Здравейте!

Кои са документите от българската нормативна база, на основата на които могат да бъдат регулирани отношенията между партньори при франчайзингова операция"?

И.К.

ОТГОВОР:

Здравейте!

Подробна правна уредба на франчайзинга липсва. Единствените ориентировъчни текстове се съдържат в данъчните закони – Закон за данъците върху доходите на физическите лица и Закон за корпоративното подоходно облагане. Там са дадени определения, които служат за данъчни цели. Съгласно § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО: „Франчайз е съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, предоставени срещу възнаграждение, за да се използват за продажба на стоки и/или за предоставяне на услуги.” Теорията разяснява значително по-подробно същността и особеностите на франчайза. Въпреки липсата на подробна регламентация франчайз договорите в съвременните търговски отношения са често срещано явление и логично данъчното законодателство не пропуска да ги отрази, за да обхване приходите от тях като предмет на облагане.

Договорът за франчайзинг е средството, което позволява големите мултинационални компании като Кока Кола, Пепси, Макдоналдс и др. да бъдат именно такива. Най-общо казано договорът за франчайз е търговски договор, с който на франчайзополучателя се предоставя правото да търгува със стоки и услуги, като използва търговската марка, търговския, техническия и управленския опит на франчайзодателя при съобразяване с неговите инструкции. Най-същественото при тези отношения е, че франчайзодателят прехвърля или предоставя за ползване интелектуални права – защитени и незащитени. С договора се предоставя например право да се ползва определена марка, ноу-хоу, лицензия за определен патент и др. От друга страна франчайзодателят може да се задължи да предоставя регулярно стоки, полуфабрикати, рекламни материали и др., както и да осъществява писмени и устни консултации на франчайзополучателя. Франчайзодателят също така може да се задължи да помогне за квалификация на кадрите на франчайзополучателя, да поеме ангажимент да не предоставя другиму изключителните права и т.н. Всички тези права и задължения оформят франчайзингов пакет, предмет на сделката.

От своя страна франчайзополучателят се задължава да плаща възнаграждение, разноски, да изпълнява инструкциите относно използване на марката, ноу-хоу и т.н. Специфични задължения, които може да поеме франчайзополучателя са да не извършва конкурентна дейност, да не сключва договори за подфранчайзинг и др.

Поздрави!

Адв. Димитър Кавалджиев