Бивш служител в дружество-работодател завежда дело в град извън София за изплащане на остатък от неплатено трудово възнаграждение, заедно с обезщетение за неспазен срок на предизвестие, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за оставане без работа. Въпросните суми действително са дължими. Успоредно с тях, обаче, е претендирана и сума за обезщетение за положен извънреден труд и увеличено възнаграждение за работа в официални празници година-две назад. Последните претенции са в значителен размер, но са неоснователни, поради което се налага провеждане защита срещу иска в тази му част. По делото се разпитаха свидетели доведени от двете страни и се назначи съдебно-икономическа експертиза. Признаваните от работодателя възнаграждения и обезщетения се присъдиха в ползва на ищеца, но съдът отхвърли претенциите за положен извънреден труд и работа в официални празници в рамер над 50 % от цялата претенция. По този начин освен отхвърляне на претендираните суми работодателят спести заплащането и на голяма част от разноските по делото.