, независимо колко назад във времето това се е случило, надареният вече е станал собственик на дареното имуществото на това основание. Как, тогава, да стане собственик на същото имущество на друго основание – напр. придобивна давност? Това не е възможно. Искът за намаляване на дарение поради наличие на запазена част не се предявява, защото ответникът не е станал собственик на претендираните идеални части. Ответникът е станал собственик с извършеното дарение, но ако искът бъде уважен, то собствеността му се редуцира по силата на закона. Поради това позоваването на придобивна давност в подобни случаи не е работещо решение.

§  Предлагани правни услуги:

Консултации в областта на наследственото право, представителство при преговори относно дарения и завещания във връзка със запазена част, образуване и водене на дела за намаляване на дарения и завещания и защита по такива дела.

© Адвокатска кантора Димитър Кавалджиев.
E-mail: info@bgkantora.bg
Тел: 0888 24 62 94